Прегръдка от бъдещето

В едноименния разказ от "Изведнъж на вратата се чука" Етгар Керет описва как става заложник в собствения си апартамент на трима души, насочили пистолети към него и настояващи да измисли нова интересна история.

Чудя се дали израелският писател, сценарист и режисьор не се чувства така при поредното си посещение в София. Отговорът е категорично не, ако съдим по усмивката му от всяка среща и разговор с читателите, увеличаващи се при всяка визита. Този път тя е по повод новия му преведен на български сборник с кратки разкази, където абсурдизмът, черният хумор и бързото действие са отново в едно. В "Изведнъж на вратата се чука" (изд. "Жанет 45" и превод: Милена Варзоновцева) хуморът и посланията са като че ли още е по-завоалирани. Те имат осезаема доза мрак между редовете, а както той пише в предговора, историите са вдъхновени от отговорната роля на баща на 8-годишен син.

Източник: Жанет 45

Преглед на оригинала