21 години в Рила
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

21 години в Рила

21 години в Рила

"Това е място, на което правиш себе си", казва хижарят Венци Златарев

Светослав Тодоров
41541 прочитания

© Велко Ангелов


"Трябва човек да е наясно със себе си и с демоните си, понеже в града си толкова бомбардиран с информация, че нямаш време да останеш сам. Понякога експериментът да се отделиш от познатата ти среда не завършва по най-добрия начин", ми казва в началото на срещата ни 43-годишният Венцислав Златарев.

Тепърва ще види как ще се справи иконописецът, който преди дни е започнал да живее в хижа "Иван Вазов", тъй като атмосферата в манастирите не му допада. "Примерно близък приятел, който дойде за една зима, не издържа, не успя да понесе сянката си. Горе човек се сблъсква със собствената си несъстоятелност сред природата."

хижа "Иван Вазов" през зимата

Венци Златарев е роден в София в семейство на спортни травматолози и от 21 години живее в Рила. Неговото убежище от света, какъвто го познаваме, е разположено на 2300 м надморска височина, построено е през 1939 г. и се нарича хижа "Иван Вазов".

Попитате ли го защо е изоставил столицата и се е заселил в планината, ще ви отговори, че това е като естествена част от пътуването към себе си. Венци смята, че няма как човек да погледне отстрани на съществуването си, ако наистина не достигне до определена крайност. "Цялото упражнение е част от един натрупан път, в който се опитвам да намеря личните си истини – чрез йога, будизъм, философия, медитации. В един момент събрах раницата и буквално тръгнах да си търся място под слънцето. Нямах идея къде ще отида, но знаех, че никога повече няма да се върна в града", обяснява той. Започнал да ходи по планини още по времето "от което съм нямал спомени" покрай излетите с баба си, сега с усмивка се определя като "истински пустинник".

През 1993 г., когато напуска София, Венци се отправя пеш към Родопите, но по пътя попада на хижата, за чието съществуване не е подозирал дотогава. Решава да остане там и се превръща в момче за всичко. През първото десетилетие живее почти постоянно в Рила и не се връща в София за повече от няколко дни в годината. Сега е съсобственик на "Иван Вазов", която е взета под аренда, а после купена от него и другите й двама обитатели.

Въпреки скромните условия на мястото, ремонтирано единствено със собствени средства, Венци мечтае да построи туристически къщи около хижата, а самата нея да превърне в храм, но без стриктна религиозна насоченост. Счита будизма за вече приключен период, тъй като всяка религия те кара да бъдеш част от определено общество - нещо, към което той не се стреми.

По всичко личи, че освен минало и настояще хижата e и бъдеще за него. "Нищо от живота в града не ми липсва. За мен това са най-щастливите ми години, тъй като там не мисля за пари, дрехи, бит, цялото съзнание ми е освободено за други неща."

В началото на годината екипът на Beardfrost Productions попада в хижата и решава да заснеме късометражен филм за приятелската атмосфера в нея. В макар и кратката, но отлично изработена продукция Венци определя мястото като последната социална институция заради истинското отношение между хората в нея. Като че ли доказателство за това е табелата с надпис "Спирайте умовете", която попада в един от кадрите.

Но често други хора няма, а умът е това, с което оставаш. "Тази зима е много мека и има движение. Но когато е сурова, може да се случи два месеца да не дойде никой, а преди години, когато още нямаше снегоходки, са ставали дори три", казва Венци.

За зареждане с провизии лятото той и другите обитатели ходят пеш, после взимат транспорт до близкия град, купуват продукти от там и ги товарят на коне. За зимата притотвят провизии от септември за юли следващата година. Двата сезона са "два различни космоса" и като ежедневие. През лятото се грижат за туристите, като сред тях често има хора от Франция, Холандия и Израел, а през зимата "всяка сутрин влизам в себе си" чрез йога. Нощите, които започват в 17 ч., пък са отредени на четене на книги и свирене на китара. Често през зимните месеци той е единственият в нея. Разбираемо няма интернет, а обхват понякога има, но на 300-400 метра. Венци по никакъв начин не усеща липсата на редовна информация и разчита на радиото за осведомяване.

