20 въпроса: Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е създател и главен редактор на Marginalia – нов интернет сайт за коментари, анализи и новини в областта на човешките права. Тя е сред основателите на Българския хелзинкски комитет. В продължение на 20 години – от 1994 до 2014 – е главен редактор на изданието на БХК "Обектив" (до създаването на Marginalia единственото специализирано правозащитно издание в България).

Макар да е с образование по психология и българска филология и да е преподавала в музикалното училище "Любомир Пипков", Юлиана Методиева придобива популярност в полето на правозащитната журналистика и публицистиката. През 1991 г. стартира легендарния вестник "1000 дни" , който успява да просъществува до 1993, но и до ден днешен е еталон за високо журналистическо качество. Преди това е била за кратко репортер във вестник "Демокрация". 
Автор е на няколко книги - "Не стреляйте по Дейвид Кореш" (1993); "Ръкописът на Стефан" (1998), "Принципът на нещата"(1999), както и на сценария на документалния филм на Ани Йотова "Те, другите". Провела редица социологически изследвания. Приносът ѝ към публичността в България съвсем не се изчерпва с тези изброявания.

Юлиана Методиева е от онази рядка по нашите ширини порода хора, които имат граници на поносимост. Към липсата на честност и уважение в човешките отношения, към подменянето на смисъла с финансова обоснованост, към загубването на чувството за разлика дали живееш за нещо (принципи, ценности, живи хора), или живееш от него. И когато границите ѝ на поносимост се прекрачат, тя си тръгва. Тръгва си обаче не за да избяга, а за да създаде нещо ново – с кауза и със смисъл. И да увлече себеподобни.

С това може да се обясни как така в тези времена на стагнация и безпаричие Юлиана Методиева създава Marginalia без финансиране. И как успява да привлече силен екип без обещания за работни места и хонорари. И как мотивира членовете на екипа да допринасят с колкото могат, и с повече. Защото, за да можеш, трябва преди всичко да бъдеш. Човек, а не функция. И да не забравяш, че си.
Светла Енчева