Прегръдка от бъдещето

В едноименния разказ от "Изведнъж на вратата се чука" Етгар Керет описва как става заложник в собствения си апартамент на трима души, насочили пистолети към него и настояващи да измисли нова интересна история.

Чудя се дали израелският писател, сценарист и режисьор не се чувства така при поредното си посещение в София. Отговорът е категорично не, ако съдим по усмивката му от всяка среща и разговор с читателите, увеличаващи се при всяка визита. Този път тя е по повод новия му преведен на български сборник с кратки разкази, където абсурдизмът, черният хумор и бързото действие са отново в едно. В "Изведнъж на вратата се чука" (изд. "Жанет 45" и превод: Милена Варзоновцева) хуморът и посланията са като че ли още е по-завоалирани. Те имат осезаема доза мрак между редовете, а както той пише в предговора, историите са вдъхновени от отговорната роля на баща на 8-годишен син.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала [Жанет 45] Смаляване

"Идвам от страна, в която положението е все по-мрачно, докато животът, който изграждам със семейството си, носи все по-голямо щастие. Мисля, че с тази книга се опитвам да създам мост между вътрешния си свят и този на реалността. А тя изглежда като потъването на "Титаник" – всички се надяваме да започнем да живеем на по-добро място, но дали няма да се удавим по пътя?", казва пред Light Керет, а като че ли речта му се е смесила с прозата му. Той говори винаги с усмивка, но резките завои към по-мрачни асоциации идват без промяна в изражението или тона му. Изглежда, че този поглед към света му е заложен. Името Етгар означава "предизвикателство" на иврит и му е дадено, тъй като раждането му е било трудно, а като малък се описва като "малко тяло с огромна глава, която казва на всички жени в магазина за дрехи на майка ми, че са красиви".

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

По време на посещението му по-рано този месец "Жанет 45" пусна преведен на български вариант на базирания на негов разказ късометражен филм "Какво носим в джобовете си" от многократно награждавания хърватски режисьор Горан Дукич. В края на 2013 г. в YouTube се появи и аудио-визуална адаптация на разказа "Катценщайн" с гласа на актьора Петър Мелтев. Като че ли популярността на Керет се дължи не толкова на рекламата и престижните публикации в New Yorker или The Guardian, колкото на ентусиазираните препоръки на читатели, техните самоинициативи и удобното предаване на разказите му на екрана и в дигиталната среда.

А в нея прозата на Етгар Керет не само вирее добре, но и винаги провокира реакции, които не го правят по-суетен, а напротив. "В момента, в който си отворен за диалог, винаги се срещаш и с негативните мнения за теб." Четиридесет и шест годишният писател не смята и че с коментарите на другите в социалните мрежи той се обременява с чужди очаквания.

"Затварянето в собствен свят а ла Селинджър не носи по-голяма артистичност, защото тогава изграждаш впечатленията си само от ревюта и издатели. Контакът с читателите в социалните мрежи ти позволява да изпаднеш в ситуация, в която един ти казва, че това е най-добрият ти разказ, а друг да каже, че е най-слабият. И мисля, че сблъсъкът на мнения и балансирането им всъщност прави следващия разказ по-добър", разказва писателят, чиито истории в аудиоверсиите им са четени от актьори като Уилям Дефо и звездата на "Как се запознах с майка ви" Джош Раднър. "Всъщност не отделям кой знае колко време на фейсбук, но американският ми издател настояваше да имам профил – в САЩ просто те задължават да си в крак с нещата, независимо дали го искаш. Вероятно може да го избегнеш само ако си Путин. Опасявах се, че ще е доста времеемко, но не ми отнема повече от час на седмица, а и читателите получават нови истории, а списанията, в които публикуват, получават повече посещения, така че всички са щастливи."



Да бъде творец в дигиталната ера, но роден на място, на което му се е налагало да пътува с часове, за да намери желана книга, всъщност не му носи особена тежест. "Промените няма как да бъдат нито твърде позитивни, нито твърде негативни. Всичко, което има голяма роля в живота на хората, се възприема по различен начин, тъй като самите те му придават индивидуалност. Например неандерталците са излизали, удряли са жените по главите, изнасилвали са ги и после са се връщали с тях в пещерата. Колкото и да е напреднала технологията в живота ни, факт е, че над 90% гледат порно – така че независимо от нея, някои инстинкти си остават същите. Ако ми дадат скалпел за операция, но го използвам, за да те убия, няма вината да бъде в предмета, а в моите намерения. Същото е с онлайн активността."

Керет смята, че по-големият проблем е, че се намираме в нова реалност, но често мислим в стари модели. "Онлайн средата е идеална за поезия и кратки форми, но все още по-правдоподобно ти се струва стихотворенията да бъдат публикувани в книга. Просто защото за първи път си ги видял и прочел така. Паметта и носталгията често ни ограничават."

• 1
• 2
• Следваща страница » "Според него разказването на истории е преживяло пълна трансформация"