Невероятната съдба на Амели... Нотомб
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Невероятната съдба на Амели... Нотомб

Невероятната съдба на Амели... Нотомб

Белгийската писателка за новата си книга, желязната дисциплина и шоколада в писмо до Capital Light

16567 прочитания

Дори най-кратката биографична справка за Амели Нотомб е достойна да съперничи на шантавите истории в нейните книги. Тя е най-продаваният френскоезичен автор в света, но е белгийка. Родена е в Япония в известна политическа белгийска фамилия и израства в Китай, Ню Йорк, Бангладеш, Бирма, Ковънтри и Лаос – стъпва в Белгия чак 17-годишна. Определя се като графоман и в подкрепа на твърдението всеки септември вече 21 години издава по един роман (и пише поне по още два). Живее между Берлин и Париж и дните й преминават в желязна дисциплина, за която сама споделя подробности в това интервю.

"Форма на живот" (изд. "Колибри") е последната й книга, издадена на български и представлява епистоларен роман, в който писателката си разменя писма с войник от американската армия на служба в Багдад. Отново написана в първо лице единствено число, книгата се движи по ръба на биографичното, защото авторката наистина прекарва огромна част от времето си, отговаряйки лично, на ръка на всяко едно писмо от читател, което получи. Така отговори и на това интервю. Оказа се, че лапирадният, ироничен и саркастичен стил на писмата й в книгата отговаря напълно и на стила в интервютата й, както и сами можете да се уверите...

В много културологични теории се счита, че наличието на посредник в комуникацията създава фикция. Във "Форма на живот" вие казвате, че писането е необходима форма на комуникация с най-близките ви. В еднаква степен ли важи това и за комуникацията чрез Skype, Facebook, електронна поща и SMS-и?

Нямам представа. Компютърът и мобилният телефон са ми 100% непознати. Не ги използвам, абсолютно неспособна съм да боравя с тези устройства. За мен писането трябва да бъде на ръка, физическо – само така го усещам. Това наричам "форма на комуникация" с близките си.

Казват, че в съвременния свят фокусът е все по-трудно постижим – дори има програми, които изключват цялата електроника в домовете на писателите, оставяйки само бял лист и клавиатура за даден период от време. Вие имате ли подобни нужди?

Не, дните ми преминават в желязна дисциплина. Ставам в 4 сутринта, изпивам половин литър отвратителен на вкус чай на гладно и пиша абсолютно всеки ден от 4:10 до 8:00 часа сутринта. След 8;00 живея като почти нормален човек.

Коя е най-интересната новина за вас днес, в момента, в който започнахте да отговаряте на тези въпроси?

Прогнозата за времето.

Казвате, че времето винаги е разрушител, а в последната си книга La Nostalgie heureuse неговата деструктивност е преплетена с местата и случките, които ни качват върху емоционална машина на времето. Спомените ли са единственият носител на идентичността?

Споменът е единствената крепостна стена срещу разрушителната сила на времето. Не е единственият носител на идентичността, но е най-важният.

В книгите ви винаги има една голяма тема – времето, красотата, индивидуалността, различността, гладът... Живеете ли с тези теми, докато пишете?

Тези теми са толкова неотделими от мен, че ме занимават дори когато не мисля за тях.

Споделяте ли своите книги и сюжетите им с някого, докато се раждат?

Никога.

А с кого си говорите за литература?

Най-често със сестра ми.

Какво правите с непубликуваните си романи?

Крия ги. Дълбоко.

В едно свое интервю признавате, че винаги сте се чувствала като аутсайдер. Това необходимо ли е за изграждането на индивидуален, авторов свят?

Не знам, никога не съм била друг човек освен себе си.

Никога не четете публично романите си. Защо?

Гласът в книгите ми е много по-различен от моя собствен глас. По-плътен, в пъти по-ироничен. Тази Амели никога не се появява извън литературата. Предпочитам да я оставя там.

Какво ви разсмя последно?

Чудовищното количество шоколад, който изядох.

BBC ви определи като "кралицата на приказките за възрастни". Коя беше любимата ви приказка като дете?

Любимата приказка винаги ми е била "Синята брада". Любимият ми приказен герой – Дон Кихот.

Какви приказки би трябвало да четат възрастните?

Възрастните би трябвало да четат Теофил Готие.

Във "Форма на живот" се прокрадва малко повече политика, отколкото в другите ви романи. Като наследник на политическа фамилия, интересувате ли се от политика? Какво ви вълнува в съвременния свят?

