Йордан Камджалов е спряган многократно за "първи". Роден в Търговище и завършил дирижиране в НМА "Проф. Панчо Владигеров", той е първият българин, приет да следва дирижиране в музикална академия "Ханс Айслер" в Берлин; първият чужденец, който е избран за поста директор на Хайделбергската опера; най-младият създател на фондация за даровити музиканти (учредява я на 29 години), и носител на редица международни отличия.
Когато се срещаме, Камджалов тъкмо излиза от Музикалното училище след многочасово прослушване на млади инструменталисти, певци, композитори и диригенти, които кандидатстват за финансиране или обучение в едноименната му фондация. "Сега имаше български музиканти, дошли от Русия, САЩ, Франция, Швейцария", обяснява ми той. Очарован от представянето им, виждам, че му трябва известно време, докато преминем към каквато и да било друга тема. Сядаме на пейка в Докторската градина малко преди да отпътува отново от София, и разговорът ни протича като музикално произведение, което Йордан дирижира. Дори без да движи ръцете си, през цялото време силното му присъствие и лидерска позиция доминират. В немските музикални издания го сравняват с Джони Деп, затова се вглеждам в лицето му с интерес, докато той разпалено обяснява за фондацията си – да, има нещо в черната коса до раменете и чертите му...
Според Камджалов освен чисто финансовата подкрепа на децата с музикални способности (само български граждани), която се изразява в подпомагането им да учат в България или в чужбина и във финансирането на участията им по концерти, толкова важно е да им се даде сцена и пространство за изява. "Те са прекарали хиляди часове насаме със своя инструмент и имат нужда от сцена, на която да покажат какво са постигнали и какво са самите те." Такава място той успява да осигури на 6 юни, когато дирижира концерт в Пловдив с участието на лауреатите на фондацията си (Василена Серафимова, която учи перкусии в Мюнхен, Елица Десева – следва пиано във Ваймар, както и Пенка Петкова – виолончело в Лондон). "Желанието ми беше да направя фондация, която да подпомага развитието, а не само да го констатира. Днес например едно момче, което пристигна от Швейцария, ми каза, че иска само да се запознаем и дори не му трябва стипендия."
Сега, с вече изградено в сферата си име, Камджалов може да си позволи да помага на други музиканти, но не по-малко интересно е кой е помагал на самия него. Разказва ми, че майка му е музикант и именно тя го въвлича в изкуството: "На 13-14 години трябваше да взема съдбовното решение дали да се занимавам с наука или с музика. Когато кандидатствах в Берлинската академия, не знаех и дума на немски. Тогава бях на 22 години. Много мои познати ме разубеждаваха да не пробвам. Но там, на прослушването, явно откриха моя излишък от енергия, която може да бъде култивирана. Отидох в Берлин с много фантазия и жажда за развитие и знание, но нямах техника и звукова култура." Препятствията явно са превъзмогнати плавно, защото по-късно там той ще основе дори хор.
Когато през 2011 г. кандидатства за сегашната си позиция – генерален музикален директор на Хайделбергската опера, Йордан Камджалов представя пълна програма за концертите на филхармонията от 2012 до 2017 г., с което ясно заявява концептуалната си порода. Изборът му се обявява две години преди поемането на поста, което показва коренно различния път за провеждане на тамошните конкурси от тези в България. Специализираната комисия от диригенти, оперни директори, композитори и критици единодушно го избира измежду кандидатствалите 150 – 200 души от всякакви националности и възрасти.
Последната изненада не само за музикалните последователи на Камджалов, но и за самия диригент, е, че НАСА кръщава открит наскоро астероид на него. "Бях на летището във Виена и съвсем случайно попаднах в интернет страницата на НАСА, където видях новината, че са кръстили космическия обект 52292 с името "52292 Kamdzhalov".
Въпреки че Йордан има интерес към астрономията, решението на агенцията да кръсти астероид на млада личност, чужденец и диригент според него е изключително странно и рядко срещано. На сайта на Националното управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство на САЩ е посочено, че Камджалов е спечелил редица международни музикални отличия и с любовта си към астрономията съединява света на музиката и света на науката и това е причината за наименуването на обекта. Той се смее, че когато му писне Земята, ще замине за планетата си, която "не е далеч, само 520 млн. километра оттук, в пояса между Марс и Юпитер".
Допирна точка между музиката и астрономията Йордан Камджалов демонстрира в началото на този сезон в Хайделберг (сезон 2013-2014) с откриващ концерт на тема "Вселена", който протича съвместно с немския Институт по астрономия, и цялата музикална година преминава като спирала под наслов "Еволюция". В момента диригентът организира конференция в Германия на тема наука, изкуство и философия.
Питам го кога му остава време за всичко – да чете литература за астрономия и да посещава семинари по астрофизика, да дирижира из целия свят – от Токио до Швейцария и България, и то учейки произведенията наизуст, без партитура. "Не става с време, а със система, категоричен е Камджалов. Моята система се нарича глобализация на музикалната структура, с която въвеждам понятието "недовършена и разширена осмица" и рационализирам нерационалното, за да мога да запомня", и спира малко преди да се объркам съвсем. Преди месец в Мюнхен излезе книга, посветена на него и неговия метод на немски и резюме на още седем езика, наречена "Звукови светове". Авторите, които фокусират книгата върху единението между музика, философия и наука, са доц. д-р Спартак Паскалевски и доц. д.ф.н. Румяна Златанова, с които Йордан се запознава в Хайделберг. Според диригента фактът, че знае наизуст произведенията, които дирижира, не е уникален, а е по-скоро стандарт. Възможността да не чете от партитурата му позволява да не се взира в листата, а в очите на музикантите, с които така постига пълен контакт.
Тази хармония между диригент и музиканти е пред очите ми, когато на 12 юни в зала "България" (със Софийската филхармония, световната премиера на Владимир Джамбазов и неговата Karia за кларнет, тромпет и симфоничен оркестър), публиката аплодира във възторг и на крака Камджалов в продължение на 15 минути. Обяснението на младия български диригент е "призовавах музикантите да експериментират, дирижирам с пълно доверие хората, вярвайки, че те са върхът и могат да надминат себе си". И продължава: "Не може в зоната на комфорт да имаш екстраординарни постижения." Какво за него означава излизането от зоната на комфорт: "Пълно отдаване на 100%, много сериозна самоподготовка."
Йордан споделя, че никога не е искал да предлага красива музика: "Музиката, която правя, трябва да шокира и да има катарзис." Същевременно споделя, че не слуша никаква музикални произведения извън работата. Преди да се върне за следващия си концерт в родната си страна, Камджалов се връща в Германия за кратко, колкото да види трите си деца Кубрат, Рада и Зора и съпругата си, след което лети за Швейцария, за да изкачи Монблан. С децата си вкъщи говорят само на български и те, макар живеейки в чужбина, няма да израснат като много други деца, без да говорят езика на родителите си.
Камджалов ще дирижира следващия си концерт в България, организиран по повод 150 години от рождението на Петър Дънов, на 11 юли в зала "България"
Йордан Камджалов е спряган многократно за "първи". Роден в Търговище и завършил дирижиране в НМА "Проф. Панчо Владигеров", той е първият българин, приет да следва дирижиране в музикална академия "Ханс Айслер" в Берлин; първият чужденец, който е избран за поста директор на Хайделбергската опера; най-младият създател на фондация за даровити музиканти (учредява я на 29 години), и носител на редица международни отличия.
Когато се срещаме, Камджалов тъкмо излиза от Музикалното училище след многочасово прослушване на млади инструменталисти, певци, композитори и диригенти, които кандидатстват за финансиране или обучение в едноименната му фондация. "Сега имаше български музиканти, дошли от Русия, САЩ, Франция, Швейцария", обяснява ми той. Очарован от представянето им, виждам, че му трябва известно време, докато преминем към каквато и да било друга тема. Сядаме на пейка в Докторската градина малко преди да отпътува отново от София, и разговорът ни протича като музикално произведение, което Йордан дирижира. Дори без да движи ръцете си, през цялото време силното му присъствие и лидерска позиция доминират. В немските музикални издания го сравняват с Джони Деп, затова се вглеждам в лицето му с интерес, докато той разпалено обяснява за фондацията си – да, има нещо в черната коса до раменете и чертите му...
