С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 6 дек 2013, 16:02, 26515 прочитания

20 въпроса: Полина Паунова

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ако я срещнете на улицата, може да ви се стори намръщена и сърдита на целия свят. Усещането обаче е измамно –журналистката Полина Паунова има страхотно чувство за хумор и всъщност е весел човек. Тя е от онази в последно време рядко срещана порода журналисти, които много, ама много обичат работата си и я вършат със страст и решителност.

Поли пише в mediapool. Текстовете й са емоционални, ангажирани и когато е нужно, пълни с метафори (за справка текстът й от април, написан по повод скандала с подслушването - "Отвертката като метафора"). 


Вярва, че журналистиката е кауза и ненавижда бездействието и апатията.

Като какъв човек се определяте?
Жизнерадостен. Нервак. Вероятно за някои… и дразнещ.

Нещото, в което вярвате абсолютно?
Абсолютната вяра не ми е позната, тя е по-скоро религиозна, а оттам изключва съмнението. "Обработвам" всяко мое вярване с ирония, но въпреки всичко са се оформили неща, на които държа в по-голяма степен. На първо място, почтеността, вършенето на добро и опазването на достойнството на другия, без значение кой точно е другият.

Любимият ви момент от деня?
Много рано сутринта, когато градът още не е започнал да се разсънва. Най-благодатният момент за работа – на бистър ум и горещо кафе. Доста подходящо е и за прибиране пеш.



Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да запазиш почтеност и човешко отношение към останалите, да продължиш да обичаш хората въпреки всичко. Напоследък гилдията е изправена пред още един проблем – да запазиш достойнството си. Разбира се, тук трябва да се отбележат и по-общите, ако мога така да ги нарека, предизвикателства – да съхраниш чувствителност, да не гледаш на хората като на текстове, да се научиш да разделяш постъпките от хората, извършили ги. И може би най-важното – да имаш мнение (безпристрастната журналистика често се разбира като безстрастна), но да не раздаваш присъди.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Майка ми и баща ми, които са лекари и трудно могат да вземат за смислено занимание различно от спасяването на човешки живот, преди години, когато започвах да работя, обобщиха на един семеен обяд професията ми по следния начин: "Значи пиеш кафе с хора, говорейки празни приказки, и после пишеш." Разбира се, бих добавила към милионите изговорени думи – четене, ровене и една щипка време за размисъл.

Как си почивате?
Книги, непробуден сън и кратки забежки извън София.

Какво ви зарежда?
Тишината, готвенето и възхищението от нечие умение (книга, филм, музика). Иракли.

Какво ви разсмива?
Приятелите ми, малки животни и собствената ми глупост.

Какво ви натъжава?
Българският политически живот и родните електорални нагласи. Липсата на желание да потърсиш смисъл.

Какво ви вбесява?
Плъзгането по повърхността. Еснафщината. Нежеланието да опознаваш другостта и осъзнатото злосторство.

Личност, на която се възхищавате?
Възхищението е лично и самотно занимание, насочено навътре, доближаващо се до вярата в Бог. Не е за споделяне.

Кое свое качество харесвате най-много?
Веселият ми нрав и липсата на смущение да задавам въпроси, когато не знам.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Суетността.

Какъв талант бихте искали да притежавате?
Да пея. В петте си гимназиални години всяка есен отивах на прослушване за хора на училището (правеха страхотни купони с огън и китари). Всеки септември диригентката на хора и мой любим учител нежно ми казваше "все още гласът ти мутира". Мутира и до ден днешен.

Последният подарък, който направихте/получихте?
Малка парцалена кукла подарих онзи ден.
Получих книга.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
mediapool.bg | gmail.com | facebook.com

Къде бихте искали да живеете?
Когато много ми дотегне живеенето тук, обезсърча се и прочие, започвам да си повтарям мантрата: след пет години, ако не се справим с даването на смисъл на процесите в тази държава, заминавам за Глазгоу, започвам работа в магазин за сувенири, пия по цял ден ароматен чай и гледам реката. Всъщност обаче мисля, че няма да живея никъде другаде не заради родолюбиво чувство към KLETA MAJKA BALGARIQ, а защото вярвам, че ще се справим с "нормализацията" на мисленето тук. Има много, много работа за вършене.

Любимите ви имена?
Тези, които видя ли да се изписват на дисплея на телефона ми, ме карат да се усмихвам.

Най-интересното място, на което сте били?
Сиди Бу Саид и леко прокобното усещане, че от порива към свобода може да се случи индустрия. Интересността не е задължително да се случва с положителен знак.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Щом ще си говорим за живота, знаете, отговорът е 42. Не съм фен на слагането на мото, дори ако погледнем през най-елементарните текстове – журналистическите, заглавията често подвеждат… Но преди време много харесах едно изречение на Грегъри Дейвид Робъртс от "Шантарам" – "Мъдростта не е нищо повече от ум, от който са избили смелостта с ритник."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Близкият и далечен Николай Атанасов Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

14 ное 2019, 1330 прочитания

Да бъдеш Дубравка Угрешич Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

8 ное 2019, 2055 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Детайли: Инна Павлова

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10