Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 17 юни 2014, 15:43, 4130 прочитания

Тори Еймъс в Огледалния свят

Американската певица и пианистка пред Light за искреността, уязвимостта и женствеността преди концерта си в София

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Да взимаш интервю от детския си идол, особено ако това е изпълнителката, която е била плътно до теб още от най-крехките ученически години, е равнозначно на ужас.

Но както често се случва, детските ти идоли се оказват същества от плът и кръв, не говорят на извънземния език от песните си, а на съвсем човешки. Американската певица, обявена от списание Rolling Stone за "един от 5-те най-добри изпълнители на живо в света", всъщност е доста сърдечен и доверчив човек. Славата й на автор на песни, пианист новатор, водеща фигура на женската алтернативна сцена, не я е направила нито надменна, нито студена.


Тори Еймъс разговаря пред Light дни преди концерта на 20 юни в Зала 1 на НДК по покана на EventEase. Той е част от турнето й към новия студиен албум Unrepentant Geraldines, четиринадесети в кариерата й, водеща началото си още от размирното й детство.

Има ли граница на възприятието ви за време, болка, любов?
Какъв въпрос, о Боже! Понякога когато ни боли, не желаем да сме тук и сега в болката, в настоящето с нея. Затова или живеем в миналото, или прескачаме в бъдещето, за да избегнем чувствата си. Но това е Сега. Можеш да си в настоящия момент, да приемеш чувствата си. Това е най-ефективното място за теб, то зарежда с много сила.

И все пак не е ли много уязвимо това място?
Така е. Но от уязвимостта извира невероятна сила, ако й се отдадеш. Тогава можеш да си откровен към чувствата си. Но не бива да се съдиш много строго. Казваш си: "Добре, не съм особено доволен от начина, по който се чувствам. Но това е, което наистина чувствам." И тогава, само тогава, можеш да започнеш промяна в онова, което те е натъжило или разстроило. Не винаги е болка за умиране.



Можете ли да дадете пример?
Може да не ви допадат отношенията ви с някого на работа. Или да сте загубили някого, когото наистина сте обичали - това е много дълбока болка. Трябва да се изправяме лице в лице с такива ситуации. Но именно този сблъсък е най-страшното. Но и най-силното - да си позволиш да си искрен със себе си за начина, по който се чувстваш за нещо. Така знаеш, че познаваш собствения си ум. И собственото си сърце.

И когато сте напълно искрени със себе си, запитайте се: "Толкова ли е важно какво някой мисли за мен?" Защото вие вече знаете какво мислите за себе си. Може да си признаете: "Не се справих добре с това. Искам да съм по-съзнателен за това, което мисля за този човек. Този човек не е много мил с мен. Добре, ето как ще се справя с това: пука ли ми наистина? Искам ли да ми е приятел? Всъщност не. Ще бъда учтив. А ако той не е, ще се държа с него по следния начин..."

Да си искрен със себе си може да е неудобно в началото. Може да ви трябват песни, защото ви напомнят за определени моменти или ситуации. Но този вътрешен диалог дава яснота. Няма значение как се чувствате за нещо - чувствате се, както се чувствате. Няма правилно и грешно! Грешно е да лъжем себе си, защото се срамуваме от чувствата си.

Може да не харесваме някого, но да си мислим, че сме длъжни да го харесваме: в семейството, на работа, приятел на приятел. Тогава се питаш: "Защо изпитвам това?" и започваш да се самобичуваш и да се преструваш, че не се чувстваш така. Но после изпускаш някоя глупост пред всички, защото лъжеш себе си! И тогава, ако върнеш лентата, погледнеш се в огледалото и проведеш 15-минутен разговор със себе си, нещата се променят. За тези 5 до 15 минути трябва да си 100% откровен със себе си. И ви казвам, че всички лъжем себе си всеки ден! Това създава тази интензивност и граница в понятията ни за време, болка и любов. Ние отказваме да се справим с тях такива, каквото са.

Но тогава не е ли малко неловко да говориш на огледалото?
Забавно е колко освобождаващо е всъщност да си признаеш истинските чувства в някоя ситуация. Изведнъж тя спира да е толкова застрашителна. И тогава вече можеш да се смееш. А ако можеш да се смееш на определени неща и на самия себе си (още първия път), си право в целта! Точно където трябва да бъдеш.
 
Какво е Жената?
Сложно е... Жените са пленителни. Историите им ме пленяват - как те мислят и какво всъщност мислят, а не какво ти казват. Понякога слушам някоя жена и тя ми казва нещо с думите си, но ми казва и нещо съвсем различно с ритъма си, с ритъма на думите си. И като музикант понякога не слушам думите й. Тя не знае, но понякога слушам цялата песен, която тя пее говорейки. И просто чувствам, че ми казва нещо друго. Разковничето е да чуваш онова, което не ти казва. И тогава схващаш цялата история.

Виж, когато говориш с мъже... не ме разбирайте погрешно, обожавам мъжете... Не бива да се генерализира, но когато говориш с мъже, те най-често ти казват какво мислят. Това е, защото обикновено се опитват да решат някакъв проблем. И той най-често е с приятелка или любима - те просто не ги разбират. И обикновено мъжете се опитват да разберат къде се крие проблемът и как да го решат. Защо би направила това, защо си мисли това, какво въобще си мисли? Как да го оправя? И всеки път им казвам: "Ама тя не иска да го оправяш! Тя просто иска да я чуеш. Няма нищо за оправяне. Просто трябва да я чуеш и да разбереш какво ти казва."

"Ама не разбирам какво ми казва!", отвръща ми мъжът. Ами, именно там е проблемът! Жените просто искат да бъдат чути и разбрани.

Науката изкуство ли е?
Не съм сигурна. Целта на науката е да открива факти, а изкуството не винаги се стреми да намери полезно решение или точен отговор. Изкуството понякога се противопоставя, буди демоните, които са се крили досега. То работи по различен начин от науката. Но и двете са валиден метод на познание.

За да е ефективно изкуството, в него са необходими различни намерения. Не винаги се стремиш да откриеш отговора, понякога просто създаваш атмосфера от звук. Тази атмосфера може да вдъхнови учения да се впусне в търсене и да зададе въпроса. В музиката има определени структури, строиш модели, образци, но все пак те доста се отличават от математическите. Някой би казал, че за да си добър музикант, трябва да те бива по математика. Не мога да се съглася - аз съм много зле по математика.

Технологията зло ли е?
Не, мисля, че ни предизвиква да правим избори. Техниката е винаги под ръка. Доста по-лесно се работи, когато не се налага да напускаш личното си пространство. Има всичко в мрежата, безкрайно много възможности. Но понякога трябва да се дисциплинираш и да си кажеш: "Няма да се излагам на всичко в интернет. Ще взема това решение, защото така се чувствам добре."


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Бистра Андреева - Пешева 20 въпроса: Бистра Андреева - Пешева

Най-новата книга в неин превод е романът "Американа" на Чимаманда Нгози Адачи

29 май 2020, 632 прочитания

Опит за летене Опит за летене

Русана Бърдарска, авторката на романа "Опитът", съчетава работата си в Европейската комисия с творческа дейност

29 май 2020, 507 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Фотогалерия: Петя Савова, дизайнер и арт директор в рекламна агенция

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Ако това е чалга – аз съм "за"

Защо Мила Роберт е явление на попкултурната сцена в България

Кино: "Пералнята"

Тайният живот на парите в черна комедия от Содърбърг

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10