9 коментара
Браво на такива българи,няма значение възрастта,които поддържат изкуството/ музиката живо и на световно ново.Определено Музиката е велика,и.... не всяка става за стихо;)
Рядко коментарите ми са положителни,но браво на този млад човек.Енергията струи от него...
Браво! Само на 33 е, пожелавам му още по-големи успехи в бъдеще!
дано тази енергия да е с него за още много върхове
Впечатляващо и изумително.
Камджалов е човек призован... от музиката.
Попадал съм и на други негови интервюта. Той е наистина позитивен човек. Само веднъж е споменавал колко лошо са се отнесли с него в България чиновниците в министерството на културата. И като отговор на това той създава своята фондация.
Искам да чета за повече такива българи като Йордан Камджалов.
"Разказва ми, че майка му е музикант и именно тя го въвлича в изкуството"
Изобщо не съм изненадан. Майка му ми беше учителка в прогимназията. Имам сравнително подробни спомени, въпреки че беше преди около 10-11 години. Тя просто живее с музиката. Нито един час не съм имал усещането, че преподава с досада или нежелание. Правеше всичко възможно да възпита музикална култура и претенции у нас, но тогава хлапетата в напреднал пубертет и слабо развита ценностна система, кой да слуша, да внимава и да оценява. Чак години след това успях да попия от заразната и страст към музиката. И до ден днешен се сещам за нея като слушам ФСБ, Диана Експрес и т.н. Един от хората участвали активно във формирането на личността ми. А синът й вдъхновява с всяко свое интервю. Горд съм да познавам и двамата.
"Когато кандидатствах в Берлинската академия, не знаех и дума на немски. Тогава бях на 22 години. Много мои познати ме разубеждаваха да не пробвам. Но там, на прослушването, явно откриха моя излишък от енергия, която може да бъде култивирана. Отидох в Берлин с много фантазия и жажда за развитие и знание, но нямах техника и звукова култура."
Немците имат една характерна черта. Те просто харесват хората, които имат мотивация и желание да работят. За тях няма никакво значение дали си обучен, или не си, дали имаш постижения в някаква област, или не. Няма значение дали си българин, турчин, пакистанец и т.н. За тях е достатъчно да усетят, че имаш потенциала да се развиваш. Оттам насетне те ще те стимулират и ще ти помогнат да го направиш. Тази им способност да подбират правилните хора ги държи на върха.
[quote#7:"alex.raychev"]Немците имат една характерна черта. Те просто харесват хората, които имат мотивация и желание да работят. За тях няма никакво значение дали си обучен, или не си, дали имаш постижения в някаква област, или не. Няма значение дали си българин, турчин, пакистанец и т.н. За тях е достатъчно да усетят, че имаш потенциала да се развиваш. Оттам насетне те ще те стимулират и ще ти помогнат да го направиш. Тази им способност да подбират правилните хора ги държи на върха.[/quote]
Тука много много грешиш, генерално немците не харесват чужди хора с мотивация и желание да надминат самите немци, а пък чуждото образование като цяло не се признава.
Изключение може да правят културата и в последно време спорта.
Познавам млада музикантка, спечелила т.нар. стипендия в т.нар. фондация на Камджалов. Стипендия всъщност няма - има обещание за финансово подпомагане, "когато се наложи". Е, когато момичето поиска подпомагане за явяване на международен конкурс, му беше отказано. В същото време този човек продължава да прави прослушвания и да подлъгва децата с обещания за финансиране. Не знам дали Камджалов е подпомогнал някого, но това не пречи да се самоизтъква и хвали в медиите, кичейки се с епитети. Длъжност генерален музикален директор в Германия надали има, но въпросната личност или трябва да е "първият", или "генерален". Много реклама, много самовлюбеност около този човек. Фондацията трябва да се разследва, според мен.