С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

1 26 сеп 2014, 15:37, 3996 прочитания

На дуел със Софи Кал

Френската концептуална артистка за изкуството си и какво има/няма значение в него

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Преди 7 години Софи Кал получава имейл от тогавашния си приятел, който в писмото обявява края на връзката им. Реакцията на една от най-известните френски концептуални артистки е да го прати на 107 жени от различни професии, които да го анализират. Проектът й Take Care of Yourself (всъщност думите, с които завършва прощалния имейл) впоследствие намира място в селекцията на Венецианското биенале.
 
Българската публика има шанс за първа среща със смесващите фотография, текст и инсталация проекти на родената през 1953 г. в Париж Софи Кал. Изложбата й An Introduction е ретроспекция на някои от най-провокативните й проекти, издадени и като книги – The Shadow (1981), в който документира как нает от майка й детектив я следва, Address Book (1983), събиращ мнения на хора, на които тя се обажда на случаен принцип като просто разлиства телефонния указател, The Blind (1986), за който интервюира слепи хора и ги кара да опишат как виждат красотата. Когато за проекта си от 1988 г. The Sleepers кани приятели, съседи и напълно непознати хора да спят в нейното легло, критик я пита "Това изкуство ли е?". Нейният отговор е: "Би могло да бъде." 
 

Годините не правят идеите й по-конвенционални – през 2002 г. тя прекарва една вечер в легло на върха на Айфеловата кула и приканва хората да й четат приказки. На следващата година създава Douleur Exquise, в който с поредица от снимки разказва за пътешествието си с влак до Сибир до Япония и после до Ню Делхи, където трябва да се срещне с приятеля си. Той не идва. По-късно Софи разбира, че вече има друга жена в живота му. През 2012 г. тя събира 15 души в Истанбул, от тийнейджъри до старци, които никога не са виждали Черно море, тъй като тежкото им ежедневие ги е направило аутсайдери, които почти не излизат от кварталите си. Тя завързва очите им, води ги до брега и улавя в снимки погледите им, когато виждат морето. Улавя последните мигове на майка си във филм, тъй като не би искала да изпусне финалните й думи, докато например чисти или готви.

Как хора от различен социален статут теглят пари от банкоматите, какви са израженията им преди и след получаването им 
В разговора си с Light Софи Кал, носеща значка "Забравих да имам деца", се описва като писател. Но бързо става ясно, че етикетите и определенията не са й слабост.

Въпреки че изкуството й поражда асоциации и въпроси извън самите творби, тя всъщност се оказва без желание да ги коментира. "Това е ваша работа, а не моя, не бих се наела с това да се описвам", отговаря Софи Кал на въпроса кое е първото, което публиката трябва да знае за нея, след като изложбата й се казва An Introduction. Дали след като всичките й проекти са обвързани с реални хора и ситуации, тя смята, че днес публиката иска повече истина и по-малко фикция в изкуството? "Не съм журналист, не съм социолог, не бих могла да знам. Аз просто създавам една творба. Аз не разказвам истории. Те не ме интересуват. Истината не ме интересува. Нямам идея какво е реалността, аз просто искам да създавам изкуство. Не се питам защо, просто го правя." И никога не е се е замисляла защо пристъпва към определена тема? "Както казах, това е ваша работа." А като се има предвид, че темите при нея винаги се въртят около отсъствието, самотата и изолацията, дали Софи намира хората в XXI век за по-дистанцирани? "Това не е професията ми, няма как да знам това. Времето ни е ограничено, така че бих предпочела да говоря за творчеството си." Но понякога личната истина е също интересна? "Всъщност личната истина често е много банална. По тази тема мога да кажа единствено банални неща и бих предпочела да го направя на маса с приятели, вместо от страниците на списание. Задайте този въпрос на някой философ. Аз нямам какво да допринеса по тази тема."
  
Проектът Voir la mer

 
Към изкуството тогава. Проектите на Софи Кал са обиколили някои от най-престижните арт форуми, включително места като център "Жорж Помпиду" в Париж, музея "Гугенхайм" в Билбао, музея на Фройд в Лондон. Възприемат ли се те по различен начин на различните локации? "Рядко присъствам на мои изложби, така че не знам. Но мисля, че правя нещо, което е достатъчно директно, за да не се нуждае от уточнения. Самата аз не чувствам нужда да обяснявам това, което правя. Понякога дори една чисто бяла картина може да е достатъчно директна и да не се нуждае от авторски коментар." За нея сравненията и следенето на мнения са признак на колебания и отегчение в артиста.
 
Преди пробива си тя прекарва голяма част от 70-те години в пътувания, включително престои в Мексико, Гърция, Ливан и Калифорния, където се издържа като стрийптизьорка, понякога с 18 изяви на ден. Завръща се във Франция през 1979 г., на 26-годишна възраст, и дебютира със Suite Venitienne – проект, в който следи и тайно снима случайно видян по време на парти мъж по пътя му от Париж към Венеция (включително дрехите му в хотелските стаи, докато е навън). Дали този период на странстване е допринесъл за формирането на погледа й към изкуството и хората? "Да, както и кварталът, в който съм отраснала, приятелите, които съм срещнала, както всичко в живота."
Проектът Voir la mer


Ако е така, то може ли всичко в живота и всеки един човек на улицата да бъде обект на интереса й? Отговорът е бързо "да". "Когато попиташ някого на улицата колко е часът или искаш от минувач да те упъти към близкото кафене, ти просто попадаш на него, не го избираш. Единственото, което имам в този момент, е идеята, а всичко останало е въпрос на шанс, няма правила." Симпатичността е единственото нещо, което споменава като критерий, а поредицата от проекти, в които следи или поставя в странни ситуации случайни хора, обяснява със собствените си страхове по отношение на самата себе си като по-млада. Но както е пояснявала в много интервюта, тя не намира проектите си за терапевтични.
 
Няма правила и по отношение на реализацията на самия проект. В продължение на 16 години тя работи с прекъсвания по идея, наречена Money. За нея тя събира снимки от охранителни камери как хора от различен социален статус теглят пари от банкоматите, какви са израженията им преди и след получаването им. След дълги размисли как да продължи, накрая тя разбира, че провалът й да завърши творбата си, е всъщност творбата. Книгата със същото заглавия събира нейните коментари и идеи за различни подходи през годините и в случая – провалите й. Кога тогава разбира кога една идея има бъдеще? "Как разбираш дали една риза ще ти отива?", отговаря Софи Кал с въпрос.
 
Докато тя връща книгата на лавицата, правя последен опит за въпрос отвъд стриктните теми за изкуство. Дали през тези години тя е забелязала промяна в начина, по който хората мислят за парите и собствеността? "Да, разбира се, че се променя. Като всичко в живота", отговаря тя и се усмихва. Touché.
 
An Introduction може да се посети в галерия Un Cabinet D'Amateur. Тя се намира на ул. "Ангел Кънчев" 29Б, ап. 21


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Марий Росен 1 20 въпроса: Марий Росен

13 юли 2018, 22244 прочитания

20 въпроса: Галя Дзанато 1 20 въпроса: Галя Дзанато

Основател и собственик на СКЛАДА

6 юли 2018, 45151 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Народът срещу Иво Димчев

Физическият артист и хореограф за новата си изложба, сценичните провокации и съществуването против нормите

Въведение в софийското улично изкуство

По следите на "артисти, райтъри и вандали"

Това е новият климат. Как да се справим?

Проливните дъждове и наводненията са едно от лицата на новото време

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Въведение в софийското улично изкуство

По следите на "артисти, райтъри и вандали"

Рапсодия в зелено

"Неотъпкана пътека" е първият по рода си фестивал в България

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 28

Капитал

Брой 28 // 14.07.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Путин и Тръмп дадоха знак за по-добри отношения, китайската икономика забавя ръста си

Емисия

DAILY @7PM // 16.07.2018 Прочетете