"Зимата е религиозно преживяване, а планината е сакрално място, това е нещо, което ми се иска да прокламирам сред повече хора. Независимо за каква култура става въпрос планината е винаги свещена обител – преди да бъде място за туризъм и спорна активност, тя е приемана за място на духове и богове. Но донякъде все още изпълнява тази си роля, макар и не с тези думи. Хората все още имат потребност да скъсат с ежедневието си. Да изпаднат в другост, да заредят батериите, а това пречистване си е точно религиозно преживяване."

Докато хижарят разказва за живота си в Рила, градинката на Народния театър, в която се намираме, е озвучавана от хитовете на ABBA. Както пояснява Венци, като "екстремна личност" той не усеща контраста с живота в града твърде стряскащо. "Но ми беше кошмарно, когато след 10 години, прекарани в усамотение, фантазия и книги, за кратко бях решил да се върна в града. Просто тук мисълта на хората тече по различен начин и за да се нагодя към нея и за да не изглеждам като луд, аз трябва да режа парчета от душата си."

Венци донякъде дава нов шанс на града с образованието си. "В един момент реших, че мога да намеря приложение на хилядите книги, които поглъщах в хижата, и записах задочно философия в Софийския университет. Но след като разбраха при какви условия живея, ми разрешиха да уча по индивидуален план. Слизах до града само за изпити." След като завършва, работи за кратко като учител по философия, но опитът с образователната система не е позитивен. Определя академиците в глобален план като зло, тъй като са свели човека единственото до неговото мислене и рационалност, а не до вродените му инстинкти.

Своите инстинкти Венци пази и с дългите си пътувания в Азия по земя. За последните пет години е бил три пъти в Индия за между 2 и 6 месеца. Но вместо перфектни условия за интересите си, той се натъква на "фабрики за йога" и "фастфуд упраженения" и вече посещава страната предимно за почивка по бреговете, където живее в бамбукова къща насред "неохипарията" на младите пътуващи хора от цял свят. Сред страните, които е посещавал, са още Пакистан, Тибет и Непал, където става свидетел как през 2008 г. маоистите идват на власт и комунистическата пропаганда внезапно залива улиците на Катманду.

"От Рила съм научил, че човек просто трябва да намери мястото си, вместо да пътува безкрайно и да търси просветление в някоя пещера из Хималаите. Може да го получи дори тук в града. Истинските познаващите света хора не се нуждаят от тълпи от ученици, те нямат нужда от популярност. Всичко останало е машина за пари", казва с увереност Венци. "А и след толкова години отшелнически живот в планината аз всъщност имам моята Индия и моя Тибет."

Венци Златарев е част от форум "Заедно" по инициатива на "Горичка", където ще представи заснетия от Beardfrost Productions филм и ще говори повече около дейността и живота в хижа "Иван Вазов". Това ще се случи на 27 април в "Модерен театър", София.

www.gorichka.bg

"Трябва човек да е наясно със себе си и с демоните си, понеже в града си толкова бомбардиран с информация, че нямаш време да останеш сам. Понякога експериментът да се отделиш от познатата ти среда не завършва по най-добрия начин", ми казва в началото на срещата ни 43-годишният Венцислав Златарев.

Тепърва ще види как ще се справи иконописецът, който преди дни е започнал да живее в хижа "Иван Вазов", тъй като атмосферата в манастирите не му допада. "Примерно близък приятел, който дойде за една зима, не издържа, не успя да понесе сянката си. Горе човек се сблъсква със собствената си несъстоятелност сред природата."

хижа "Иван Вазов" през зимата

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    vreme avatar :-|
    vreme

    Браво...просто нямам думи ,как е издържал и продължава,човек с характер...

  • 2
    petranica avatar :-|
    petranica

    Хубав материал. 1994 бях на хижата и го видях този човек. После съм ходил още няколко пъти , но не съм го срещал. Приятен човек! Беше пуснал на един касетофон тогава Пинк Флойд и беше много яко да седиш пред хижата, да гледаш пейзажа...уникално място!
    Ех...20 години оттогава...бързо минава времето!

  • 3
    barbq avatar :-?
    BarBQ

    Човека ще доживее до дълбоки старини - чист въздух и далеч от градските проблеми.
    Жив и здрав.

