20 въпроса: Капка Касабова

20 въпроса: Капка Касабова

13869 прочитания

© Тони Дейвидсън


При нея откриването на нови хора, места и истории е повече от страст. Капка Касабова е от хората, които имат лукса и щастието да се занимават почти изключително с писане (и от време на време с преподаване). Сътрудничи на британските издания Guardian, Aeon и Scottish Review of Books. Неин водещ материал за Странджа излезе в януарския брой на списанието на The Economist - Intelligent Life. Aвтор e на биографични пътеписи, романи и поезия.

На 17 години имигрира със семейството си в Нова Зеландия, където следва френска литература и лингвистика и започва да пише на английски. От 10 години живее в Шотландия.

Първата й книга в български превод е автобиографичният пътепис за България "Улица без Име", а романът й "Вила Пасифика" от 2012 г. е вдъхновен от Еквадор и описва мистичен животински резерват, основан от семейна двойка, пристрастена към марихуаната. През декември авторката представи музикалната биография "Дванайсет минути любов: история с танго" (изд. "Сиела"), описана от The Guardian  като "изцяло облъхната от фината меланхолия, която латиноамериканците наричат дуенде". Книгата е пътепис за едно десетгодишно търсене в света на тангото на хората, които го слушат и танцуват своите истории.

Като какъв човек се определяте?

Свободен.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Личната свобода, тоест свободата да бъдем себе си и свещеното право на всеки да си я извоюва и защитава. Нарочно използвам тези думи – живеем в общество, което ни налага несвободата и конформизма като нещо нормално oще от ранно детство. Това e ужасно издевателство над личността.

Любимият ви момент от деня?

Сутрин, когато всичко е възможно, и вечер, когато идват сенките.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

В активни периоди на писане необходимостта да поставя всичко друго на заден план, да сложа едногодишна табела, на която пише "затворено".

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Отидох в гората, разрових листата, намерих картина — на.

Как си почивате?

С разходки. Четене на книги.

Какво ви зарежда?

Тишината.

Какво ви разсмива?

Хората, които се взимат прекалено сериозно.

Какво ви натъжава?

Невежеството, защото поражда страх и жестокост към себе си и към другите.

Какво ви вбесява?

Робският манталитет на несвободните, които искат да повлекат всички останали с тях надолу за компания. Misery loves company.

Личност, на която се възхищавате?

Далай лама.

Кое свое качество харесвате най-много?

Липсата на каквато и да било предпазливост.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Кретенската ми склонност да говоря невъздържано.

Какъв талант бихте искали да притежавате?

Да озеленя всичко, да върна горите.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Любов.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

http://aeon.co/magazine

Къде бихте искали да живеете?

Там, където живея в момента.

Любимите ви имена?

Глоби.

Най-интересното място, на което сте били?

Всеки настоящ момент от живота ми. И Еквадор, където поникна кълнът на романа ми "Вила Пасифика". И тангото, което е място за търсещите и непринадлежащите.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Tout est perdu sauf le bonheur ("Всичко е изгубено освен щастието.") - Жак Превер.

При нея откриването на нови хора, места и истории е повече от страст. Капка Касабова е от хората, които имат лукса и щастието да се занимават почти изключително с писане (и от време на време с преподаване). Сътрудничи на британските издания Guardian, Aeon и Scottish Review of Books. Неин водещ материал за Странджа излезе в януарския брой на списанието на The Economist - Intelligent Life. Aвтор e на биографични пътеписи, романи и поезия.

На 17 години имигрира със семейството си в Нова Зеландия, където следва френска литература и лингвистика и започва да пише на английски. От 10 години живее в Шотландия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


5 коментара
  • 1
    gregorym avatar :-|
    gregorym

    Какво ви разсмива?
    Хората, които се взимат прекалено сериозно.
    Хаха. Сериозно? Интересно звучи, казано от човек, който се взема толкова насериозно, че е взел да дава интервюта, без да е някаква обществено значима личност. Апропо, писна ми от разни хорица, набедени за (псевдо-) пророци поради простата причина, че са забегнали някъде някога и сега се връщат, за да играят ролята на „голямата риба в малкия гьол”. Дайте някой „малък човек”, който се бори в тукашната мърсотия през последните 20-тина години, по-смислено ще е.

  • 2
    franie avatar :-|
    franie

    Една от най-хубавите книги, които съм чела последните години, а аз чета много, е "Улица без име".Отделете й време. Струва си всяка похарчена минута.

  • 3
    forza avatar :-P
    forza

    [quote#2:"franie"]Една от най-хубавите книги, които съм чела последните години, а аз чета много, е "Улица без име". Отделете й време. Струва си всяка похарчена минута.[/quote]

    Книгата наистина е хубава и си заслужава четенето, но нека не прекаляваме със суперлативите.
    Имаше похарчени минути, които бих си спестил. Даже не минути, а дори секунди само, които обаче обезсмисляха цели минути.

    Това обаче е доста симптоматично и ме развесели искрено:
    "Личност, на която се възхищавате?
    Далай лама."

    Е, много ясно, бате! (както се пееше в една песен...)

  • 4
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Интересни отговори на зададените й въпроси, вкл. името, което харесва - Глоби ...

  • 5
    petertakov avatar :-|
    Petak

    И "Улица без име" и "12 минути любов ..." са чудни книги. Всеки, който е написал дори и една хубава книга, е значима личност, а ти, грегори, си поредния незначителен глупак с нищо повече от няколко коментара зад себе си.

    Публикувано през m.capital.bg


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал