Ненормалната Куба
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ненормалната Куба

Леонардо Падура

Ненормалната Куба

Леонардо Падура разказва пред Light за романа "Човекът, който обичаше кучетата"

Светослав Тодоров
6556 прочитания

Леонардо Падура

© Иван Хименес


Кубинският писател, журналист и сценарист Леонардо Падура гостува в България по покана на "Жанет 45" за представянето на "Човекът, който обичаше кучетата" - обемист и сложен роман, започнат преди 25 години и плод на дълги проучвания. В него белетристът, един от най-популярните в страната си и познат преди това с криминалните си романи, описва живота на Рамон Меркадер, убиеца на Лев Троцки. Покрай сюжета той обявява и провала на комунистическите идеи, върху които "много хора бяха възложили огромни надежди и заради които мнозина се лишихме от мечти". Както обаче уточнява 59-годишният Падура на гърба на книгата – това е на първо място роман, въпреки историографията в него.

Източник: Жанет 45

"Човекът, който обичаше кучетата" е издаден в Куба през 2010 г. и изчезва почти на момента – както заради огромния интерес, така и заради насочените копия към черния пазар, където се продават на цената на средна кубинска заплата. Пред Light писателят разказва повече около творбата и какво го кара да остане в Хавана, въпреки испанското си гражданство, което лесно може да го спаси от диктата на Кастро и неговата реалност.

С какви трудности се сблъсква писател като вас, за да издаде книгата си в Куба?

Преди книгите ми да бъдат разпространявани в страната, те винаги излизат в Испания година по-рано и там се продават и преиздават нормално. Докато в Куба няма нищо нормално. Там няма книжен пазар, а ако не си Фидел Кастро, много е трудно книгата ти да излезе повече от един път. В случая на "Човекът, който обичаше кучетата" нямаше реклама за издаването й и никаква информация за представянето й. Може би защото вече няма културна журналистика, въпреки наличието на няколко литературни списания. Но големите всекидневници почти не отдават внимание на културата и публикуват само онова, което представлява държавен интерес. Всичко, което е ненормално за западния свят, е нормално в Куба.

Това, че няма развит книжен пазар, означава ли, че няма и развити читателски навици?

Както казах, Куба е анормална страна. Няма книжен пазар, но има много читатели. Мисля, че "Човекът, който обичаше кучетата" щеше да се продаде изцяло, дори и да беше излязла не в 4000, а в 120 000 копия. Има интерес, а малко книги, които да го задоволят. Също както има хора, които искат да ядат месо, но се оказва, че има малко месо на пазара.

Интересно е, че толкова сложен роман може да провокира толкова масов интерес. Смятате ли, че той е бил адекватно разбран впоследствие, като се има предвид, че може би читателите рядко се сблъскват с подобни книги?

Повечето кубинци между 30 и 60 години са израснали с латиноамериканската литература, която е доста сложна, така че надали моята книга им е била трудна за разбиране. Всъщност голяма част от читателите ми благодаряха, тъй като романът ги запозна с една част от историята на ХХ век, която те не познават. А и част от собствената им история. От страните в Латинска Америка, Куба е с най-образовано население, но това не означава, че местните имат актуализирани знания. Вероятно всички са чели Стендал, но надали някой знае за Пол Остър или по-комерсиални автори като Дан Браун.

Има ли начин хората в Европа да разберем истински Куба?

Да четат това, което кубинските писатели пишат за нея, макар и да е ясно, че не всички казват пълната истина за тежката реалност. Кубинците сме като евреите – ако са двама, може да има дискусия, ако се включи трети, става война.

Макар и да ми е интересно кой как гледа на страната ми, не чета книги, които анализират ситуацията в нея или политиката на Кастро, дори и авторите да са живели в Куба. Едно е да живееш като европейски журналист с европейска заплата там, друго е да си 50-годишен кубинец с кубинска заплата. Все едно аз да живея в България два месеца и да напиша книга за ежедневието ви. А иначе повечето туристи си купуват пура, слагат фланелка на Че Гевара, излягат се на плажа и правят секс с местно момиче. После се връщат и казват, че всичко е прекрасно, а всъщност са видяли една карикатура на Куба.

