20 въпроса: Полина Паунова

Ако я срещнете на улицата, може да ви се стори намръщена и сърдита на целия свят. Усещането обаче е измамно –журналистката Полина Паунова има страхотно чувство за хумор и всъщност е весел човек. Тя е от онази в последно време рядко срещана порода журналисти, които много, ама много обичат работата си и я вършат със страст и решителност.

Поли пише в mediapool. Текстовете й са емоционални, ангажирани и когато е нужно, пълни с метафори (за справка текстът й от април, написан по повод скандала с подслушването - "Отвертката като метафора"). 

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Вярва, че журналистиката е кауза и ненавижда бездействието и апатията.

Като какъв човек се определяте?
Жизнерадостен. Нервак. Вероятно за някои… и дразнещ.

Нещото, в което вярвате абсолютно?
Абсолютната вяра не ми е позната, тя е по-скоро религиозна, а оттам изключва съмнението. "Обработвам" всяко мое вярване с ирония, но въпреки всичко са се оформили неща, на които държа в по-голяма степен. На първо място, почтеността, вършенето на добро и опазването на достойнството на другия, без значение кой точно е другият.

Любимият ви момент от деня?
Много рано сутринта, когато градът още не е започнал да се разсънва. Най-благодатният момент за работа – на бистър ум и горещо кафе. Доста подходящо е и за прибиране пеш.



Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да запазиш почтеност и човешко отношение към останалите, да продължиш да обичаш хората въпреки всичко. Напоследък гилдията е изправена пред още един проблем – да запазиш достойнството си. Разбира се, тук трябва да се отбележат и по-общите, ако мога така да ги нарека, предизвикателства – да съхраниш чувствителност, да не гледаш на хората като на текстове, да се научиш да разделяш постъпките от хората, извършили ги. И може би най-важното – да имаш мнение (безпристрастната журналистика често се разбира като безстрастна), но да не раздаваш присъди.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Майка ми и баща ми, които са лекари и трудно могат да вземат за смислено занимание различно от спасяването на човешки живот, преди години, когато започвах да работя, обобщиха на един семеен обяд професията ми по следния начин: "Значи пиеш кафе с хора, говорейки празни приказки, и после пишеш." Разбира се, бих добавила към милионите изговорени думи – четене, ровене и една щипка време за размисъл.

Как си почивате?
Книги, непробуден сън и кратки забежки извън София.

Какво ви зарежда?
Тишината, готвенето и възхищението от нечие умение (книга, филм, музика). Иракли.

Какво ви разсмива?
Приятелите ми, малки животни и собствената ми глупост.

Какво ви натъжава?
Българският политически живот и родните електорални нагласи. Липсата на желание да потърсиш смисъл.

Какво ви вбесява?
Плъзгането по повърхността. Еснафщината. Нежеланието да опознаваш другостта и осъзнатото злосторство.

Личност, на която се възхищавате?
Възхищението е лично и самотно занимание, насочено навътре, доближаващо се до вярата в Бог. Не е за споделяне.

Кое свое качество харесвате най-много?
Веселият ми нрав и липсата на смущение да задавам въпроси, когато не знам.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Суетността.

Какъв талант бихте искали да притежавате?
Да пея. В петте си гимназиални години всяка есен отивах на прослушване за хора на училището (правеха страхотни купони с огън и китари). Всеки септември диригентката на хора и мой любим учител нежно ми казваше "все още гласът ти мутира". Мутира и до ден днешен.

Последният подарък, който направихте/получихте?
Малка парцалена кукла подарих онзи ден.
Получих книга.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
mediapool.bg | gmail.com | facebook.com

Къде бихте искали да живеете?
Когато много ми дотегне живеенето тук, обезсърча се и прочие, започвам да си повтарям мантрата: след пет години, ако не се справим с даването на смисъл на процесите в тази държава, заминавам за Глазгоу, започвам работа в магазин за сувенири, пия по цял ден ароматен чай и гледам реката. Всъщност обаче мисля, че няма да живея никъде другаде не заради родолюбиво чувство към KLETA MAJKA BALGARIQ, а защото вярвам, че ще се справим с "нормализацията" на мисленето тук. Има много, много работа за вършене.

Любимите ви имена?
Тези, които видя ли да се изписват на дисплея на телефона ми, ме карат да се усмихвам.

Най-интересното място, на което сте били?
Сиди Бу Саид и леко прокобното усещане, че от порива към свобода може да се случи индустрия. Интересността не е задължително да се случва с положителен знак.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Щом ще си говорим за живота, знаете, отговорът е 42. Не съм фен на слагането на мото, дори ако погледнем през най-елементарните текстове – журналистическите, заглавията често подвеждат… Но преди време много харесах едно изречение на Грегъри Дейвид Робъртс от "Шантарам" – "Мъдростта не е нищо повече от ум, от който са избили смелостта с ритник."