С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

12 20 сеп 2013, 14:20, 9413 прочитания

Очите на другите

Незрящият диджей, тонрежисьор и съорганизатор на събитието "Проглеждане в тъмното" Панчо Карамански за преодоляването на границите, вярата в човешките способности и доверието

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Обичах да рисувам и да карам колело, разказва той – когато видях, че очертанията на пътя вече ми се размазват, разбрах, че скоро няма да виждам. Но имах достатъчно време да се смиря и да го приема
Неделя е. Набраздената с пътечки поляна над село Железница е изпъстрена с групи хора, шетащи над барбекюта. Някои само се разхождат и примижават под слънцето. Вече закъснявам за "Проглеждане в тъмното". След първото събитие в софийския парк "Заимов" това е втората разходка, на която всеки желаещ може се остави в ръцете на незрящи водачи и със завързани очи да походи сред звуците и ароматите на планината. Оглеждам се, за да видя бавно ходеща по двойки върволица, но безуспешно. Тук-там мъже и жени се качват по стръмните склонове. Под висока джанка се весели шумна компания. Един се катери нагоре по дървото, друг се опитва да стигне до по–високите клони с помощта на нещо като стик, а насъбралите се отдолу хора весело ги насърчават. E, определено няма как незрящи хора да се катерят по джанките, казвам си и ги подминавам. Проверявам още една бавно вървяща по равното групичка, но се оказва компания тийнейджъри и в крайна сметка си тръгвам към вкъщи.

Панчо Карамански, един от слепите водачи, тонрежисьор и диджей, седи срещу мен в малкото си звукозаписно студио, слуша историята ми и откровено се смее.


"Точно нас си видяла – след като походихме по двойки, хората се престрашиха и тръгнаха сами по баирите, а трима от тях даже започнаха да се катерят и по дърветата със завързани очи." Мисля си колко ли още неочаквани стереотипи имам в главата си... "Събитието мина страхотно – продължава Панчо. На мен ми се падна точно човекът, когото исках да водя – малка госпожица на 11 години, Ая. Тя си ме избра, може би и защото бях с кучето (рижото куче-водач Жан наостря уши от ъгъла на студиото), се е почувствала по-сигурна. Но не позна – аз го пуснах почти веднага да тича и тя си остана само с мен. Първо се шашна, но бързо се окопити и видя, че въобще не е страшно да се ориентираш, без да виждаш", разказва той. "В групата имахме няколко човека, които ходеха с куче, но според мен това не е същото преживяване, защото идеята е да се довериш на възможностите на незрящия. С куче и баба знае. Аз с куче отивам и на Луната... а и без куче съм склонен да отида."

В студиото на тонрежисьора се разлива топла мека светлина, просмукана през жълтата завеса. Жан е легнал послушно на пода, от време на време маха с опашка. Малкото пространство е изпълнено с апаратура. Половината стая е заета от огромна маса, работното му място – компютър, мидиклавиатура, мониторни колони, синтезатор. Зад стъклото е помещението за запис.

Ясно е, че в този свят за много неща ми трябват двойно повече усилия, отколкото на човек, който вижда. Но аз вярвам, че ако искаш нещо, наистина го искаш и работиш – накрая то идва при теб
"Този ароматизатор не ти ли пречи", пита ме Панчо за втори път. Дори не съм и забелязала пластмасовата кутийка на половин метър от мен. "Tой е скрит с цел тормоз на врага. Може би така се спира – решава да се намеси той – ужасно силна е тази миризма." За мен е по-интересно защо му е екранът на компютъра. "Понякога идват хора, които виждат, и те имат нужда от екран. Има софтуерни програми, които са недостъпни, и трябва да дойде някой, който вижда, за да ми помогне. Иначе аз обикновено работя на изгасен екран и хората само чуват резултата."



Светлина в началото на тунела

Панчо Карамански е на 22 години, роден е в село Дълго поле, до Пловдив. И той, и 24-годишната му сестра се раждат със зрителни увреждания. Родителите им имат рядко срещано съвпадение на гени, което отключва глаукома и при двамата. Шансът е едно на милион. До 8-годишна възраст синът все още има някакво зрение, но след като съседско момиченце го удря по главата по време на игра, ослепява напълно в рамките на две години.

