Ръчен труд

Пътят на дизайнера Едуард Бюканън започва в Ню Йорк, минава през Bottega Veneta, сътрудничество с Джей Ло и Пи Диди, за да го отведе до Милано, където от няколко години развива новаторския си бранд Sansovino 6

   ©  МАТЕО ФЕРИНЬО / ДЗЕЛИНДА ДЗАНИКЕЛИ / АЛФРЕДО ПИОЛА
   ©  МАТЕО ФЕРИНЬО / ДЗЕЛИНДА ДЗАНИКЕЛИ / АЛФРЕДО ПИОЛА

Роден е в Охайо, завършва известния Parsons School of Design в Ню Йорк, а през последните двадесет години живее в Милано. През 1995 г., току-що завършил Parsons, Едуард получава предложение да стане главен дизайнер на бранда Bottega Veneta и през следващите шест години събира овации за създадените от него колекции.

Един сезон преди марката да бъде продадена на Gucci Group, той напуска, за да създаде с дизайнерката на аксесоари Мануела Морин доста успешната марка Leflesh. След края на проекта Едуард се премества в Ню Йорк, където работи с Джей Ло и Пи Диди. После се връща в Милано и решава да остане там. Консултира марки като Max Mara и Stefanel, а заедно с Алесио Лепоре създават агенцията The Situation, предлагаща всякакви креативни услуги.

Най-сериозният му проект досега е марката Sansovino 6, с която той се занимава 10 години, но излиза на пазара с нея през 2009 г. – с колекция, съдържаща само плетени облекла. Само за няколко години Sansovino 6 вече се продава в Европа, САЩ и Япония, създавайки уникална ниша на пазара – истински дрехи, към които подходът е визионерски.

За Capital Light Едуард разказа как се създава неповторима модна марка, сподели това-онова за работата си с известни изпълнители и прогнозира накъде отива световната мода.

Кога решихте, че искате да работите в модната индустрия?

Първоначално започнах да уча изящни изкуства. Произхождам от семейство на музиканти, затова винаги съм си мислел, че ще поема по техния път. Модата дойде много по-късно. Интересувах се по-скоро от личността и личния стил. Дизайнерският аспект беше моят начин да интерпретирам по артистичен начин какво съм видял или съм си представял.

Имаше ли нещо или някого, който да оформи интереса ви към модата, докато бяхте малък?

В една типично афроамериканско семейство, каквото е нашето, стилът винаги присъства, отглежда се и се възпитава. Баба ми беше шивачка. Имаше ателие в мазето на дома си. Мисля също така, че интересът ми към музиката и различните субкултури също повлияха на кариерата ми в модата.

През 1995 г. се местите от Ню Йорк в Милано, за да работите като главен дизайнер на марката Bottega Veneta. Подозирам, че е било сериозно предизвикателство за вас. Защо приехте работата?

Колкото и странно да ви се струва, когато получих предложението за работа, не бях особено заинтересован. Като млад дизайнер много по-интересни ми бяха белгийците и по-смелите дизайнери от онова време като например Хелмут Ланг. Бях на 20 и няколко и не мисля, че наистина разбирах възможността, която ми се предостави. В много отношения обаче това ми помогна да започна работата с отворено съзнание. По онова време Bottega Veneta произвеждаше само аксесоари. Моята работа беше да разработя от нулата ready-to-wear колекция. Нямах много време за мислене, така че трябваше да реагирам и да помъдрявам бързо. Не всичко беше перфектно, разбира се, но скоро след представянето на първата колекция дойде и успехът, който направи възможно да продължа да се занимавам с това, което правя и днес.

Липсваше ли ви Ню Йорк в началото? Милано е доста различен град...

Бях истински нюйоркчанин и естествено ми беше много трудно да напусна града. 90-те години в Ню Йорк бяха магични. Имаше някаква неповторима енергия в културата, клъбинга, модата и съвременното изкуство. Често пътувах до Ню Йорк, за да съм в час с всичко случващо се, но постепенно Милано стана мой дом и днес съм много повече миланец, отколкото нюйоркчанин.

Какво ви харесва в Милано и какво не?

Харесва ми живота в Милано. Имам група добри приятели, с които се наслаждаваме на града. Харесва ми скоростта, с която се движи, както и факта, че разположението му те улеснява да пътуваш из Европа. Заради изложенията и модните седмици всеки сезон в града идват много чужденци, така че няма как да ти е скучно с едни и същи лица от бранша, които виждаш постоянно. Но понякога все още усещам какво означава да си чужденец в държава, чиито правила и принципи са често доста различни. А в Милано има и известна доза провинциализъм, което е едновременно интересно и предизвикателно.

Работил сте с една от най-известните стилисти и модни журналисти в света – Кейти Гранд. Какъв човек е тя и защо е толкова специална и важна за модната индустрия?

С Кейти се срещнах в последните години, в които работих за Bottega Veneta. Всъщност тя беше първият стилист, с когото подготвих модно ревю. Аз бях избрал Едуард Енинфул, но той беше вече ангажиран, и вместо него ми предложиха Кейти. Най-много ми харесват честността и директността й. Тя винаги знае много добре как иска да изглежда финалният резултат от работата й и според мен това я превърна в един от най-добрите стилисти на нашето време. Докато си сътрудничехме, тя работеше за списание The Face, което тогава беше голяма работа. Разбира се, невинаги сме били на едно мнение, но се уважавахме, което направи крайния резултат въздействащ и запомнящ се.

