С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

3 1 ное 2013, 14:20, 7636 прочитания

Друга опера

Българската режисьорка Вера Немирова реформира най-консервативното от изкуствата на големите европейски сцени

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Когато поставя "Момичето от златния Запад" от Пучини в Берлин през 2004 г., Вера Немирова преобразява фоайето на "Дойче опер" в кораб. Именно там се срещам с оперната режисьорка преди разговора ни. От деветгодишна Вера слуша, гледа, говори за опера. Избира пътя на режисьора заради свободата да изразяваш. Затова и завършва оперна режисура в Музикалната академия "Ханс Айслер" Берлин, където е приета едва на 17. Оттогава Вера не спира да изразява и пресъздава класически произведения на съвременен език, без да се стреми да бъде модерна. Както и да я определят критиците, факт е, че тя един от най-изявените и активни оперни режисьори в Европа днес. Поставя произведения като "Графиня Марица" от Калман в Държавната опера във Виена, "Макбет" от Верди в Бон, "Риголето" от Верди в Люцерн, "Отело" от Верди в Дрезден и "Сватбата на Фигаро" от Моцарт в Рига, "Лулу" от Албан Берг на Залцбургския фестивал. От 2010 г. до 2012 г. реализира цялата тетралогия "Пръстенът на Нибелунга" от Вагнер във Франкфурт на Майн.

Премиерата на постановката й "Лоенгрин" от Вагнер на 20 октомври тази година имаше голям успех в Базел. В България Вера Немирова режисира "Любовен еликсир" от Доницети, като превърна сцената в курорт с басейн. Операта ще се играе отново на 14 февруари и на 2 март 2014 г.
 
Операта трябва да се реформира. Ако искаме да стигнем до младите зрители, трябва да говорим на техния език. Защото иначе операта ще остане едно музейно изкуство, а то не е такова. 

Ние в операта правим жив театър за живи хора, а не реконструкции за музеи.

Родена сте в музикално семейство – майка ви Соня Немирова е оперна певица, а баща ви Евгени Немиров – оперен режисьор. Това ви е отворило врататите към този свят. Кога обаче разбрахте, че искате да се занимавате с режисура?

Оперната режисура ме занимава, откакто съм дошла в Германия. Тогава бях на 9 години. Майка ми участваше в "Турандот" - новата постановка на Рощокския театър. След училище отивах първо да догледам репетицията. Понякога вечер също ходех в операта. Така ме заинтригува професията на оперния режисьор, още повече защото наскоро починалият ми баща Егени Немиров бе едно от водещите имена в напредничавата оперна режисура, много преди в България да се заговори за нея. Бил е главен режисьор на Русенската опера, където през 60-те години са имали много нестандартен репертоар. Той и Ромео Райчев канят Дмитрий Шостакович в Русе. Там за първи път в цяла Европа след забраната на Сталин, в рамките на "Мартенски музикални дни", се изпълнява неговата опера "Катерина Исмаилова", която има голям успех.


Разбира се, баща ми с напредничавите за времето си идеи е имал големи трудности. Но той е бил една много профилирана, артистична личност, за чиито творчески постижения тепърва ще си струва да се говори. Много рано го загубих. Бях на 9 години, когато той почина. Веднага след това с майка ми пристигнахме в тогавашната Източна Германия по договор на майка ми като драматичен сопран на Рощоксия театър. Тогава може би съм решила да продължа неговия път. После имаше и други фази, в които исках да стана актриса, но установих, че режисурата е най-интересната професия в театъра, защото там имаш най-голяма свобода на изразните средства и да се изявиш.

Необходимо ли е човек да е завършил на Запад, за да може да се реализира, да прави кариера сред най-добрите?
За кариера не искам да говоря, а за чисто артистичен профил – какво те интересува в професията, какво искаеш да развиеш. В немскоговорящите среди човек може да си изработи един много изявен профил. В Германия има големи традиции, които започват с Валтер Фелзенщайн, Бертолт Брехт, и продължават с техните последователи – моята учителка Рут Бергхаус и Петър Конвични. Още през 70-те те са доказали, че с опера може да се каже нещо повече от действието на първи план, че следва творбата да има нещо общо с нас, с нашия живот. Тоест би трябвало да се реформира, да има нов прочит. В този смисъл тук се получава най-доброто образование.

