Изток - Запад
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Изток - Запад

Изток - Запад

Художникът Йосиф Радоев, който изографисва църква и води курс по китайска калиграфия

9323 прочитания

© Велко Ангелов


Когато човек влезе в дома на художника Йосиф Радоев, първото, което вижда срещу себе си, е голям стенопис в китайски стил – на златен фон са изобразени двойка бели жерави и изящно извит зелен бор със скала в основата му. Оказва се, че тези птици, известни със своята моногамност, символизират силните връзки в семейството. Борът означава дълголетие, а камъкът – устойчивост. Всъщност играта на значения е подета още от прага, където непосредствено до вратата е подпрян старинен меч. Както повелява далекоизточната традиция, той внушава, че на това място новодошлият трябва да остави всички лоши мисли и намерения.

Дзен будизмът разчита на спонтанната изява на човека, на внезапното просветление – сатори.

То пък помага именно в калиграфската дейност – неограничен, необременен от необходимостта да се съобразяваш с нещо, да можеш да напишеш един свитък, който да е спонтанна експлозия на твоята същност

Съвсем скоро, на 26 май, Йосиф Радоев започва да води курс по китайска калиграфия в институт "Конфуций" в София. В същото време ще продължава да изографисва и църквата "Свети Пантелеймон" в Девин. Това той прави вкъщи върху ленени платна, които след това ще монтира върху стените на храма. Започнал е преди 4 години и смята след още една да приключи. Източноправославен по произход и по убеждение, той е изкушен и от далекоизточната философия. И без да е практически последовател на даоизма, е по-скоро "омаян" , както сам се изразява, от него.

Роден в Брезник, Пернишко, но израсъл в София, Йосиф изпитва още от детските си години необичайно силно влечение към китайската култура. Още тогава много обича да чете за Далечния изток. Спомня си, че като юноша веднъж дори прерисува дълго и старателно йероглифите върху опаковката на кутия чай и това тежко упражнение му носи огромно удоволствие. По-късно започва да се интересува по-задълбочено от китайска философия, литература, поезия. Седем години тренира кунгфу. За своя специфичен интерес има и нетрадиционно обяснение: "Вярвам в т.нар. родова памет, обяснява той. Дълбоко в себе си ние носим древни кодове. Както знаем, нашите предци идват от Централна Азия и смятам, че тъкмо този азиатски код при мен е избуял."

В хола на апартамента му с бамбукови щори е отделено мястото за спане. Отпред са мебелите за сядане, ниската масичка. Линиите са чисти, бяло и черно се редуват в пространството като в гигантски йероглиф. Няма телевизор. В ъгъла е поставена саксия с орхидея, която домакинът приема с компромис по настояване на съпругата си. Не иска да има излишни неща тук. Човекът трябва да бъде като бамбука – празен, незадръстен отвътре с материални неща, за да има свобода за духа му. До саксията един по-голям камък и десетина по-дребни напомнят за японските пясъчни градини, родени от дзен будизма.

"Конкретната фигура на Буда не се съвместява с моите християнски разбирания, пояснява художникът. Но дзен будизмът разчита на спонтанната изява на човека, на внезапното просветление – сатори. То пък помага именно в калиграфската дейност – неограничен, необременен от необходимостта да се съобразяваш с нещо, да можеш да напишеш един свитък, който да е спонтанна експлозия на твоята същност."

Необичайният артистичен път на Йосиф Радоев започва, след като той завършва следването си по стенна живопис във Велико Търново. Тогава се записва да учи китайски език факултативно в Софийския университет. Курсът продължава три години – време, в което художникът по свое желание не просто пише, а рисува домашните си с четка и туш. Това е неосъзнатото начало на изявите му в калиграфията. По това време една от преподавателките му – София Катърова, му превежда устно текстове от учебник по китайска живопис.

Калиграфията и китайската живопис са силно свързани. Те се родеят не само по съдържание и дух, но често и формално, защото в живописта се използват и щрихи от йероглифите. "Когато китаец гледа една картина, той я чете – пояснява художникът. В нея съзира символи и тя му говори. Картината не е просто радост за очите. Например бамбукът е символ на благородния човек. Навежда се девет пъти, десет пъти се изправя. И благородният човек трябва да е такъв – когато те наведат, отново да се изправиш, да си устойчив на вятъра. А облаците и водата са символ на дао – основополагащо понятие в китайската философия."

Днес Йосиф се връща към началото на своето посвещение. През 1992 г. той завършва курс по калиграфия, организиран от един дипломат от китайското посолство. Сеща се и за вдъхновението, което му носи първата у нас японска калиграфска изложба в Двореца на културата в София. "Имаше свитъци от съвременни автори, които струваха от 30 000 до 300 000 долара. И в древността, и днес калиграфията е по-ценена от живописта, от хубавата мебел, от изящния предмет. Много спонтанно изкуство е."

Докато разговаряме, той изважда няколко съединени бамбукови ствола, върху които е изрисувал красиви колонки от йероглифи. Превежда ги: "Удивен съм как в ранната есен капят листата. В простора блуждаят като на скитник сърцето..."

Сега калиграфът сам избира текста. Големите майстори някога са създавали и стихове. Писали са сентенции – класически китайски поговорки. Но всеки един артистично изписан йероглиф, е обект на творческа експлозия – пояснява художникът.

През 1988 г. Йосиф Радоев рисува първите си картини върху коприна. Обучава се от самоучител по китайска живопис на руски език, който е озаглавен "Слово за живописта от градината, голяма колкото синапено зърно". Среща се и с един професор от Китай, дошъл да изнесе лекция в нашата художествена академия – след запознанството им той става него учител от разстояние. Най-често художникът рисува околностите на Девин, родния град на съпругата му. "В Родопите има едни извисяващи се скали, когато през лятото падне дъжд, между тях се надигат изпаренията и стават страхотни мъгливи пейзажи", разказва той.

В китайската живопис, научавам, има две школи. Северната е на творците, обучавали се в императорската художествена академия. Тази школа повече се доближава до нашето усещане за живописност, защото в нея се използват оттенъци на синьото, зеленото, охрата. Южната борави единствено с черен туш и с нюансите на сивото. В нея изявата на автора е много по-спонтанна, защото с няколко замаха на четката той трябва да създаде най-важното от видимостта на обекта. Рисува неговата същност, дава идеята за нещата.

Йосиф владее и двата начина. Прави го като художниците в Китай, които никога не рисуват направо от натура. Те се разхождат на открито дори без скицници, с ръцете зад гърба и после създават един обобщен образ на онова, което са видели, плюс някои добавени несъществуващи в действителност неща. Подобно на тях художникът се вдъхновява не само от Родопите, но и от Рила и Пирин, които често обикаля като турист. "Досега имам 17 зимни изкачвания на Мусала, гордо отбелязва той. Един причудливо извит бор, едни надвиснали скали, всички характерни обекти на китайската живопис могат да бъдат открити и у нас."

Първата му самостоятелна изложба е през 1997 г. и е върху коприна – материал, на който много трудно се работи. Отразена е с обширна благосклонна статия в китайския вестник "Илюстровани новини от чужбина" и с по-кратко представяне в един алманах. По време на втората му изложба през 2007 г. всичките му работи са продадени или подарени. Останала му е само една като спомен. Освен картини той рисува и паравани – с класически пейзажни сюжети върху златен фон.

Сега обаче художникът се съсредоточава върху предстоящия курс по калиграфия.

Обучението ще започне с първия и основен стил – кай шу. Той дава правилното изписване на знака. Възпитава усета за структурата и композицията му. "Йероглифът е съставен от линии и празни бели пространства между тях и човек трябва да овладее този пулс между бяло и черно много здраво, за да продължи с по-свободните стилове, които именно са ценените, обяснява той. Като например стила син (движа се свободно) шу (писмена) – той може да се уподоби на ръкописното изписване на нашите букви, на създаването на собствен почерк."

Най-артистичният стил, който дава пълна свобода на духа, е цао шу. Цао означава разлюляна трева. Смисълът е писменост като развята от вятъра трева. При него йероглифите са изписани сякаш с един замах на четката и изглеждат доста абстрактно. Такива текстове почти не могат да се четат и трябва специално обучение за това. Тъкмо в тях е спонтанният израз на калиграфията.