Колко възможно е да видим революция в Куба по подобие на тази в Украйна?

Не съм сигурен дали е възможно, липсват условия за това. Така или иначе, най-трудното в Куба е да се опиташ да предсказваш бъдещето й. Колкото до Кастро - той е романтик. Смята, че прави всичко за доброто на хората, въпреки че резултатите показват нещо различно. Все пак в момента се извършват някои важни икономически и социални промени, които може би ще доведат и до политически. Но трябва да се внимава с понятието за промяна, защото дали тя ще бъде за добро или за лошо, зависи от това кого попиташ. Това, което не искам да се случи с Куба, е зараждането на престъпни структури, а също така изключително лесно е нещата да завият в посоката на Китай, който е взел най-лошото от комунизма и капитализма, и го смесил в едно. Но никой не може да предвиди нищо - например, светът беше един на 10 септември и друг на 12 септември 2001 г.

"Човекът, който обичаше кучетата" е почти 900 страници. Какво мислите, че ще доминира в литературата в бъдеще – кратките онлайн форми или нуждата светът да бъде обяснен чрез големите книги?

По отношение на социалните мрежи аз съм невеж – не знам какво точно са Facebook и Twitter, нямам блог, нямам сайт. Трудно ми е да говоря за връзката между технологиите и литературата, но осъзнавам, че тези неща отбелязват огромна промяна в човечеството – почти като откриването на Америка. До голяма степен се променя начинът, по който виждаме човека.

Казвате, че никога няма да напуснете Хавана и квартала, в който сте роден. Имало ли е все пак моменти, в които сте мислили за емиграция?

В началото на 90-те, когато в страната настъпи невероятна криза, всички мислехме как да се спасим. Но тогава успях да придобия приходи от книгите си в долари, които съответно се превръщаха в много кубинско песо. Така че не съм гладувал, но това беше с цената на много работа – между 1990 и 1995 написах три романа, книга с разкази, есе от 600 страници, две документални книги, издадох антология на кубинския разказ, два киносценария. Превърнах се в изгнаник на литературата. Тя стана моето убежище. Пишех всеки ден, всеки час и това ме спаси от отчаянието и лудостта.

В интервю от 2006 г. споделяте, че преди да започнете нова книга винаги препрочитате Дж. Д. Селинджър и Марио Варгас Льоса...

Това са представители на две литературни вселени, които са ме научили на най-много в писането и от които най-много съм се вдъхновявал. Американският роман ми показа как се разказва добре една история, а латиноамериканският - как се пише тя всъщност. Човек винаги трябва да се връща към майсторите на словото.

Кубинският писател, журналист и сценарист Леонардо Падура гостува в България по покана на "Жанет 45" за представянето на "Човекът, който обичаше кучетата" - обемист и сложен роман, започнат преди 25 години и плод на дълги проучвания. В него белетристът, един от най-популярните в страната си и познат преди това с криминалните си романи, описва живота на Рамон Меркадер, убиеца на Лев Троцки. Покрай сюжета той обявява и провала на комунистическите идеи, върху които "много хора бяха възложили огромни надежди и заради които мнозина се лишихме от мечти". Както обаче уточнява 59-годишният Падура на гърба на книгата – това е на първо място роман, въпреки историографията в него.

Източник: Жанет 45

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    aucun avatar :-|
    v_vendeta

    Куба наистина е много по-ралична от чисто туристическата представа за нея. Различна в смисъл на много по-красива. По-човешки, по-житейски погледната.... В голяма степен прилича на музей на нещо, което все още не сме забравили. В конкретния пример - ценността на четенето, като жажда, която се натрупва в опит за удовлетворяване.

  • 2
    legisfore avatar :-|
    Sir Percival ГЛАСУВАЙТЕ

    И Падура казва, че в Куба няма нищо нормално...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK