С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 9 май 2014, 14:34, 11476 прочитания

20 въпроса: Росен Марковски

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Росен Марковски е разделен между няколко изкуства – литература, музика, фотография, но на първо място той остава художник. Творчеството му е вдъхновено от максимата, че не той, а животът е рисува картините и е пътувало за самостоятелни изложби не само в България, но и в Германия и Чехия. Сред последните проекти на живописеца са корицата към книгата "Пясъчен часовник" на Селина Ангелова и илюстрациите към предстоящата предстоящата нова стихосбирка на майка му Мария Марковска. По-късно тази пролет се очаква и следващата му изложба.


Като какъв човек се определяте?
Рисувам това, което живея. Художник. Бохем, в добрия и лошия смисъл на думата.


Нещото, в което вярвате абсолютно?
Знам, че нищо не знаем.

Любимият ви момент от деня?
Сутрин, когато изгрява слънцето, когато пеят пролетни дървета и съм си направил кафе. Когато чуя една думичка от един човек, която ме прави забелязан. Когато започва моят ден и ще се случат чудеса.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Хората сигурно имат. Аз не. Всеки ден ново. Всичко, което ме кара да работя, го намирам за голямо.



Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Че се опитвам да правя нещата като него, но не съм "дорасал". В тази възраст децата творят. После ги научават да се държат прилично. Някога ще стана като тях.

Как си почивате?
Никога. Не се гордея.

Какво ви зарежда?
Живеенето. Срещите с хора. Красотата. Листата на дърветата. Любовта. Музата, която е като билка, знаеш, че я има, но невинаги пиеш от нея.

Какво ви разсмива?
Глупостите, които текат в главата ми. По някога се смея с глас.

Какво ви натъжава?
Обезсърчаването.

Какво ви вбесява?
Пазя диета. Избягвам го. Опитвам се. Никакъв смисъл.

Личност, на която се възхищавате?
Всеки ден – нова. Дмитрий Шостакович, Пабло Пикасо, Пенелопе Круз, Том Уейтс, Робърт де Ниро, Кърт Кобейн, Антони Тапиес, Лили Иванова, Фрида, Джим Морисън, Пол Сезан, Джак Никълсън, Патриция Кас, Димитър Филипов–Духи, Фьодор Достоевски, Вихрони Попнеделев, Сезария Евора, Владимир Висоцки, Милош Форман, Федерико Фелини, на себе си често.
 
Кое свое качество харесвате най-много?
Наивното доверие, от което естествено съм си патил най-много, но никога не съм съжалявал.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Да говоря много. Да налагам мнението си. Да искам да бъда разбран правилно. Да си тръскам цигарата на пода. Да цапам най-новите си дрехи с боя. Да си губя времето, въпреки че казват: "Един артист, ако не пропилява половината си ден – пропилява живота си."

Какъв талант, бихте искали да притежавате?
Да свиря като Джанго Райнхард, да снимам като Стив Маккъри и да готвя като жена ми Евгения Марковска.

Последният подарък, който направихте/получихте?
Получих корица на книга с моя рисунка, романа на Селина Ангелова "Пясъчен часовник". Подарих й оригинала. После говорихме цяла нощ в ателието ми.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
Фейсбук – чат с приятели. Гугъл – питане. Пинтерест – естетика. Красота от папагали. Господ много приятно се е пошегувал с нас. Ей така за настроение.

Къде бихте искали да живеете?
Европа. Италия, Франция, Испания. На топло и лудо. На море.

Любимите ви имена?
Всички влюбени в тази пролет. Не ги градирам. Теда, Жени, Диана, Биляна, Ивета, Фабиен,  Ника (той е мъж) и спирам.

Най-интересното място, на което сте били?
Париж. Вечерите на Сена. Розе и хайвер по тихите места на Монмартър.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Не аз, а моят живот рисува картините. Те са отпечатъци от срещи и вълнения. Важно е с кого говоря, на кого се радвам и с кого си пия кафето/уискито. Ако мога да докосна света около мен, ако допусна малки частици от него в подсъзнанието си, ще оставя отпечатъци от моя живот.
Вярвам, че изкуството започва там, където свършва съзнателното.
Кафе, тютюн и лавандула.
Отпечатъци от срещи, контакти и любов.
Рисувам това, което живея.
 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Не без сестра ми Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

13 дек 2019, 1164 прочитания

20 въпроса: Даниел Ненчев 20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

13 дек 2019, 1019 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: Юлиана Методиева

Още от Капитал
Бъдещето на Google

Alphabet отваря нова страница след напускането на Сергей Брин и Лари Пейдж

Новите владетели на "Булсатком"

Водещият тв доставчик има нова акционерна структура, в която присъства един от големите инвестиционни фондове - BlackRock

Любимата пица на София

Успехът на малката пицария Franco’s в центъра на града се крие в качествените продукти, добрата цена и бързото обслужване

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10