Виж България и се гръмни

Фотографът Любомир Сергеев разказва за поредицата си "Портрети с неочакван край" малко преди да отпътува към Ню Йорк

Александър I Батенберг
Александър I Батенберг
Александър I Батенберг
Александър I Батенберг

Какво би накарало Паисий Хилендарски да се обеси, а хан Аспарух да си пререже гърлото? Дали Христо Ботев би се застрелял, ако види днешна България? Тези и други въпроси се пораждат от фотографската поредица "Портрети с неочакван край". Неин създател е роденият във Варна, пет години работил в София и отскоро установил се в Ню Йорк фотограф Любомир Сергеев.

В профила си в платформата Behance той определя проекта като протест срещу изпълненото с "корупция, мерзост и политически манипулации" настояще на България, вече незаслужаваща историческите си герои. И докато разбърква обедното си кафе с мляко, фотографът допълва, че поредицата му не е политически и социално ангажирана, а изцяло подлежаща на интерпретацията на зрителя. Направена изцяло за удоволствие, без каквато и да е комерсиална цел, за Любомир на първо място тя означава много работа. За нея са впрегнати 8 души, а завършването на проекта отнема близо пет месеца. 

"Идеята ми дойде преди 2 години. Всеки един елемент в портретите е много сериозно проучван. Все пак никой не знае как точно е изглеждал Кубрат. Така че търсихме всякаква информация – какви платове са ползвали тогава, какви орнаменти са били носени. Знаците на рода Дуло бяха ковани специално за сесията, всички дрехи са шити на ръка. Колкото до подбора, искахме да са хора, които наистина са склонни да си прережат гърлото за дадена кауза", казва 35-годишният фотограф, който се определя като "болен перфекционист". Разговорът ни се провежда в единствения му свободен час между уикенд, изпълнен със снимки в София и Пловдив.

Роден е във Варна в семейството на актьор – професия, която Любомир обмисля в гимназиалните си години. Но баща му бързо го разубеждава от кандидатстване в НАТФИЗ. Завършва социална педагогика и психология в Шуменския университет, но още в тийнейджърските си години поема първи професионални ангажименти, тогава в полето на модната фотография. Две десетилетия по-късно той продължава да работи успешно на свободна практика, предимно в рекламната сфера. 

През последните години често фотографът прекарва времето си във Виена, където доскоро е имал студио, за да има повече възможности да работи по чуждестранни проекти. А след няколко посещения, самостоятелна изложба, професионални консултации и намиране на агент в Ню Йорк решава да се установи там от този месец. В биографията му присъстват експозиции също така в Испания, Италия, Украйна, Великобритания, а международното призвание взима своите жертви, понякога по забавен начин – преди години е открил, че тайландски фотограф се представя за него в Myspace и разказва подробно пред клиенти собствените му снимки. 

Любомир също така е водил майсторски класове в Белгия, Италия, Испания и България, но вече се е отказал да преподава тук поради несигурния интерес към занятия по портретна фотография. Последно в София в началото на годината той представя изложбата Move, в която показва снимани за рекламна кампания състезателки от Българската федерация по художествена гимнастика.

Въпреки че професионалният му интерес е изцяло насочен към концептуалната рекламна фотография, има идеята на някакъв етап да продължи "Портрети с неочакван край". "Няколко души ме попитаха защо не съм сложил Васил Левски, но сякаш той ми е прекалено свят, за да го включа в серията. Може би все пак това ще се случи в продължението, за него обмислям и Симеон II." 

Засега той не е чул мнение от някой засегнат от представянето на личностите, а според него чужденците, попаднали на серията, добре разбират контекста й, тъй като той е ясно поднесен. 

Любомир говори с увереност за проектите и отбелязва, че дори най-комерсиалните той пречупва през личния си поглед и стил. "Вероятно няма нещо, което да ми хвърлиш и да не мога да го направя", казва той и бързо добавя: "Въпреки това, когато излезеш навън и видиш какво правят другите, например в Ню Йорк – разбираш, че не си в първи клас, а направо в детската градина. В момента, в който си доволен, загиваш. Обичаш ли си работата, трябва винаги да си на фокус. Ако се разсееш, тя ще те изяде и ще те изплюе, без дори нещо да й заседне в зъбите."

Повече от работата на Любомир Сергеев може да видите на https://www.behance.net/LyubomirSergeev. Официален сайт: http://sergeevstudio.com/ Следващата му самостоятелна изложба ще бъде на 13 октомври в Линц, Австрия.

Още от Капитал