20 въпроса: Капка Касабова

Илюстрация Увеличаване Автор: Тони Дейвидсън Смаляване

При нея откриването на нови хора, места и истории е повече от страст. Капка Касабова е от хората, които имат лукса и щастието да се занимават почти изключително с писане (и от време на време с преподаване). Сътрудничи на британските издания Guardian, Aeon и Scottish Review of Books. Неин водещ материал за Странджа излезе в януарския брой на списанието на The Economist - Intelligent Life. Aвтор e на биографични пътеписи, романи и поезия.

На 17 години имигрира със семейството си в Нова Зеландия, където следва френска литература и лингвистика и започва да пише на английски. От 10 години живее в Шотландия.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Първата й книга в български превод е автобиографичният пътепис за България "Улица без Име", а романът й "Вила Пасифика" от 2012 г. е вдъхновен от Еквадор и описва мистичен животински резерват, основан от семейна двойка, пристрастена към марихуаната. През декември авторката представи музикалната биография "Дванайсет минути любов: история с танго" (изд. "Сиела"), описана от The Guardian  като "изцяло облъхната от фината меланхолия, която латиноамериканците наричат дуенде". Книгата е пътепис за едно десетгодишно търсене в света на тангото на хората, които го слушат и танцуват своите истории.

Като какъв човек се определяте?
Свободен.

Нещото, в което вярвате абсолютно?
Личната свобода, тоест свободата да бъдем себе си и свещеното право на всеки да си я извоюва и защитава. Нарочно използвам тези думи – живеем в общество, което ни налага несвободата и конформизма като нещо нормално oще от ранно детство. Това e ужасно издевателство над личността.



Любимият ви момент от деня?
Сутрин, когато всичко е възможно, и вечер, когато идват сенките.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
В активни периоди на писане необходимостта да поставя всичко друго на заден план, да сложа едногодишна табела, на която пише "затворено".

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Отидох в гората, разрових листата, намерих картина — на.

Как си почивате?
С разходки. Четене на книги.

Какво ви зарежда?
Тишината.

Какво ви разсмива?
Хората, които се взимат прекалено сериозно.

Какво ви натъжава?
Невежеството, защото поражда страх и жестокост към себе си и към другите.

Какво ви вбесява?
Робският манталитет на несвободните, които искат да повлекат всички останали с тях надолу за компания. Misery loves company.

Личност, на която се възхищавате?
Далай лама.

Кое свое качество харесвате най-много?
Липсата на каквато и да било предпазливост.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Кретенската ми склонност да говоря невъздържано.

Какъв талант бихте искали да притежавате?
Да озеленя всичко, да върна горите.

Последният подарък, който направихте/получихте?
Любов.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
http://aeon.co/magazine

Къде бихте искали да живеете?
Там, където живея в момента.

Любимите ви имена?
Глоби.

Най-интересното място, на което сте били?
Всеки настоящ момент от живота ми. И Еквадор, където поникна кълнът на романа ми "Вила Пасифика". И тангото, което е място за търсещите и непринадлежащите.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Tout est perdu sauf le bonheur ("Всичко е изгубено освен щастието.") - Жак Превер.