Йосиф Радоев има намерение като начало да наблегне на основния стил и постепенно да върви нагоре към авторските изпълнения. Курсът ще продължи толкова, колкото е необходимо. Той е предназначен за студенти по китаистика, японистика и кореистика, за художници и за хора с интерес към далекоизточната култура.

Трябва ли обаче да знаеш китайски, за да учиш калиграфия? Според художника може и да не си учил езика. "Това е друг тип усет за изобразяване – пояснява той. – В един курс за некитаисти са преподава и последователността на изписване на чертите, защото йероглифът не се изписва хаотично." И нещо много важно за начинаещите - за да се доближи до доброто изписване, човек трябва да напише йероглифа с четка поне 50 пъти.

Йосиф не очаква главозамайващи резултати, но е сигурен, че онези, които желаят, ще могат да попият другата култура, да пробва себе си и своя дух в тази посока.

"Искам да обуча курсистите да си правят също и калиграфски свитъци, да изрязват печати с името си, да поставят в края тапите, за които свитъкът се държи, за да се навие." Доколкото има ясни критерии, които определят коя калиграфия е добра, той ще им обърне внимание и на тях. В кай шу изискването е всеки йероглиф да бъде вписан в мислен квадрат. Също така и съотношението между белите полета вътре и черната линия трябва да бъде хармонично. "Композицията трябва да е стегната, да не е вяла, случайна. И оттам нататък, когато човек се обучи и има възпитано "трето око", вече сам усещат нещата" – въвежда ни в детайлите българският калиграф.

Освен в рисуването той търси хармонията и другаде. Обича да чете хайку. Дори сам е написал няколко стиха. Но онова, което особено цени, е способността човек да види хайку в реалната действителност. "Например веднъж, след като почистих двора в моя роден град, беше късен есенен следобед, взех чаша вино, седнах под едно дърво и един есенен лист падна в чашата ми. Ето това е живо хайку – разказва Йосиф Радоев. Да усетиш поетичността на мига, която носи в себе си пълнотата на човешкото съществуване. Защото без поетичността то е просто едно пребиваване в действителността."

След онзи миг на откровение той написва:

Отронен лист

отпи от чашата ми със саке –

разбрах, дошла е есента.

Природата, калиграфията, църквата и иконите – художникът обитава тези паралелни реалности уютно и пълноценно. Съчетава дао и източно православие без проблеми и смята, че едното не пречи по никакъв начин на другото. Преди да се заеме с храма в Девин, е изографисал възстановения извън града параклис "Свети Георги", кацнал на една скална площадка като бял гълъб. Работил е в него всяко лято по месец в продължение на пет години.

Духовният свят е един и няма противоречие, твърди той: "Китаецът, който гледа картина, вижда символите на своята религиозно-философска понятийна система и у него се пораждат чувства, подобни на тези, които изпитва християнинът, който съзерцава икона. Когато рисувам, китайската живопис ми носи радост на душата, а църковната – радост на духа."

В края на нашия разговор художникът изважда пет флейти от бамбук. Направени са в България от българин. Йосиф Радоев е надписал и петте калиграфски. Засвирва на една от тях и около нас се понася меланхолна китайска мелодия. Звукът леко глъхне, сякаш идва от много далече.

Когато човек влезе в дома на художника Йосиф Радоев, първото, което вижда срещу себе си, е голям стенопис в китайски стил – на златен фон са изобразени двойка бели жерави и изящно извит зелен бор със скала в основата му. Оказва се, че тези птици, известни със своята моногамност, символизират силните връзки в семейството. Борът означава дълголетие, а камъкът – устойчивост. Всъщност играта на значения е подета още от прага, където непосредствено до вратата е подпрян старинен меч. Както повелява далекоизточната традиция, той внушава, че на това място новодошлият трябва да остави всички лоши мисли и намерения.

Дзен будизмът разчита на спонтанната изява на човека, на внезапното просветление – сатори.

То пък помага именно в калиграфската дейност – неограничен, необременен от необходимостта да се съобразяваш с нещо, да можеш да напишеш един свитък, който да е спонтанна експлозия на твоята същност

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.