При нея откриването на нови хора, места и истории е повече от страст. Капка Касабова е от хората, които имат лукса и щастието да се занимават почти изключително с писане (и от време на време с преподаване). Сътрудничи на британските издания Guardian, Aeon и Scottish Review of Books. Неин водещ материал за Странджа излезе в януарския брой на списанието на The Economist - Intelligent Life. Aвтор e на биографични пътеписи, романи и поезия.
На 17 години имигрира със семейството си в Нова Зеландия, където следва френска литература и лингвистика и започва да пише на английски. От 10 години живее в Шотландия.
Първата й книга в български превод е автобиографичният пътепис за България "Улица без Име", а романът й "Вила Пасифика" от 2012 г. е вдъхновен от Еквадор и описва мистичен животински резерват, основан от семейна двойка, пристрастена към марихуаната. През декември авторката представи музикалната биография "Дванайсет минути любов: история с танго" (изд. "Сиела"), описана от The Guardian като "изцяло облъхната от фината меланхолия, която латиноамериканците наричат дуенде". Книгата е пътепис за едно десетгодишно търсене в света на тангото на хората, които го слушат и танцуват своите истории.
Като какъв човек се определяте?
Свободен.
Нещото, в което вярвате абсолютно?
Личната свобода, тоест свободата да бъдем себе си и свещеното право на всеки да си я извоюва и защитава. Нарочно използвам тези думи – живеем в общество, което ни налага несвободата и конформизма като нещо нормално oще от ранно детство. Това e ужасно издевателство над личността.
Любимият ви момент от деня?
Сутрин, когато всичко е възможно, и вечер, когато идват сенките.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
В активни периоди на писане необходимостта да поставя всичко друго на заден план, да сложа едногодишна табела, на която пише "затворено".
Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Отидох в гората, разрових листата, намерих картина — на.
Как си почивате?
С разходки. Четене на книги.
Какво ви зарежда?
Тишината.
Какво ви разсмива?
Хората, които се взимат прекалено сериозно.
Какво ви натъжава?
Невежеството, защото поражда страх и жестокост към себе си и към другите.
Какво ви вбесява?
Робският манталитет на несвободните, които искат да повлекат всички останали с тях надолу за компания. Misery loves company.
Личност, на която се възхищавате?
Далай лама.
Кое свое качество харесвате най-много?
Липсата на каквато и да било предпазливост.
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Кретенската ми склонност да говоря невъздържано.
Какъв талант бихте искали да притежавате?
Да озеленя всичко, да върна горите.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Любов.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Къде бихте искали да живеете?
Там, където живея в момента.
Любимите ви имена?
Глоби.
Най-интересното място, на което сте били?
Всеки настоящ момент от живота ми. И Еквадор, където поникна кълнът на романа ми "Вила Пасифика". И тангото, което е място за търсещите и непринадлежащите.
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Tout est perdu sauf le bonheur ("Всичко е изгубено освен щастието.") - Жак Превер.
При нея откриването на нови хора, места и истории е повече от страст. Капка Касабова е от хората, които имат лукса и щастието да се занимават почти изключително с писане (и от време на време с преподаване). Сътрудничи на британските издания Guardian, Aeon и Scottish Review of Books. Неин водещ материал за Странджа излезе в януарския брой на списанието на The Economist - Intelligent Life. Aвтор e на биографични пътеписи, романи и поезия.
На 17 години имигрира със семейството си в Нова Зеландия, където следва френска литература и лингвистика и започва да пише на английски. От 10 години живее в Шотландия.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
5 коментара
Какво ви разсмива?
Хората, които се взимат прекалено сериозно.
Хаха. Сериозно? Интересно звучи, казано от човек, който се взема толкова насериозно, че е взел да дава интервюта, без да е някаква обществено значима личност. Апропо, писна ми от разни хорица, набедени за (псевдо-) пророци поради простата причина, че са забегнали някъде някога и сега се връщат, за да играят ролята на „голямата риба в малкия гьол”. Дайте някой „малък човек”, който се бори в тукашната мърсотия през последните 20-тина години, по-смислено ще е.
Една от най-хубавите книги, които съм чела последните години, а аз чета много, е "Улица без име".Отделете й време. Струва си всяка похарчена минута.
[quote#2:"franie"]Една от най-хубавите книги, които съм чела последните години, а аз чета много, е "Улица без име". Отделете й време. Струва си всяка похарчена минута.[/quote]
Книгата наистина е хубава и си заслужава четенето, но нека не прекаляваме със суперлативите.
Имаше похарчени минути, които бих си спестил. Даже не минути, а дори секунди само, които обаче обезсмисляха цели минути.
Това обаче е доста симптоматично и ме развесели искрено:
"Личност, на която се възхищавате?
Далай лама."
Е, много ясно, бате! (както се пееше в една песен...)
Интересни отговори на зададените й въпроси, вкл. името, което харесва - Глоби ...
И "Улица без име" и "12 минути любов ..." са чудни книги. Всеки, който е написал дори и една хубава книга, е значима личност, а ти, грегори, си поредния незначителен глупак с нищо повече от няколко коментара зад себе си.
Публикувано през m.capital.bg