С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 15 сеп 2014, 17:53, 12307 прочитания

Улична история

Табели по софийските улици разказват за събития и личности, но това е само един от проектите на студентите от сдружение "Българска история"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Първият учебен ден вкара минувачите по софийските улици отново в час, и то в час по история. Ако не сте запомнили от училище кои са Уилям Гладстоун или граф Игнатиев, сега имате втори шанс. През последните седмици нови табели се появиха загадъчно в столицата – под името на различни улици са поставени разяснения защо са кръстени на дадената историческа личност и с какво последната е допринесла за националната ни история. Обясненията обхващат и важни дати като тази на улица "6-ти септември", описвайки какво се е случило тогава.

Идеята за табелите е на Марио Мишев (21 г.) и негови приятели, с които се занимават с популяризирането на факти и хора от българската историческа памет. В началото Марио, Иван и Ивомир събират дарения за реализацията на десет табели чрез сайта си www.bulgarianhistory.org и се свързват със Столичната община, към която се обръщат за помощ и съдействие. След две години предложението им е одобрено и осъществено в много по-голям мащаб – вече са поставени над 100 табели на български и английски език. Английският език все още е под въпрос, защото от общината са взели някои странни преводачески решения, като да напишат името на Васил Левски – Vasil The Lion.


Разговарям с Марио, който въпреки малките недоразумения около осъществяването на проекта е щастлив, че накрая табелите са видели бял свят, и си мечтае и други градове да подемат инициативата. Питам го как му е хрумнала идеята. Една от причината да се захване с проекта е, че според него хората наистина не са знаели кои са хората, като Джеймс Баучер например. Другата – че инициативата им е била силно подкрепяна както в собствения им сайт, така и във Facebook страницата им, където има около 170 000 фенове, но според Марио е било нужно да се излезе от виртуалното пространство и историята да се "занесе" при хората на улицата или в училищата.

Улична история

Фотограф: Велко Ангелов

Инфографика

Инфографика

Инфографика


Ето защо преди почти година тримата приятели – бивши ученици от Френската гимназия и настоящи студенти, започват да снимат филмчета за събития и лица от българската история, които да показват в училища из цялата страна. "Искахме да запалим децата да изучават интересни събития, както нас ни въодушеви учителят ни по история Никола Дюлгеров Пускаме им 5-минутни филмчета и се опитваме да излезем от учебниците и повтарянето на биографиите на едни и същи герои." Последното такова посещение на Марио и съмишлениците му е през юни в училище в Пловдив, а за новата учебна година имат вече 15 покани и в момента изготвят график къде първо да отидат. "Децата се радват страшно много, в малките градчета даже си е цяло събитие. Но ние отиваме само където са ни поканили и имат желание и интерес – все пак всичко, което правим, е доброволческа инициатива, а не някакъв проект, по който просто трябва да отчетем дейност." Марио е най-доволен, когато след тяхното представяне има дискусия, въпроси и предизвикват интерес.

След посещението на над 50 града в 60 училища имат да споделят много истории, включително и някои странни въпроси. Като че ли най-изненадващият от тях идва от учител, а не ученик. "Беше учуден как така се занимаваме с българска идентичност, а не сме ксенофоби и не мразим сирийските бежанци или ромите", споделя Марио. И добавя: "Боли ме, че представата на много от българите това да обичаш България означава да мразиш чужденци и да биеш бежанци или представители на малцинствата. Писна ми да обяснявам, че се интересуваме от българска история, а не сме бръснати скинове и нямаме нищо общо с криворазбран национализъм."



Другото, от което много го боли, е, че "не уважаваме родното си място или града, в който живеем, щом изхвърляме фасовете си на улицата или боклука през балкона. Хората, за които разказваме в книгата на сайта ни, са го правили – истинските родолюбци са тези, които много са уважавали България, включително и в тези й най-малки детайли". Сред любимите герои на 21-годишния софиянец са хора като Дан Колов и Асен Йорданов. "Защото те са постигнали много в САЩ и по света, но винаги са се гордели с факта, че са българи, и са го изтъквали."