Мислите ли, че ако човек е с българско или друго източноевропейско образование, качествата му ще бъдат припознати така лесно? Ще му се гласува ли същото доверие?
Студентите, наследници на традициите на големи имена в немския театър като Макс Райнхард, Валтер Фелзенщайн, разбира се, имат предимство. Но дарованието не е продукт на националността или езика и при всички случаи един ден се стига до осъществяването му.



Да проникнеш в дълбочината на едно произведение, а не само да му дадеш съвременна визия, значи, че си го интерпретирал по съвременен начин. Това са много сложни процеси. На първо място имат общо с един дълбок анализ на самото произведение и с един прочит, който изисква най-вече критична позиция. Тя не е на почитател, ценител, обожател на творба, която стои на пиедестал и на която трябва само да се възхищаваме. Напротив, тя е нещо, с което работим, нещо, което променяме, за да го съхраним за бъдещето. Понякога тези произведения са на по 200 години и за да може съвременният зрител да ги разбере, би трябвало да ги преведеш на един днешен език, което, пак повтарям, не означава да им придадеш само модерна визия.

Определят ви като авангарден режисьор. Според мен съвременен е достатъчно и точно определение. Доколко подобни определения на режисьора – екстравагантен, модерен, авангарден – са адекватни и необходими?
Това са клишета, които заместват други клишета. Аз мога да говоря само за себе си. Бих искала да разкажа историите, да ги преразкажа така, че да достигнат една съвременна публика, да бъдат разбрани и понякога преоткрити. Иска ми се някои неща, които са закодирани в тяхната дълбочина да бъдат дешифрирани. Що се отнася до средствата за постигане на това – пред един режисьор има най-различни възможности. Аз все по-често избирам по-изчистена и освободена от излишни елементи форма, която се фокусира най-вече върху певеца като изпълнител и действащо лице в пространството в съотношение с другите партньори.
 
Бих искала да разкажа историите, да ги преразкажа така, че да достигнат една съвременна публика, да бъдат разбрани и понякога преоткрити
Гледам с най-нужните опростени средства да разкажа сложните истории, както ми се отдаде в тетралогията "Пръстенът на Нибелунга", която поставих във Франкфурт. Наскоро работих в Румъния. Поставях "Отело" на фестивала "Енеску" в Националната опера в Букурещ. Там срещнах изключително талантливи певци, с които обаче трябваше да работя усилено, за да стигна до тяхната същност и те да са годни без някакви фалшиви жестове да пресъздат автентични образи като Отело, Яго, Дездемона.

Вероятно това се дължи на много фактори – манталитет, съдба, професионално ниво.
Много са талантливи хората в Източна Европа, имат хубави дадености като гласова природа, като емоционалност. Това е моят стимул да работя в България, Румъния, Латвия. Защото там има невероятен потенциал от млади талантливи оперни певци. Те са като суров диамант, който трябва да бъде обработен. В Национална опера в Букурещ се играе "Риголето" от 1939 г. насам. Асистент-режисьорите - 26-годишни млади хора, възвръщат към живот тези прашасали костюми и декори, тези трупове. И все пак бяха много доволни да научат, че е възможен и друг поглед върху нещата, че има един жив театър, че има и теми, които ги засягат лично. Мисля, че това са много важни неща. Би трябвало, когато говорим за съвременна режисура, да не се ограничаваме само с немскоговорящите страни, а да разширим кръга.

Познавам млади, интелигентни, образовани хора, които са наясно с театралния живот в Берлин и в София, ходят на класически концерти, но операта остава табу за тях. Защо се получава така?
Защото операта трябва да се реформира. Ако искаме да стигнем до младите зрители, трябва да говорим на техния език. Трябва да сме в крак с развитието на театъра, киното. Защото иначе операта ще остане едно музейно изкуство, а то не е такова. Ние в операта правим жив театър за живи хора, а не реконструкции за музеи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Антония Григорова 20 въпроса: Антония Григорова

Българката, която избяга Ком – Емине за най-кратко време сред жените, се готви за Limone Skyrunning

16 авг 2019, 977 прочитания

20 въпроса: Ража ел Мадхун 1 20 въпроса: Ража ел Мадхун

Излезе Emotional Shortcut, дебютният албум на Dead Man's Hat

9 авг 2019, 2169 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Детайли: Андрей Пеев

Три заменки в "Младост" не стигат

Столична община предизборно тушира напрежението в квартала, като спаси от застрояване няколко терена. Още 30 подобни случая чакат развръзка

Новият безплатен брокер

Търговията с акции без комисиона става по-достъпна благодарение на млади подривни компании

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда