Самотният бегач

Крис Шарков за театъра, който легализира мечтите и за цената на индивидуализма

Пейнтбол, графити, разголени момичета, басейн, диджейски пулт, техно и инди музика в класическа комедия на Шекспир. "Напразни усилия на любовта" в театър "София" е седмата постановка на младия театрален режисьор Крис Шарков, който напразно се надява скоро да спре да обяснява защо в постановките му героите на Ибсен крещят "Вой" на Алън Гинсбърг и на сцената има голи хора, които правят секс: "Стоян Камбарев го е казал твърде отдавна – голотата и сексът са много съществени неща в човешкия живот и е немислимо сцената да се откаже да се занимава с тях. Аз искам да се занимавам със съществени неща. За мен е загуба на време да обяснявам, че това е нормално", ми казва режисьорът още в началото на нашия разговор.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал