С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

2 30 апр 2014, 14:30, 8412 прочитания

Образ и подобие

Стефан Милев, най-успешният български моден фотограф зад граница, за кризата и компромисите, за аналоговата истина и фотошопния фалш в професията

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Наричат го фотограф и художник с фотоапарат. Има ясно изразен интерес към модната фотография. За себе си откровено казва, че никога не прави компромиси с вида на снимките и идеята, която залага за всяка една от тях. Предпочита да снима на филм и използва главно стари камери, произведени през 1940 г. Той е още един от безпрецедентните примери за талантлив зад обектива българин, който твори и се развива успешно отвъд границите на България. През последните години много от кадрите му попадат на страниците на утвърдени в модните среди издания като Vogue, Tranoi, Tush и Fault Magazine.
Стефан Милев


Стефан Милев е на 33 години, а по-голямата част от живота си прекарва извън пределите на родината. Образованието и опита си получава основно в Берлин, където по думите му "бяга" със семейството си през пролетта на 1990 г. "Точната дата е 15 април. Помня го така ясно", казва ми той почти без да се замисля.

Успявам да го открия по телефона в Южна Германия, където живее със съпругата и двете си малки дъщери (Фрида на 1 година и Мадита на 3 и половина) в град близо до Щутгард. Веднага става ясно, че няма да се разберем само на един език, в разговора се смесват български, английски и малко немски думи. "На българския език понякога му липсват някои думи. Не мога да намеря аналог за тях", обяснява Стефан.


Той е едва на 10 години, когато заедно с майка си и сестра си се преместват в Германия. Със сестра му постъпват в немско училище и така се установяват за постоянно в немската столица. Със снимането започва да се занимава сериозно, след като завършва училище. "Започнах да уча теоретичната част от фотографията, когато бях на 16-17 години", припомня си той: "Преди това снимах като хоби, правех си експерименти, имах си dark room (стая за проявяване на кадри). Истината е, че започнах отрано – приятелят на майка ми беше фотограф и правеше много снимки. Самият той ми беше показал много трикове." След като завършва училище, започва да работи като асистент за други фотографи. Само на 16 години е, когато среща съпругата си (която е родена в Берлин и сега работи като медицинска сестра), с която са заедно и до ден днешен.

Ранните му години в бранша минават в период на учене. "Асистирах поне на стотина различни фотографи. Бяха толкова много! Аз така си изкарвах парите за наем и консумативи. Издържах се, плащах си училището и си купувах необходимите консумативи." По-късно, през 2004 г., заминава за Ню Йорк, където продължава да асистира. "На практика работих за всички най-големи имена във фотографията в Ню Йорк. Видях и как фотографията като професия умира. Животът в Ню Йорк е различен, всеки ден е парти. В един момент човек се изтощава, усеща умора. Аз поне почувствах, че имам нужда да прекарвам повече време сам, със себе си, на тихо, да се развивам в по-спокойна обстановка", разказва той.


Така през 2007 г. се връща окончателно в Германия. Оттогава насам снима самостоятелно, след като вече е усетил в каква посока иска да се развива работата му. Пътува често до Париж, Лондон и Милано. "Вече имах усещането за моята лична насока. Вече знаех какъв път искам да поема и как да го извървя", споделя той.

"Трудно е да искаш да си фотограф, но да имаш собствена визия и да не попадаш в този омагьосан кръг, в който всичко е прекалено много "фотошоп". Винаги съм избягвал този вид работа", категоричен е той.



В следващите години снима главно т.нар. editorials за редица списания. "Трябваше да мине известно време, докато се появиха първите клиенти, които не се страхуваха да работят с мен. Аз съм пределно ясен пред всеки нов клиент – казвам му, че ще снимам аналог. Ако не му харесва, няма да се наема да работя за него. Така през годините много клиенти отказваха да работят с мен, защото не се пречупвах и държах да бъде по моя начин."

"Най-трудна ми бе 2009 година. Тогава се усети финансова криза. Не бях щастлив, правех хубави неща, но никой не искаше да ги вижда, никой не искаше да купи от картините ми. Въпреки кризата аз не промених подхода си и не се пречупих – продължих да гоня образа, който исках да виждам. След време нещата се оправиха."

Питам го какво го вдъхновява: "За мен е важно да съм свободен, духът ми да е свободен, да не се ограничавам. Да не съм марионетка, да не ми казват какво да правя и най-вече как да снимам. Не мога да върша спокойно и качествено работата си, когато съм под напрежение."

Свободното си време отдава на семейството си и на експерименти в "тъмната стаичка", където работи по някои от кадрите си. През свободните си седмици се радва на тишината в градината пред дома си. "Семейството е най-важното според мен. Опитвам се да намирам възможно най-много време за тях. Случвало се е да взема децата дори по време на някои от служебните си пътувания, но това е рядкост."

Според него е важно човек да се опитва да експериментира и дори да греши, за да може да израсте и да научи нови неща. "Грешките са много важни. Ако няма грешки, няма как да направиш добра работа. Именно те са това, което се направили от някои хора артисти. Имам една много известна снимка, която бях направил през 2010 г. за Tranoi, а самата тя бе плод на грешка. Понеже клиентите ми не искаха да снимам на полароиди, а единият филм беше малко стар и много кафяв, се получи интересна грешка. Клиентът ми искаше да снимам дигитално, но аз настоях да снимам на филм. Това беше миг, не беше планувано", споделя той.


Питам Стефан дали се връща понякога в България, но той бързо отсича: "Да, разбира се! Баща ми и други роднини живеят още в България. Откакто децата са родени обаче, не съм имал възможността да си дойда с тях в България, т.е. от 2010 г. не съм се прибирал." Бързо допълва, че държи дъщерите му да говорят български. С по-голямата, която е почти на 4 години, дори говори само на български. "С децата е малко по-трудно. Сега, когато ходят в немска детска градина, отговарят само на немски. По-трудно е, но се опитвам да ги уча на български. Те чуват и всичко разбират!"

Въпреки че не отговоря еднозначно на въпроса ми дали би се върнал за постоянно в България, Стефан не отхвърля категорично тази възможност: "Не бих казал "не" даже и за България. Много бих искал да дойда, за да видя как се развиват нещата тук. С жена ми сме мислили да преместим дома си и във Франция или Италия. Важното е да е в Европа."

Част от работата на Стефан Милев може да бъде видяна в официалната му страница: http://stefanmilev.com и на http://stefanmilev.blogspot.com
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

След Хавел и потоп След Хавел и потоп

Чешкият журналист Даниел Кайзер за кнгите си "Дисидент" и "Президент" и състоянието на журналистиката в Централна и Източна Европа

19 апр 2019, 802 прочитания

20 въпроса: Иван Шопов 20 въпроса: Иван Шопов

На 18 май той ще представи на живо ремиксирана версия на Kanatitsa, съвместния си албум с фолклорното трио "Авигея"

19 апр 2019, 810 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Детайли: Васил Германов

В България ALSO*

Първи голям чужд инвеститор навлиза в българския сектор за дистрибуция на IT техника - швейцарската милиардна компания ALSO Holding купува "Солитрон"

Как Facebook ни управлява

Алгоритмите в интернет отговарят за това какво виждат и дори говорят милиарди души в целия свят

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Пролет в Лангедок и Гаскония

Пътешествие в част от Южна Франция из земите на катарите, гъшия дроб и родните места на Д'Артанян и Тулуз-Лотрек

Млади градски подкасти

"Градски детектив" навлиза във втория си сезон с още легенди и сюжети - не само от София