Марио разказва за изобретенията на Асен Йорданов с ентусиазъм, който едва на 19 години създава първия български самолет "Експрес", а впоследствие, докато живее и работи в Северна Америка, написва учебник по авиация "Летенето и как се прави това", по който поколения американски летци са се обучавали. Тази книга е и причината Нийл Армстронг да каже по-късно, че "от Асен Йорданов аз и много други американски летци сме се учили на авиация". Това, което впечатлява най-много Марио, освен изобретателността на българския летец е, че до последно на къщата му в САЩ е имало табела, на която пишело, че е българин. Тази история, както и още 99, могат да бъдат открити в книгата "Българска история в 100 личности". Написана е от тогава 19-20-годишните Иван Кънчев, Ивомир Колев и Марио Мишев и излиза тази година в тираж от 5000 броя.

Нито един от тримата не е историк, самият Марио в момента учи политология в СУ, но твърди, че са се опитали да привлекат историци в групата си, но, уви, не са сработили. "Целта ни беше да създадем популярно четиво, всяка от личностите е представена на 2 страници, така че да е интересно за всички. Ако някой се заинтригува, после може да прочете голям труд от 500 страници, но тук не искахме да навлизаме в енциклопедични подробности." Книгата е поредната доброволческа инициатива, с която са се занимавали в свободното си време. В това отношение Марио споделя, че се учи от примера на Дан Колов, който е направил толкова много за българите тихо, без почести и безвъзмездно. Колов дарява почти цялото си състояние, натрупано от спортни победи, за различни каузи в България, включително за закупуване на самолети, построяване на училища, погасява дългове на свои съграждани и казва: "Когато е за благотворителност, трябва да се даде всичко." Според Марио точно когато мислиш за общото благо и по-големи каузи като Дан Колов, а не единствено за собственото си благополучие, получаваш удовлетворение от живота.

Улична история

Фотограф: Велко Ангелов

Инфографика


Засега единственото, което Марио неговите приятели могат да дадат, е времето и енергията си и го правят на пълни обороти. Започнали са инициатива по обикаляне малки селца с останалите в тях 5-10 възрастни обитатели. Предполага се, че такива населени места ще изчезнат до десетилетие и никъде няма да остане записана историята им. Затова те намират най-възрастните жители и правят филмчета с техните истории, интервюират ги, изслушват ги, а после пускат заснетите видеа на децата по време на обиколките си по училищата. На интернет страницата им също могат да бъдат видени записите за легендите на село Ощава, село Широка Лъка, село Попрелка, село Визица и много други.

Интересува ме как българската история вдъхновява Марио да остане в родината си, при положение че 80% от неговия випуск, завършили френската гимназия, са заминали да учат във френски университети. Той си признава, че въпреки че е имал и финансова възможност, и високи оценки, не е имал никакво желание да живее извън родината си. "Разбирам хората, които не могат да намерят подходяща възможност за реализация в страната ни и тогава напускат, но аз самият бих искал да остана тук." Допълва, че въпреки че учи политология, не смята да се занимава с политика, харесва му преподаването и в движение ще види по какъв начин ще успее да продължи да работи с деца. Харесва му всеки миг от историческите дискусии с тях, дори когато единственият им въпрос след края на беседата е кой е телефонът му, за да могат после да му звънят, когато имат контролно. "Признавам си, че съм им помагал за домашни и контролни с удоволствие."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Димитър Динев, писател: Литературата е най-консервативното изкуство 1 Димитър Динев, писател: Литературата е най-консервативното изкуство

Авторът на "Ангелски езици" за неостаряващия си роман и може ли да си напълно интегриран в друга култура

23 окт 2019, 790 прочитания

Джазменът като блусар Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

18 окт 2019, 1547 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Най-търсеният холандец

Фотографът и режисьор Антон Корбин за новия си филм, Филип Сеймур Хофман, предубежденията в обществото и личните промени

Още от Капитал
Rifiniti отскочи на глобално ниво

Българско-американският стартъп е купен от FM:Systems - един от световните лидери в мениджмънта на работното пространство

В милиардната паяжина на Спайдърмен

Sony и Disney първо се скараха, а после се разбраха за филмовите права върху комиксовия герой

Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10