20 въпроса: Рин Ямамура

Рин Ямамура
Рин Ямамура
Рин Ямамура
Рин Ямамура

Рин Ямамура (35 г.) е силно вдъхновена и вдъхновяваща японка, избрала България за мястото, на което да живее и работи вече 15 години. Родена е в префектура Канагава (близо до Токио), през 2001 г. се мести в София, за да учи сценография за куклен театър в НАТФИЗ. Още с дипломния си спектакъл "Вечерята", съвместен проект с Недко Жечев, участва в много световни театрални фестивали.

Повече от седем години твори основно в театъра. Дебютната й сценографска работа е за пиесата "Карлсон" на театър "Ще", с която заминава за турне в Япония и взима първия си "Икар". През 2008 г. издава първата си книга с илюстрации "Азбука на любовта" - луксозно издание, в което рисува образа на една своя любов.

Тази година Рин дебютира успешно и в киното като художник на филма "Виктория" на Майя Виткова – първата българска пълнометражна лента с участие на престижния фестивал Sundance Film Festival. Предпремиерните прожекции на "Виктория" у нас стартират скоро и ще бъдат съпъствани с поредица от събития. Едно от тях е и премиерата на книгата "Седем разказа за грях и смърт", от Майя Виткова и Емил Витков с илюстрации на Ямамура.

Като какъв човек се определяте?

На визитката си не съм поставила нищо конкретно – дори не съм написала с какво се занимавам. Пише единствено Рин Ямамура и точка.

Нещо, в което вярвате абсолютно?

Дишането.

Любимият ви момент от деня?

Когато се чувствам истински полезна и работя. Обичам работата си, затова всичко свързано с нея през деня ми е любимо.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Моята работа в театъра, илюстрациите, които правя – те едновременно са ми най-близки, но са и големи предизвикателства за мен. Екипът също е голямо предизвикателство – работата в такъв е нещо много важно.

Как бихте обяснили професията си на едно 5-годишно дете?

Гърбът ми би обяснил най-добре на децата. Не е важно да има думи, но бих показала нагледно какво правя. С думите никога не бих обяснила, наистина по-скоро бих показала.

Как си почивате?

Като работя. Явно съм работохолик, защото не почивам по обикновения начин – да ходя на море, някъде на планина или на село. Не мога да си почивам без нищо и трябва винаги да правя по нещо.

Какво ви зарежда?

Зареждам се най-много, когато виждам плодовете и добрите резултати от работата ми. Началото върху белия лист винаги е трудно. Когато го напълня с моите идеи и изглежда така, както искам – ето това ме зарежда много.

Какво ви разсмива?

Дъщеря ми Хика.

Какво ви натъжава?

Пак малката. Когато тя е тъжна, тъжна съм и аз.

Какво ви вбесява?

В работата ми – отношението на екипа, но гледам да не се ядосвам. Случвало се е да се ядосвам вътрешно, но няма смисъл от това напрежение, от този стрес. Извън театъра често няма ядосване, но има нараняване.

Личност, на която се възхищавате?

Възхищавам се на децата. Мечтата ми е да правя детски книжки за деца. Аз самата съм израснала с много детски книжки и искам в бъдеще да правя такива. За мен децата са най-големите творци. Уникално е как им даваш картинка и по нея те измислят истории, вдъхновяват се с лекота, създават собствени светове. За мен те са най-добрите художници.

Кое качество харесвате най-много в себе си?

Имам мярка – най-сладкият момент при илюстрирането, при декора. Тази граница на всеки обект, концепцията. Работата е много деликатна. Една картинка или декор могат да изглеждат много прости и лесни, но за да стигнеш до най-простото, трябва да минеш през много идеи и да имаш мярка. Ако нямаш такава, нещата се случват хаотично.

А какво никак не харесвате и бихте искали да промените?

Бих спряла да мрънкам толкова.

Какъв талант бихте искали да притежавате?

Да карам кола. Ако можех да раждам деца, без да се налага да изживявам бременността и самото раждане, бих имала много. Ако има как, да прескоча самото изживяване.

Кой е последният подарак, който подарихте?

Подарих дъщеря ми Хика на Земята.

Кой е последният подарък, който получихте?

Разбира се, че отново отговорът е Хика.

Тритe места в интернет, които посещавате най-често?

Facebook, YouTube, Skype.

Къде бихте искали да живеете?

В София. Тук се чувствам много добре. Много ми харесва мащабът в града, а и е идеален за работа. Мащабът е много точен – не е малък, не е и голям, а по-скоро среден и ти дава много възможности. В Токио например мащабът е огромен и човек се изморява. Час и половина трябва да пътуваш за среща с приятели.

Любимите ви имена?

Имам много любими имена, всяко име е красиво.

Най-интересното място, на което сте били?

Клиниката по гнойна и септична хирургия в "Пирогов". Бях там преди два месеца и самото място беше много интересно.

Още от Капитал