С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

7 7 мар 2014, 14:17, 18217 прочитания

Китарата как добре ми стои

Запознайте се с Ража и Мила - две талантливи момичета, които отстояват правото си на глас с китара

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Голяма нощна музика

Дебютното издание нa Outlier представя новия албум на Kan Wakan и няколко чуждестранни музикални надежди

23 авг 2018

Невъзможнoто възможно

България

27 ное 2015

В джаза

"Пловдив джаз фест" събира международно доказани имена с български изпълнители между 2 и 6 ноември

30 окт 2015


Илюстрация

Името й е трудно за запомняне – Ража Файес ел Мадхун, но лесно се запаметява топлината, с която нейните близки приятели я наричат Дабдуб (на арабски - мече). "Сигурно защото много обичам да гушкам хората", ми казва със смях.
Ража е на 24. Допреди няколко месеца прекарва времето си в някой бар, с приятели в градинката на "Кристал" или в Борисовата градина като много други момичета. Днес по-често е на участия, репетиции, в страстна връзка с китарата си. Свири с още петима музиканти и се наричат просто и ясно – Raja and the band.

Родена е в Кувейт в семейство на палестинци с египетски документи. Казва, че произлиза от държава, която я няма на картата. Въпреки или именно заради това тя носи и излъчва силния и несломим дух на Близкия изток. Такива са и двамата й братя и сестра й – където и да са по света, те винаги остават сплотени и помнят пътя зад себе си. През 1992 г. родителите на Ража са поставени пред важен избор – размирна Палестина им дава три по-сигурни посоки – Китай, Йемен и България. Обнадежден от младата демокрация тук, баща й избира България.


Като гледам какво се върти по радиата и по българските музикални телевизии – не мисля, че ще успея наистина. Трябва да си такъв, да правиш комерсиална музика, за да пробиеш. Аз не искам да съм такава. Целта ми не е да променя манталитета на българина, а да му покажа по-добрата част от нещата
Ража учи в частно арабско училище, после в обикновена софийска гимназия в "Младост" 3, където в началото й се струва, че се намира на различна планета. Заради естественото си излъчване обаче и желанието да опознава различното, от малка се сближава лесно и бързо свиква и с езика, и с хората. Ако я попитате днес, ще ви отговори, че се чувства българка. Или поне една голяма част от нея. "Малко срамно е да живееш в една държава двайсет години и да си част от нея, а да не можещ да говориш езика. С майка ми и баща ми говоря на арабски, но иначе – само на български. Въпрос на общуване е."
 
Възпитавана да бъде разумна и да мисли за бъдещето си, след като завършва гимназия на 17 години, решава да се насочи към умна специалност, която да може един ден да й плаща сметките. Какъвто е случаят с братята й архитекти. Записва финанси в УНСС, но бързо осъзнава, че това образование не е за нея и се мести в НБУ. Междувременно започва да работи в перспективна българска фирма, чийто офис по онова време се помещава в малък апартамент, а днес – в шестетажна бизнес сграда. "Има надежда за тези, които знаят накъде са тръгнали", коментира Ража. Там тя се грижи за арабския пазар и продава софтуер за онлайн игри на родния си език. Той е един от четирите, които владее, заедно с българския, английския и френския.

Всичко изглежда твърде нормално до деня, в който Дабдуб не отива на гости на свой приятел, който има брат, който пък… свири на китара. "Казах му да ми я даде за малко, никога не бях пипала китара преди това. И в момента, в който я хванах, вече исках да имам такава. Стана ми много тъжно, че нищо не мога да направя с този инструмент. Исках да си взема, но нямах финансова възможност, чаках и спестявах. Един ден приятели ме изненадаха – подариха ми китара. Първата година свирех всеки ден, не знам защо така се зарибих, толкова много… Свирих и пеех песни. Научих се да свиря целите парчета. А никога не го бях правила преди."

Изведнъж десетте години, в които родителите й я пращат на досадни уроци по пиано, придобиват друг смисъл и цялата изсвирена класика, която тогава не значи много за нея, й дава неочакван усет към струните. Всичко се развива стремглаво – тя свири постоянно и навсякъде, учи парчета, пее и се влюбва лудо в новото си хоби. Някъде по това време записва и първото си домашно видео, с което участва в конкурс в офиса, в който работи. "Спечелих конкурса, наградата беше билет за Spirit of Burgas, но аз отидох на къмпинг "Градина" и така и не стигнах до Бургас – по цял ден на плажа, бири, китари. След това обаче клипът, с който бях спечелила, се разпространи."



Така започва историята – уж съвсем случайно, но Ража знае, че такива случайности в живота няма. На къмпинга среща Николай Димчевски, с когото започват да свирят, сякаш са се готвили за това от години. Когато се връщат в София, правят първото си, съвсем импровизирано изпълнение на живо в столичен хостел. На него идват толкова хора, че малкото мазе не успява да побере всички. Следват покани, нови запознанства и участия почти всеки ден. Така бандата вече има повече лайфове, отколкото репетиции. Усещането е силно и завладяващо, като наркотик; няма и миг почивка – през деня всички ходят на работа по офисите си, а вечер са на сцената. Бандата бързо печели вярна публика, което според Ража е от голяма важност. "Винаги наблюдавам хората, които идват на концертите, искам да видя дали са едни и същи, дали идват нови. И винаги са разнообразни, което за мен значи много. Тук има нещо като манталитет на музикантите, много ме дразни – да кажем, ние с теб познаваме музиканта Х и казваме – хайде, отиваме да го подкрепяме. Независимо дали харесваш или не харесваш музиката му, или вече си ходил сто пъти – ти отиваш. Има един такъв кръг от хора, които просто ходят и подкрепят, всички са навързани. Аз наистина не искам да карам някой, като мой приятел или познат, да се чувства длъжен. Искам да се кефят и да имат техния си избор. Да е честно и истинско."

Ража е хубава, естествена. В очите й има не пламъче, а огън, сила и смелост да продължи много по-напред. Опитвам се да уловя у нея някакво усещане за лидерство, някаква симпатична суета или каприз, нещо, което да ми подскаже, че тя наистина много иска да е главният действащ персонаж в тази музикална история. Но Ража е на друго мнение. "Всички сме лице на групата. Аз съм човекът, който го гледат най-много, и това е отговорност. Искам да направя така, че всички да сме много видими, не искам да правя нещата сама, по-хубаво ми е да има споделени идеи. Това ми дава голямо удоволствие. Чувствам се на място и знам, че съм там, където трябва да бъда в бъдеще." Питам я с какво мисли, че се различава от другите изпълнителки: "Мисля, че естествеността и в това да съм част от публиката, иначе друг трябва да го каже. Захванах се, защото се кефя на това, което правя, не със цел да пробия в българската рок музика, правя го, защото обичам да го правя. Иначе мисля, че сцената има огромна нужда от разнообразие и нови лица, качествени. От българските певици обичам да слушам Nasekomix, много ми харесва стила, лириката и творчеството на Рони."
 
Концертите на Raja and the band са тричасови, случват се в почти всички софийски клубове. В тях музикантите - Георги Михайлов – китари, Патрик Робъртс – бас китара, Роза Адриана – вокали и бек вокали, Николай Димчевски – кахон и перкусии, и Виктор Аначков – барабани, минават през кавър версии на The Doors, Nirvana, Aerosmith, Alice in Chains, Amy Winehouse, Rolling Stones, Florence&The Machine, The Smiths  и… всичко, което тълпата пред нея крещи. "Каквото усещам – това свиря. Трябва да си контактуваш с хората и да усетиш те какво искат да слушат. Публиката ми е тази, която се радва на създадената от нас атмосфера, стараем се тя да е позитивна и приятна и всеки път да се изпитва нещо ново и различно. Това са хората, които обичат музиката на Doors и се радват на по-леките и небрежни песни. Така както и аз, обяснява Ража. "Иначе песните, които избирам, са песни, които обичам, песни, които са свързани с мен по някакъв начин, и други, които са по-известни и движат крачетата. Разбира се, искам да имам свои парчета, но просто нещата станаха толкова бързо, че нямахме време да запишем авторска музика. Малко по малко ще вкарваме и наши парчета и някой ден ще направим по-скоро наши песни, отколкото само къвъри."
В крайна сметка всичко е въпрос на вяра и на чистоплътно отношение към нещата, изобщо. "Вярвам в любовта и в добротата на хората. Вярвам, че има свръхенергия, някои я наричат Бог – тя определя нещата. Няма нищо случайно в това, което се случва. Да си добър с хората или да направиш нещо добро за някого – това винаги ти се връща." Явно тази толкова непреднамерена среща със сцената е точно това добро, което й се връща просто защото е верен на себе си, чист човек. "Дразни ме фактът, че хората постоянно мрънкат и недоволстват. Тук, в България, го има много. Вместо да правиш нещо, ти храниш. Ама?! Започни от себе си!"  В очите й няма гняв, а страст, нищо че бъдещето за нея е неизвестно. "Като гледам какво се върти по радиата и по българските музикални телевизии – не мисля, че ще успея наистина. Трябва да си такъв, да правиш комерсиална музика, за да пробиеш. Аз не искам да съм такава. Целта ми не е да променя манталитета на българина, а да му покажа по-добрата част от нещата."
 
Другото голямо нейно желание е да пътува много, а междувременно да живее като нормален млад човек, който яде, спи, излиза, да има кола, жилище и свобода да споделя доброто. За момента основното, битовото е трудно постижимо, сякаш е прескочила задължителното ниво, за да мине на по-горно. За бъдещето мисли с вяра и ясна посока – тук, но и навън, целенасочено, но и гъвкаво. Мечтае хората да пътуват повече, за да могат да отворят сетивата си за различното, да живеят обърнати навън, а не навътре, не да мразят, а да правят стъпки към другия и към това да са просто по-добри същества. А когато му дойде времето, вярва, че ще срещне своята половинка във всичко това, някой специален човек.: "Аз не съм много приятел с връзките. Искам да имам истинска тръпка, не просто да харесвам някого, заради това как изглежда или как говори. Искам да усещам силно чувство в мен, за да започна нещо сериозно."
Планът за тази година е да прави много, и то авторска музика, да не слиза от сцената и да изживее лудо лято на път, далече от битовизма и близо до свободата.
 
Raja and the band свирят на 8 март в новооткрития клуб "Терминал 1" и на 12 март като част от музикалната програма на София Филм Фест

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

Уроци по футуризъм Уроци по футуризъм

Датският дизайнер Микел Кристофер и "лабораторията за бъдещ живот" SPACE10

21 ное 2018, 600 прочитания

20 въпроса: Мария Касимова 20 въпроса: Мария Касимова

Най-новата й книга - "Балканска рапсодия" (изд. "Колибри"), излезе тази есен

16 ное 2018, 6728 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Сапунена пролет

Документалният филм "Късмет" разкрива влиянието на турските сериали върху жените от Северна Африка, Близкия изток и Балканите

Годината, в която телевизия "Алма матер" стана известна

Университетът замрази договора си с външния продуцент, който щеше да създава програма за канала

Дизелът залязва на изток

Забраните за стари дизели в западноевропейски градове се превръщат в износ на мръсен въздух към Източна Европа, а решенията трябва да се взимат и на двете места

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Есенният филмов маратон

По-интересните заглавия на "Киномания 2018"

Всичко е игра

Изложба изследва сложното взаимодействие между видеоигрите и реалността

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Нов вицепремиер в кабинета; ЕК срещу Италия заради бюджета

Емисия

DAILY @7PM // 21.11.2018 Прочетете