  • Дундурук

    Аз съм против! Хижите не бяха ли държавни и дадени на туристическите дружества? Как този е успял да я купи? Че и искал още туристически къщички да строи. И някъв храм, според неговите лични разбирания. Тея места трябва да са възможно най-изолирани от хора, за да се опазят. Без никакви екстри, привличащи масов туризъм. Общи, обществено полезни и само за преживяване в пътешествията. Един заслон или в случая хижа е достатъчен за бройката на истинските планинари. Абе въобще човекът е обърнал планината на бащиния. Колкото и да е добър един човек, в подобна ситуация винаги се достига до обсебване на нещо, а в случая на даденото място в Рила, където не съм чувал някой да е имал реституирана нива. Нямам против примерно тая да си е обикновен хижар, но толкоз. Да не се размечтава много за къщички и други източници на фекалии и разкатаване на тези "сакрални места". Набарал нещо общо и ценно за планинарските нужди, намерил си мястото, купил ги незнайно как, размечтал се за бизнесче и взел да говори за "неговата" Рила.

    И всъщност човекът е дървен философ, които се прави на модерен по всички актуални опорни точки на това - йога, религиозни преживявания, сакрални места, неохипарство и т.н., но и малко ги критикува, за да не бъде хванат. Ай някъде другаде си развивайте "духовните" лакърдии и оставете планината на мира! Тя си е добре и така. Уж тоя обича планината, а крой осирането й. Човекът е ужасно досадно същество. Мога много да пиша, но ме мързи. Просто този ми се стори много досаден с тея изтъркани философии. Ние тука в градовете сме тъпи и неосъзнати зомбита, а горе са духовните интелектуалци и добри хора. Абе хижарите да странни хора. Едните са бият, другите мълчат, тоя пък иска курорт да прави и да печели на гърба на Рила. Повече туристи, повече пара, а Рила да го .... Малко й е лифтчето до Езерата, които вече са летни басейни покрай барбекю поляните.

    И пак питам! Имаше скандален проектозакон за хижите преди 2-3 години, но май не мина. Защо при тази е минало някога и някакси? Това е против обществения интерес. Не знам точно тази хижа какъв и е бил статута, но не ми харесва в общата планина да има частни парцелчета.

  • 5
    zumz avatar :-|
    zumz

    Сигурно е готин човек, но и тук - като отидеш в крайност - връщане няма. Има изледване, че ако някой прекара повече от седем години в затвор - необратимо се нарушават способностите му за живот в нормално общество където се налага да общуваш с други хора без да се биеш с тях. Това в хижата, разбира се, е доброволен избор, но резултатът, предполагам е нещо подобно. Всеки човек сам си избира, този вече е избрал.

  • 6
    emoreto avatar :-|
    еморето

    Щастлив е, без да пречи на никого! Какво повече?

  • 7
    lot49 avatar :-|
    lot49

    Бомбардиран, а не "бомбандиран".

  • 8
    nausea avatar :-|
    think green

    До коментар [#4] от "Дундурук":

    Били ли сте в хижа Вазов? А в 'хижа' Рилски езера и хижа Скакавица, собственост на тези, отговорни за лифта? Като прочетете малко по въпроса ще ви стане ясно кой от кои е.

  • 9
    paradox22 avatar :-|
    paradox22

    Ако всеки се опита поне малко да вникне и да ПОЧУВСТВА следния изказ от интервюто, ще е прескочил цял етап в развитивто си като дух и познание за света : ""От Рила съм научил, че човек просто трябва да намери мястото си, вместо да пътува безкрайно и да търси просветление в някоя пещера из Хималаите. Може да го получи дори тук в града. Истинските познаващите света хора не се нуждаят от тълпи от ученици, те нямат нужда от популярност"". Няма как някой "учител" да ви просвети - това е процес, който трябва да се отключи от самата ви същност. Без насилие отвън . Радвам се, че този човек е успял да сбъдне желанието си и да открие начин - хем да бъде в планината (т.е при СЕБЕ СИ) и отделно е намерил начин да се прехранва.

  • 10
    vloti avatar :-|
    vloti

    Повечето български хижи са невероятно мизерни. За съжаление сме бедни и не става както в Алпите труднодостъпни хижи да се зареждат с хеликоптер и да се посещават целогодишно от много хора.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK