С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 25 апр 2014, 15:17, 5674 прочитания

Прегръдка от бъдещето

Израелският писател и режисьор Етгар Керет за новата си книга на български и литературата в бъдеще време

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


В едноименния разказ от "Изведнъж на вратата се чука" Етгар Керет описва как става заложник в собствения си апартамент на трима души, насочили пистолети към него и настояващи да измисли нова интересна история.

Чудя се дали израелският писател, сценарист и режисьор не се чувства така при поредното си посещение в София. Отговорът е категорично не, ако съдим по усмивката му от всяка среща и разговор с читателите, увеличаващи се при всяка визита. Този път тя е по повод новия му преведен на български сборник с кратки разкази, където абсурдизмът, черният хумор и бързото действие са отново в едно. В "Изведнъж на вратата се чука" (изд. "Жанет 45" и превод: Милена Варзоновцева) хуморът и посланията са като че ли още е по-завоалирани. Те имат осезаема доза мрак между редовете, а както той пише в предговора, историите са вдъхновени от отговорната роля на баща на 8-годишен син.

"Идвам от страна, в която положението е все по-мрачно, докато животът, който изграждам със семейството си, носи все по-голямо щастие. Мисля, че с тази книга се опитвам да създам мост между вътрешния си свят и този на реалността. А тя изглежда като потъването на "Титаник" – всички се надяваме да започнем да живеем на по-добро място, но дали няма да се удавим по пътя?", казва пред Light Керет, а като че ли речта му се е смесила с прозата му. Той говори винаги с усмивка, но резките завои към по-мрачни асоциации идват без промяна в изражението или тона му. Изглежда, че този поглед към света му е заложен. Името Етгар означава "предизвикателство" на иврит и му е дадено, тъй като раждането му е било трудно, а като малък се описва като "малко тяло с огромна глава, която казва на всички жени в магазина за дрехи на майка ми, че са красиви".


По време на посещението му по-рано този месец "Жанет 45" пусна преведен на български вариант на базирания на негов разказ късометражен филм "Какво носим в джобовете си" от многократно награждавания хърватски режисьор Горан Дукич. В края на 2013 г. в YouTube се появи и аудио-визуална адаптация на разказа "Катценщайн" с гласа на актьора Петър Мелтев. Като че ли популярността на Керет се дължи не толкова на рекламата и престижните публикации в New Yorker или The Guardian, колкото на ентусиазираните препоръки на читатели, техните самоинициативи и удобното предаване на разказите му на екрана и в дигиталната среда.

А в нея прозата на Етгар Керет не само вирее добре, но и винаги провокира реакции, които не го правят по-суетен, а напротив. "В момента, в който си отворен за диалог, винаги се срещаш и с негативните мнения за теб." Четиридесет и шест годишният писател не смята и че с коментарите на другите в социалните мрежи той се обременява с чужди очаквания.

"Затварянето в собствен свят а ла Селинджър не носи по-голяма артистичност, защото тогава изграждаш впечатленията си само от ревюта и издатели. Контакът с читателите в социалните мрежи ти позволява да изпаднеш в ситуация, в която един ти казва, че това е най-добрият ти разказ, а друг да каже, че е най-слабият. И мисля, че сблъсъкът на мнения и балансирането им всъщност прави следващия разказ по-добър", разказва писателят, чиито истории в аудиоверсиите им са четени от актьори като Уилям Дефо и звездата на "Как се запознах с майка ви" Джош Раднър. "Всъщност не отделям кой знае колко време на фейсбук, но американският ми издател настояваше да имам профил – в САЩ просто те задължават да си в крак с нещата, независимо дали го искаш. Вероятно може да го избегнеш само ако си Путин. Опасявах се, че ще е доста времеемко, но не ми отнема повече от час на седмица, а и читателите получават нови истории, а списанията, в които публикуват, получават повече посещения, така че всички са щастливи."



Да бъде творец в дигиталната ера, но роден на място, на което му се е налагало да пътува с часове, за да намери желана книга, всъщност не му носи особена тежест. "Промените няма как да бъдат нито твърде позитивни, нито твърде негативни. Всичко, което има голяма роля в живота на хората, се възприема по различен начин, тъй като самите те му придават индивидуалност. Например неандерталците са излизали, удряли са жените по главите, изнасилвали са ги и после са се връщали с тях в пещерата. Колкото и да е напреднала технологията в живота ни, факт е, че над 90% гледат порно – така че независимо от нея, някои инстинкти си остават същите. Ако ми дадат скалпел за операция, но го използвам, за да те убия, няма вината да бъде в предмета, а в моите намерения. Същото е с онлайн активността."

Керет смята, че по-големият проблем е, че се намираме в нова реалност, но често мислим в стари модели. "Онлайн средата е идеална за поезия и кратки форми, но все още по-правдоподобно ти се струва стихотворенията да бъдат публикувани в книга. Просто защото за първи път си ги видял и прочел така. Паметта и носталгията често ни ограничават."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Джазменът като блусар Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

18 окт 2019, 573 прочитания

20 въпроса: Даниела Костова 20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

18 окт 2019, 655 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Източно цвете

На гости в Пекин на първия топмодел от Изтока – Шъ Кай, със спомени за лудите години в Париж, благородното сърце на покровителя й и екстравагантната идея на Кристо да боядиса река във френския Прованс с цветовете на дъгата

Още от Капитал
Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10