Невероятната съдба на Амели... Нотомб
Белгийската писателка за новата си книга, желязната дисциплина и шоколада в писмо до Capital Light
Елена Пенева
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Дори най-кратката биографична справка за Амели Нотомб е достойна да съперничи на шантавите истории в нейните книги. Тя е най-продаваният френскоезичен автор в света, но е белгийка. Родена е в Япония в известна политическа белгийска фамилия и израства в Китай, Ню Йорк, Бангладеш, Бирма, Ковънтри и Лаос – стъпва в Белгия чак 17-годишна. Определя се като графоман и в подкрепа на твърдението всеки септември вече 21 години издава по един роман (и пише поне по още два). Живее между Берлин и Париж и дните й преминават в желязна дисциплина, за която сама споделя подробности в това интервю.
"Форма на живот" (изд. "Колибри") е последната й книга, издадена на български и представлява епистоларен роман, в който писателката си разменя писма с войник от американската армия на служба в Багдад. Отново написана в първо лице единствено число, книгата се движи по ръба на биографичното, защото авторката наистина прекарва огромна част от времето си, отговаряйки лично, на ръка на всяко едно писмо от читател, което получи. Така отговори и на това интервю. Оказа се, че лапирадният, ироничен и саркастичен стил на писмата й в книгата отговаря напълно и на стила в интервютата й, както и сами можете да се уверите...
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
7 коментара
Браво на Елена Пенева за прекрасното интервю! Пожелавам на така наречените "журналисти" в културния отдел на побратимия на Капитал вестник, "Дневник", да се научат да пишат като Елена и да взимат хубави интервюта от интересни хора , щот нивото им е адски, ама адски ниско напоследък...
Не мога да си представя да нямам достъп до компютър.Без телефон мога.
Иначе като всеки писател-разсъбличане до голо;)
Трудно мога да си представя по-посредствена събременна френска графоманка от нея. Пълни главите на читаелките си с нефелни глупости.
Пазара иска това, ще ме апострофира някой може би? Сигурно е това, на пазара има нужда някой да запълва екзистенциалната пустота, която остава в главите на читателките като се откачат от Дисни. Но пък обработени от Дисни, те са си кондиционирани по Павлов да ядат безропотно вякакви говна, че и да го правят с искренно удоволствие даже.
Ае, няма нужда.
Повечето книги на Амели Нотомб се въртят около спомените от детството й. Темата на последния й роман изглежда по - различна.
Съществен мотив на Амели Нотомб да не ползва интернет предполагам е, че по този начин си спестява достъпа до разпищолената неграмотна реднек простотия от сорта на коментар #3.
За съжаление №3 е твърде прав(а). Както и Lady Zeppelin.
Романите на Нотомб са си чиста проба графомания, думи, които се изливат без спиране, но които не ти казват нищо, не могат да те развълнуват, нито пък те научават на нещо. Независимо дали става дума за детските й спомени от Япония или за европейски истории - все едно и също нещо. Единственото успокоение е, че не пише розови романчета като Барбара Картланд, но по бройка издадени книги може и да я настигне.
Отнасям се с подозрение към писатели, които са толкова продуктивни.
Макар че не мога да говоря, защото не съм чела нищо от Амели Нотомб.
Знам я като има от няколко години, но досега не съм "се запознала от близо" с нея.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.