Бил сте моден консултант за звезди като Дженифър Лопес и Пи Диди – различно ли се работи с хора като тях?

Всичко започна по случайност. По онова време ми беше по-интересно изграждането на лайфстайл марки. След Bottega Veneta създадох Leflesh – луксозна марка, базирана в Милано. Колекцията беше доста силна, особено по отношение на имидж и креативност, затова и много известни изпълнителки като Шер и Джанет Джексън се обърнаха към нас, за да поръчат модели, които не можеха да се намерят на пазара. Една от първите, които се свързаха с нас, беше Дженифър Лопес. Тогава тя снимаше филм, аз направих много от дрехите за продукцията и по-късно тя ме покани да бъда консултант по дизайна на една от модните марки, които тя искаше да развие.

Когато работиш с големи звезди, твоята работа е, изхождайки от имиджа на звездата, да създадеш продукт, който вдъхновява и предизвиква желание да го притежаваш. Звездите обаче не продават най-много дрехи, а парфюми и билети за кино. В този период дори използвахме модата, за да изградим съответния поп имидж, от който звездата се нуждае.

Но трябва да призная, че работата ми с Пъф Деди беше върхът на кариерата ми като моден консултант на известните, а и цялото преживяване беше невероятно. Научих доста неща за т.нар. ърбън мода, за която преди това не знаех много. Шон Комбс (истинското име на Пи Диди – бел. авт.) може да ти продаде и парче хартия, ако му дадеш достатъчно време. Харесваше ми способността му да прескача с лекота от високата култура и интелектуалниченето към масовата поп култура и как прилагаше това към своята колекция Sean John.

Работил сте като стилист за видеоклипове на Ерика Баду, Лорин Хил, Джей Ло и други. Какво е специалното в тази дейност?

Истината е, че никога не съм работил точно като стилист. Сътрудничил съм си с много стилисти и с много изпълнители, които са използвали мои дрехи в сесии, във видеоклипове или просто са ги носили. Но никога не съм вдигал много шум около това – смятам, че да носят моите дрехи е техен личен избор, а как и дали ще ме рекламират – също е техен избор. Този метод винаги се е оказвал успешен за мен, особено когато съм работил с артисти, които много уважавам, като Лорин Хил и Ерика Баду.

Кога започнахте да правите мода?

Вече споменах за първата ми колекция – Leflesh, която направих с бившата дизайнерка на аксесоари за Bottega Veneta Мануела Морин. Настоящият ми проект е брандът Sansovino 6, който стартирах преди 10 години и с който, след кратка пауза, започнах отново да се занимавам преди няколко години.

Какво ви вдъхновява?

Много неща. Нямам шаблон за вдъхновение, но си признавам, че винаги се вълнувам от честността във всичките й форми.

Как ви дойде идеята за Sansovino 6?

Всичко започна като проект за привличане на нови клиенти за фабрика за плетени облекла, с която работих дълги години. Направихме колекция само от изплетени дрехи, като използвахме различни техники, за да покажем на хората всички възможности. Малко преди да пуснем колекцията, пратих имейли до близките си приятели и ги попитах две неща: първо, без коя дреха или аксесоар в гардероба си не биха могли да живеят и, второ, какво нямат в гардероба си, а винаги са искали да имат. Така започна всичко.

Каква е идентичността на марката Sansovino 6?

Предлагаме възможности за избор за модерния начин на живот. Не съм диктатор. Много важен елемент от идентичността на марката е, че често не виждаш това, което си мислиш, че виждаш, защото всички дрехи са изплетени или са изработени от плетени материали. За да го разбереш, трябва да се вгледаш по-внимателно.

Sansovino 6 е създадена преди 10 години – кои са най-важните елементи, които я правят успешна?

Креативната цялостност, разбирането на бизнеса и чувството за хумор.

Казвате, че сте поп културен маниак? Какво ви харесва в съвременната поп култура?

Постоянно наблюдавам какво се случва около мен и, разбира се, как се развива културата. Искам да знам как се случват нещата, да разбирам защо нещо има успех или се проваля и как всичко около нас се отразява на съвременната култура. Модата се развива с бързи темпове и ще е грешка от моя страна да игнорирам политиката и социалните явления. Към съвременната поп култура обаче изпитвам смесени чувства. Имам проблем с принципа "количество за сметка на качеството". Възпитан съм по друг начин и не съм съгласен с липсата на смислено съдържание в съвременната музика, мода, телевизия, технологии и т.н. Това, че нещо има огромен комерсиален успех, не означава, че е качествено. Аз лично не бих направил този компромис.

Кои са поп културните ви герои?

Да започнем с Принс и Леви Щраус.

Можете ли да ни разкриете шокиращ факт за модната индустрия?

Колкото и съвременна и модерна да изглежда модата днес, годината е 2014, а ние все още имаме расистки подход в маркетинга и продажбите на дрехи.

Опишите накратко съвременната модна индустрия.

Не мигай – можеш да изпуснеш нещо.

Кое е следващото голямо нещо в световната мода?

Възможностите.

Още от Капитал