20 въпроса: Десислава Димитрова

Slow Food е философия на живот, отношение към природата и хората, които произвеждат храната ни, както и към тези, с които я споделяме. Мотото на движението е "Вкусно, чисто, честно". Преди няколко години д-р Десислава Димитрова, доцент в Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания и ботаник, попада на международна научна среща във Флоренция за опазване на генетичните ресурси, където представители на Slow Food бяха поканени да представят своята дейност. След 7-степенна вечеря във вилата на Макиавели край града с храна, произведена от местните президиуми, и вино от избата, на която те са домакини, Десислава разбира, че храната е не само наслада за небцето, но и предизвикателство за ума и радост за душата. И така става координатор на доброволни начала на международната организация за България.

Тази година Slow Food България празнува 10 години от създаването си. Време, за което според доктор Димитрова са се случили много неща, като например това, че България се е превърнала в център на движението на Балканите. Днес Slow Food е мрежа от местни структури (конвивиуми), президиуми и хранителни общности, които се опитват да съхранят и развият кулинарната традиция на страната, а основен акцент е работа в подкрепата за малките фермери и производители. "Ще се опитаме да достигнем и до повече млади хора и деца. Моята лична мечта е да развием повече връзката между храна и култура."

Като какъв човек се определяте? 
Шарен. Обичам да правя различни неща. Обичам да сменям стила си. Паля се и дълго горя с нещата, които харесвам. То и те са шарени – цветя, места, хора, храни...

Нещото, в което вярвате абсолютно? 

В това, че човек може да постигне всичко, стига да открие кое е неговото нещо. Човекът е могъщо същество. Много малко вярваме в това.

Любимият ви момент от деня? 
Сутрин, преди да започне денят. Когато изпратя дъщеря си на училище и тръгна за работа. По пътя минавам през малки квартални градинки. Това са моите лични минути, в които чувам себе си и се усмихвам на света.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Аз не гледам на работата си като на предизвикателство, а като на възможност. Не се боря, а показвам алтернативи. На пръв поглед може да звучи себещадящо. Всъщност освобождава потенциала ми и в същото време ме зарежда. Нещо като перпетуум мобиле.

Как бихте обяснили това, което правите на едно 5-годишно дете? Ние сме група приятели, които си измисляме различни игри. Събитията, които организираме, са нашите купони, пътуванията за откриване на нови продукти са нашите пътешественически приключения, а срещите с различни хора обикновено водят до сприятеляване. И също като децата нито за миг не се съмняваме, че докато си играем, се занимаваме с важни дела. Ние сме банда пораснали деца.

Как си почивате?
Рядко. Най-много обичам да се разхождам с дъщеря си и да си говорим. Потапям се в свят, който със своята ефирност ме пречиства.

Какво ви зарежда?

Зареждам се от нещата, които правя – откриването на скритите кулинарни съкровища, срещите с големите малки хора на България и онзи неизменен блясък в очите им, когато бъдат оценени. Зареждащо е да видиш как хрумките се случват и усмихват хората.

Какво ви разсмива?
Детайли от ежедневието – например котка, кацнала на перваза на прозорец, покрай който минавам. 

Какво ви натъжава?
Когато гледам как мой близък човек се гърчи в своя собствен затвор. И не мога да стигна до него...Защото знам, че извън затвора е свободата да бъдеш себе си.

Какво ви вбесява? 

Нагласата, че всичко можем да получим наготово или да си купим. Все по-малко са хората, които създават. Всъщност не са по-малко, но не са вресливи. И остават в реалност, паралелна на консуматорското ни общество. ...И позицията на вечната жертва. Защото това е един много подъл начин да караш хората да правят онова, което ти искаш.

Личност, на която се възхищавате?

Вандана Шива – доктор по квантова физика, посветила живота си на това да върне достойнството на индийските фермери и на индийските жени. И да хуманизира храната ни.

Кое свое качество харесвате най-много?

Един приятел скоро ми каза, че съм изначален оптимист. Иска ми се да му вярвам. Опитвам се да стоя в светлата страна на живота.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Ужасно съм разпиляна. Всяка година си купувам органайзер с твърдото обещание да се подредя. Ползвам го докъм март, след това го загубвам.

Какъв талант, бихте искали да притежавате?

Да пиша. Думите са онова, с което разплитам душата си. Бих искала да пиша с лекотата, с която говоря.

Последният подарък, който направихте/получихте?
Книга/книга. И си мечтая да имам повече време за четене.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Facebook – дори по-често, отколкото ми се иска.
Google – не ми харесва, че все по-често прибягвам до справки в него.
Няколко любими блога – където си почивам.

Къде бихте искали да живеете?
Нямам такова място. Ако можех да си го позволя, бих пътувала, за да уча италиански, испански и португалски. И бих отсядала за определен период на различни места в тези страни. Като науча езиците, бих поживяла и в Южна Америка.

Любимите ви имена?
Обичам кратки и конкретни имена. Например Дара, както се казва дъщеря ми. Вярвам, че човек си идва с името.

Най-интересното място, на което сте били?
Мексико. Бих се върнала там отново. Усмивките на тези хора лекуват.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Няма начин да няма начин. Трудно се отказвам. Обикновено онова, което не съм успяла да постигна, се оказва, че не ми е хрумнало навреме. Като му дойде времето, то си става с лекота. Това е много утешителна мъдрост.

Още от Капитал