Light
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Името на Милан Асадуров се свързва най-вече със заетата през 1979 г. позиция на първи редактор на поредицата за научна фантастика "Библиотека Галактика". Но вглеждането в Космоса и бъдещето никога не е било за сметка на отдадеността му към родната му Варна и Черноморието.
В богатата му литературна кариера, включваща и изяви като преводач на братя Стругацки и Даниил Хармс, вече има още една глава: книгата "Фаровете в стария свят от древността до наши дни" (издателство "Сталкер"), която включва разкази, документи, карти, снимки от историята на фара в Шабла. Той е най-старият в България, а през 2015 г. ще се навършат 250 години от построяването му. За Асадуров изследването на черноморското крайбрежие е стара страст. През 1982 г. заедно с фотографа Ангел Златанов пътешества от Крапец до Ахтопол и написва цикъла от 12 статии за историята на фаровете. Редактор е на единствения фотоалбум за растителния и животински свят в Черно море ("Черно море под водата на Любомир Клисуров"). Новата книга идва само година след "Който следва Пътя", нова част от "постмодернистичната фантастична трилогия от (вече!) пет части" "Истории за Нищото"
Като какъв човек се определяте?
Като влюбен в живота кандидат-производител на "Пино ноар", който гледа да не се увлича много по Чоран.
Нещото, в което вярвате абсолютно?
Любовта.
Любимият ви момент от деня?
Ранният предиобед, когато обикновено нищо не ме боли.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да убедя някой интернет маниак да прочете хартиена книга. (Малко е парадоксално, защото аз самият заради загуба на зрението покрай диабета вече мога да чета само на големия екран на компютъра си.)
Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Ако знаех верния отговор, щях да бъда следващият Стив Джобс.
Как си почивате?
Като слушам Майлс Дейвис, Чарли Паркър, Ян Гарбарек и препрочитам Борхес, Бредбъри, Булгаков.
Какво ви зарежда?
Оптимизмът на младото поколение.
Какво ви разсмива?
(Пак) Оптимизмът на младото поколение.
Какво ви натъжава?
Гладуващо дете.
Какво ви вбесява?
Глупостта – не природната, а войнстващата простотия.
Личност, на която се възхищавате?
Лев Гумильов. Той оцелял 15 години в сталинските лагери, като пишел наум книгите си.
Кое свое качество харесвате най-много?
Любознателността.
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Прекомерната взискателност и към себе си, и най-вече към другите.
Какъв талант бихте искали да притежавате?
Да свиря на тромпет поне колкото ранния Майлс в Kind of Blue.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Подарих моята книга "Фаровете в Стария свят от древността до наши дни" на библиотеката на Археологическия музей във Варна. Изобщо съм щастлив човек, защото всеки ден получавам от близките си животворна доза любов.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Facebook, Cobiss, Wikipedia (Предполагам, че Google и Gmail не се броят).
Къде бихте искали да живеете?
На несъществуващ остров в Средиземно море с бърз интернет, гейзери и бели мечки.
Любимите ви имена?
Маргарита и Люба.
Най-интересното място, на което сте били?
Кръчмата на Швейк U Kaliha в Прага. Стигнах до вратата, но така и не посмях да вляза, за да не се разочаровам, и си пих бирата в U Fleků.
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
На младини беше "Луд не умалява!", но вече помъдрях. Сега следвам препоръката на Робърт Пен Уорън: "Прави добро от злото, защото то няма от какво друго да се прави".
1 коментар
В уводните бележки трябваше да споменете "61". Аз съм възхитен от нея, сигурен съм, че всеки варненец на 45+ ще оцени високо таланта на автора.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.