Политиката ме интересува извънредно малко. В съвременния свят се вълнувам само от развитието на музиката.

Какъв би бил саундтракът на "Форма на живот"?

Artillery на Infected Mushroom.

България и Белгия имат много общо – нашата конституция е копие на вашата, слоганите ни са еднакви - "Съединението прави силата", и също като Белгия сме малка държава, зависима от интересите на големите сили. Като дете на дипломати, потомък на вероятно най-дипломатичната европейска нация и жител на Франция – страна с проблемно емигрантско население, какво бихте посъветвали България в сегашната ситуация на криза на европейската идентичност и страх на Западна Европа от неконтролирана социална емиграция?

Съветвам България да не се бои и да отхвърли това самозатваряне, което виждаме навсякъде в Европа. Другостта е освобождение.

Дори най-кратката биографична справка за Амели Нотомб е достойна да съперничи на шантавите истории в нейните книги. Тя е най-продаваният френскоезичен автор в света, но е белгийка. Родена е в Япония в известна политическа белгийска фамилия и израства в Китай, Ню Йорк, Бангладеш, Бирма, Ковънтри и Лаос – стъпва в Белгия чак 17-годишна. Определя се като графоман и в подкрепа на твърдението всеки септември вече 21 години издава по един роман (и пише поне по още два). Живее между Берлин и Париж и дните й преминават в желязна дисциплина, за която сама споделя подробности в това интервю.

"Форма на живот" (изд. "Колибри") е последната й книга, издадена на български и представлява епистоларен роман, в който писателката си разменя писма с войник от американската армия на служба в Багдад. Отново написана в първо лице единствено число, книгата се движи по ръба на биографичното, защото авторката наистина прекарва огромна част от времето си, отговаряйки лично, на ръка на всяко едно писмо от читател, което получи. Така отговори и на това интервю. Оказа се, че лапирадният, ироничен и саркастичен стил на писмата й в книгата отговаря напълно и на стила в интервютата й, както и сами можете да се уверите...


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    dratcheva1 avatar :-|
    dratcheva1

    Браво на Елена Пенева за прекрасното интервю! Пожелавам на така наречените "журналисти" в културния отдел на побратимия на Капитал вестник, "Дневник", да се научат да пишат като Елена и да взимат хубави интервюта от интересни хора , щот нивото им е адски, ама адски ниско напоследък...

  • 2
    izabell avatar :-|
    izabell

    Не мога да си представя да нямам достъп до компютър.Без телефон мога.
    Иначе като всеки писател-разсъбличане до голо;)

  • 3
    chimay avatar :-|
    chimay

    Трудно мога да си представя по-посредствена събременна френска графоманка от нея. Пълни главите на читаелките си с нефелни глупости.

    Пазара иска това, ще ме апострофира някой може би? Сигурно е това, на пазара има нужда някой да запълва екзистенциалната пустота, която остава в главите на читателките като се откачат от Дисни. Но пък обработени от Дисни, те са си кондиционирани по Павлов да ядат безропотно вякакви говна, че и да го правят с искренно удоволствие даже.

    Ае, няма нужда.

  • 4
    led_zep.23 avatar :-|
    Lady Zeppelin

    Повечето книги на Амели Нотомб се въртят около спомените от детството й. Темата на последния й роман изглежда по - различна.

  • 5
    seemore avatar :-P
    i'm sick and tired

    Съществен мотив на Амели Нотомб да не ползва интернет предполагам е, че по този начин си спестява достъпа до разпищолената неграмотна реднек простотия от сорта на коментар #3.

  • 6
    joe_danby avatar :-P
    Gai-jin

    За съжаление №3 е твърде прав(а). Както и Lady Zeppelin.

    Романите на Нотомб са си чиста проба графомания, думи, които се изливат без спиране, но които не ти казват нищо, не могат да те развълнуват, нито пък те научават на нещо. Независимо дали става дума за детските й спомени от Япония или за европейски истории - все едно и също нещо. Единственото успокоение е, че не пише розови романчета като Барбара Картланд, но по бройка издадени книги може и да я настигне.

  • 7
    fam avatar :-|
    мариана анева

    Отнасям се с подозрение към писатели, които са толкова продуктивни.
    Макар че не мога да говоря, защото не съм чела нищо от Амели Нотомб.
    Знам я като има от няколко години, но досега не съм "се запознала от близо" с нея.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK