С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 1 ное 2013, 14:20, 7754 прочитания

Друга опера

Българската режисьорка Вера Немирова реформира най-консервативното от изкуствата на големите европейски сцени

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Не се ли брани все пак операта да остане по-дълго консервативна? Как изглежда този процес отвътре?

Партитурите са само материал. Понякога лежат дълги години на някакъв рафт. Ако ние, тоест певецът, музикантът, режисьорът, диригентът, не ги извадим, за да ги възпроизведем, те ще останат просто материал. Изпълнителите вдъхват живот на тези произведения. Ако искаме да привлечем млади зрители, трябва да променим консервативното разбиране за опера коренно. Изпълнителите трябва да действат като драматични артисти, които случайно могат и да пеят. Всъщност става дума само за съдържания, за теми, които ни интерисуват, при това все актуални.

Но явно тези теми не могат да бъдат разпознати от младата публика?
Могат, ако ги поднесеш по такъв начин, че да бъдат разпознати. Ако оставиш праха и сложиш фолиото на клишето над живия организъм на една опера, няма да се получи.
 
Младите български оперни певци са изключително талантливи. Те гладуват и жадуват някой да се заеме с тях, да работи с тях, да им отвори очите за истинското, да открият себе си, да опознаят себе си по-добре, да открият същността на тези произведения

А няма ли преграда от страна на младите, донякъде неразбиране, донякъде страхопочитание?

Пак казвам, ако човек поднесе произведението по такъв начин, че хората изобщо не забележат, че са били на опера, че се пее, ще се получи. Чувала съм от свои ученици и от участници в мои постановки, че са се чувствали като кино или на театър. Ако се стремим да стигнем до хората с този изказ, ще спечелим каузата в полза на операта.


Позната сте на българската публика с оперите "Момичето от златния Запад" от Пучини и "Любовен еликсир" от Доницети. Каква е българската опера днес и нейната публика според вас?
Младите български оперни певци са изключително талантливи. Те гладуват и жадуват някой да се заеме с тях, да работи с тях, да им отвори очите за истинското, да открият себе си, да опознаят себе си по-добре, да открият същността на тези произведения, да бъдат искрени в тях, да не стават толкова бързо жертви на пазара. Защото пазарът за оперни певци е станал много тежък бизнес, в който те трябва да функционират добре, да имат лъскава опаковка и да се продават успешно. Това е коварно и всъщност няма нищо общо с истината. Този натиск, който индустрията упражнява върху младия певец, го кара много често да не усеща себе си и истината.

За публиката мога да кажа, че е изключително ентусиазирана, сърдечна, благодарна. Виждала съм хора, които по-скоро няма да вечерят, но ще си купят билет за опера. Това е много радостно. Иначе има още какво да се свърши, но развитието е безспорно.

Разкажете ни повече за "Пръстенът на Нибелунга". Вие получавате и четирите части, нещо нетипично и различно от щутгартския модел, според който всяка част се работи от различен режисьор. Не е ли по-логичното един човек да направи цялата тетралогия?
Става въпрос за произведение от четири части, а не за четири различни опери. Смятам, че е пълен лукс в едно време, в което много повърхностно можеш да се занимаваш с важни теми, да имаш шанса да поставяш 16 часа музика и да работиш в период от 5 години от своя творчески живот с една и съща тема, а именно "Пръстенът на Нибелунга", което е едно колосално произведение.



На 20 октомври в Базел беше премиерата на последната ви опера "Лоенгрин" - също от Вагнер. Отзивите са изключително добри.
Да, вече съм правила седем вагнерови опери. "Тристан и Изолда" в операта в Бон и "Лоенгрин" в Базел бяха последните. Премиерата в Базел беше бурно и дълго аплодирана, много добре се прие, с възторзи. Тази опера я направих по доста различен начин. Тя по-скоро прилича на приказка с динамично и напредничаво развитие в течение на трите акта. Накрая се случва скок в съвременността, започвайки с рицаря и завършвайки с един човек, който идва без име, но поради обстоятелствата е длъжен да разкрие своята идентичност.

Може ли да се каже, че Вагнер ви е любим автор?
Не, това би било пълно ограничение. Аз харесвам Верди, обожавам Моцарт. Чакам с нетърпение някой да ми повери една оперета, за да направя нещо комично, например "Прилепът" от Щраус.

Съществува риск обаче да ви заклеймят като вагнерианка.
Не, надявам се, че не. Това са пак разни категории, чекмеджета, в които те слагат като артист, като творец, които са голямо ограничение. Нямам любим автор. Вдъхновяват ме и ме занимават композитори като Верди, Моцарт, Чайковски, Вагнер. Намирам даже общи моменти понякога между Чайковски и Вагнер. Това са много богати ценности и наследство, което имаме, и не си струва човек да се определя. Любимото ми произведение е винаги това, с което актуално се занимавам.

В Германия, и в частност в Берлин, имаме изключително успели творци – вие, вече покойният Димитър Гочев, Самюел Финци, Йордан Камджалов. Може би изкуството се случва на най-високо ниво извън България и затова тези хора успяват да се реализират там.
Някои от тях са образовани в България за разлика от мен, затова не бих казала, че е така. Че сме талантлив народ, е вярно, че сме малко на брой – също, че между тези седем милиона се появяват някои много изявени таланти, е факт. Може би се дължи на някаква мая и закваска, която имаме като даденост. И ако може това да допринесе за изграждане на нашето самочувствие, би било много добре.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Не без сестра ми Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

13 дек 2019, 1169 прочитания

20 въпроса: Даниел Ненчев 20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

13 дек 2019, 1031 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Детайли: Андрей Пеев

Още от Капитал
Бъдещето на Google

Alphabet отваря нова страница след напускането на Сергей Брин и Лари Пейдж

Новите владетели на "Булсатком"

Водещият тв доставчик има нова акционерна структура, в която присъства един от големите инвестиционни фондове - BlackRock

Любимата пица на София

Успехът на малката пицария Franco’s в центъра на града се крие в качествените продукти, добрата цена и бързото обслужване

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

Пича с фотоапарата

Фотографският проект на актьора Джеф Бриджис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10