"Обичах да рисувам и да карам колело, разказва той – когато видях, че очертанията на пътя вече ми се размазват, разбрах, че скоро няма да виждам. Но имах достатъчно време да се смиря и да го приема." Спомня си, че когато си лягал вечер, пред очите му избухвали огромни светещи топки. "Десет години по–късно разбрах, че всички, които са губели зрение, са ги виждали. Постепенно яркостта на цветовете започна да избледнява. Това беше по-тежкото – мъчех се пак да видя тази светлина, но тя вече не се появяваше."

Училище по живот

До седмата си годишнина Панчо и сестра му са заедно в специализирана детска градина в Пловдив, после се преместват в София в пансиона за деца със зрителни увреждания. "Родителите са голям фактор за това какво ще се случи с живота на едно невиждащо дете. Ние със сестра ми имахме късмет – тъй като сме от село, нашите бяха на полето, нямаше кой да се занимава с нас и по цял ден бяхме сами вкъщи. Така се научихме да се оправяме. Най-големият ужас за един родител е да види сляпото си дете с нож в ръка. Пък, недай си Боже, да реже нещо или да се пореже. Е, аз съм се порязвал брутално, обаче сега мога да си нарежа каквото си искам."

Панчо е категоричен и коя е най-голямата грешка, която родителите могат да допуснат – да не дадат детето си в специализирано училище.
Всеки иска да покаже, че е състрадателен и изпитва съжаление, а е невероятно на колко малко хора им хрумва преди това да попитат: "Имате ли нужда от помощ? Как да ви помогна?"
"Именно тук се научаваш на самостоятелност, да комуникираш и намираш приятели, а не вкъщи между четири стени или в масово училище, където всички те игнорират. Какви дивотии сме вършили само... Правехме си организирани бягства през оградата в квартала – наричахме ги кръстоносни походи, катерихме се по покрива." Обяснява, че не са ги хващали, защото имали изградена система – пращали караул да проверява по етажите къде са възпитателките и дали теренът е чист. "Те, учителките, като са невидими, да не са безшумни? А някои са и доста гръмогласни – няма нужда да ходиш даже до края на етажа, за да знаеш, че е там", смее се Панчо.

«Все още като се събудя, винаги ми е много напрегнато, докато не разбера, дали е ден или е нощ",  споделя той. "Леле, как са ни лъгали само батковците през първите години в пансиона. Будят те в 01:30 ч. през нощта: "Ставай, успал си се, закъсняваш за закуска!" Аз ставам на пожар – мисля, че си мих и зъбите даже. Слизаме долу с един приятел, и той заек, пред столовата – а тя заключена. А те зад нас се кикотят, идиотите: "Къде си тръгнал бе, в един и половина през нощта!"
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Елена Розберг 20 въпроса: Елена Розберг

Заедно с Ива Дойчинова и Евелина Павлова тя започна новия медиен проект Triple Eye

11 яну 2019, 2890 прочитания

20 въпроса: Мариана Екимова-Мелнишка 1 20 въпроса: Мариана Екимова-Мелнишка

Излезе вторият том на "Къщите още говорят", в който са включени нови 360 забележителни къщи в 18 български град

4 яну 2019, 3090 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
По следите на намереното време

Разговор с автора на едни от най-популярните и обичани британски филми Ричард Къртис за новия му и може би последен филм About Time ("Въпрос на време"*)

Делото "Иванчева": (Не се разбира)

Какво става ясно от доказателствата по делото срещу бившия кмет на "Младост" Десислава Иванчева

Липсващото звено в стартъп веригата

Българи от Силициевата долина ще издърпват стартъпи към глобалната сцена

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Непознатата Лика Янко

Изложба проследява рядко разказваната история на репресираната по време на социализма българска художничка от албански произход

Стари, но златни - четири важни книги, които излизат за пръв път на български

Заглавията са интересни както заради контекста на времето, в което се появяват, така и заради живота на авторите им

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 2

Капитал

Брой 2 // 12.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Mей се изправя пред вот на недоверие, съдът спря плановете за втори лифт в Пирин

Емисия

DAILY @7PM // 16.01.2019 Прочетете