Новият брой:
Служебната президентска република

Големият сън

Първият роман на 37-годишния Борис Разон - "Паладиум", разказва една истинска лична история. И вече е в списъка за номинациите за престижната литературна награда "Гонкур"

   ©  Julien Falsimagne
Когато го връхлетява бедствието, Борис е на 29 години - талантлив журналист, главен редактор на уебсайта на "Льо Монд", влюбен и щастлив. За няколко дена се парализира тотално пред безпомощния поглед на близките си. Остава месец в това състояние, поддържан жив от машини, последен вик на медицинските технологии. Затворен в саркофага на тялото си, но в съзнание. С нулева възможност за общуване с околните. И оцелява.

Седем години по-късно Борис се е възстановил напълно, ръководи отдела "Трансмедия" във "Франс телевизион". Само леко обездвижване на лицето, някои по-забавени движения и бегла сянка на меланхолия в очите загатват за преживяното.

"Паладиум" смесва фикция и реалност в два паралелни разказа. Всекидневните епикризи докладват на медицински жаргон за болестта, която се изплъзва от всякакво диагностициране, за прогресивната парализа, за манипулациите и прегледите, на които обездвиженото тяло е подложено, за намаляващото ниво на комуникация на пациента – с брадичка, с клепачи, които накрая дори не се повдигат. Тази невродегенеративна болест намира най-накрая диагноза: нетипична форма на синдрома Гилен Баре. Рядка патология, непозната от лекарите, където оцеляването е въпрос на чудо.

Другият разказ ни потопява в невероятното пътуване на героя в един фантасмагоричен свят, изпълнен с премеждия, с магьосници и странни същества, своеобразна модерна Одисея. Тя започва с метаморфозата – Борис постепенно се превръща в сфинкс. Не митологичната фигура, понеже не знае "тайната": прякорът идва от реалността, от близките, които виждат как момчето се вкаменява. Метаморфозата е преклон пред Кафка, един от любимите автори на Борис Разон.

Героят е въвлечен в абсурдни войни, лети в дирижабъл, озовава се на кораб, от който избягва, но затъва в блатото. Спасява го руски лекар, генерал на подводница, която плава под Сената. Своеобразна циркаждийска трупа го поема и отвежда във френското градче Екюйи, където избухва гражданска война. Героят се озовава в Сингапур, заобиколен от вулгарни типове и проститутки, които трябва да обладава. Свенливият Борис е шокиран, верен е на любимата си. Но кошмарното пътешествие продължава. Той постепенно ще прекрачи всичките си табута. Ще обладае една жена с огромния си пенис, който му пречи да я докосне. Ще извърши убийство.

И после, във всекидневните епикризи, пациентът помръдва брадичка, отваря дясното си око, кимва с глава. Животът бавно се завръща...
 

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    bpm avatar :-|
    bpm_inmymind
    • - 2
    • + 21

    Интервю, в което въпросите са дълги изречения по 5 реда, а отговорите са 2-3 думи, е кофти интервю.

    Нередност?
  • 2
    lil_alex avatar :-|
    lil_alex
    • + 8

    Когато тялото си промени възприятията, се случват странни неща. Всички тези халюцинации са напълно истински. По-истински от доста неща, в които човек може да се сблъска в ежедневието.

    Нередност?
  • 3
    lil_alex avatar :-|
    lil_alex
    • + 4

    А ето и механизмът на действие: в ежедневието не обръщаме внимание доколко тялото ни помага да имаме нормални възприятия. Повечето ни абстрактни мисли са плод на телесни метафори.

    Като поставиш тялото в несвойствено положение, мозъкът се обърква и изпада в хаос. Да, ама човек е създаден така, че да вижда връзки в хаоса. В повечето случаи тези връзки се превръщат в сюжети и ако няма фийдбек от реалността, сюжетите стават фантастични. Обратно, ако все още сме в съзнание и се движим, но имаме някакъв проблем с тялото (схващане, неудобна поза), това се пренася като настроение. Неслучайно казваме "стяга го чепикът".

    В горния случай мозъкът, който всъщност главно се занимава с управление на тялото, е претоварен от несвойствена информация. Фантастичните истории са неизбежни.

    И работата е там, че в средата на хаоса и фантастичното, отнякъде се заражда онова мистериозно усещане за аз-съм, за идентичност, която започва да управлява събитията и малко по малко от крещящата бездна на лудостта създава човешки смисъл.

    Нередност?
Нов коментар