Ива Гочева от сутрин до вечер

Разговор с младата актриса и режисьорка за голямото й пътуване през океани и жанрове

Въпреки че не е спала много през последната си нощ в България, режисьорката Ива Гочева излъчва финес, който може да се определи само с едно: New York flair. Да, онзи полъх на непринудена изисканост, която някак се пропива в теб, ако прекараш повече от година в Голямата sбълка. Сякаш да си отвеяно елегантна и свежа като бриз е най-естественото нещо след тежка нощ.

All that Jazz

Ива ми показва изпълнителите в айфона си и те потвърждават усещането ми за неусетно нюйоркско заклинание: "Само да чуеш каква съвкупност от герои! Боб Дилън, Чавела Варгас, Елвис Пресли, Джеймс Блейк, Джони Кеш, Ленърд Коен, Том Уейтс, Майлс Дейвис, Нилс Фрам, Нина Симон… Наистина е класическо! Като го видях, и се учудих: "Абе, аз какво слушам това лято?"

След 3 месеца в София днес Ива Гочева се готви да се върне в Ню Йорк, където живее от 10 години. Заминава, когато е на 20. "На мен ми беше трудно да се изразявам свободно в нашата мила родина. Мисля, че това е индивидуално, но може би и мястото малко ме потискaше. 90-те бяха сложни години за един объркан тийнейджър като мен, а и май за всички. Още откакто се помня, много ми се пътешестваше и исках да се срещам с различни хора, да си говоря с тях на други езици." В детството всеки ден слуша касетка на Едит Пиаф, а в един момент дори запява на измислен френски. "А след като гледах Dreams на Акира Куросава, бях сигурна, че трябва да тръгна нанякъде."

Определя престоите си в София като живот в "затворен кръг с отбрани хора", но вижда това"балонче" при много от своите познати

През първата година в Ню Йорк сити скита с приятели. После се оказва, че те са на 15-16 години, но всички имат фалшиви лични карти, за да могат да ходят по нощните заведения

Споделя, че е в България за пръв път от две години. Осъзнала е колко е важно да се "се събереш с корените си". "Поне веднъж в годината да дойдеш да се свържеш с тази енергия и после да си я отнесеш." За Ива тази енергия е в "хората и природата, мириса на домати", в прекараното време с майка си, с която иска да бъде по-често. "Несъзнателно понякога не ми се връща. Изведнъж се отваря един друг свят пред мен от хора и пътища и аз пътешествам. А и малко загубих връзка с близки хора и приятели, но това лято всичко се промени като че ли. С много прекрасни хора прекарах дните си, пълни с много любов и подкрепа в едно трудно и пълно с емоции за мен лято." Определя престоите си в София като живот в "затворен кръг с отбрани хора", но вижда това "балонче" при много от своите познати. "Въпреки че все съм навън и уж гледам да разнообразя и да се запозная с всякакви човечета. Много ми липсва разнообразна жива музика и хубаво старо кино в София."

Но сега тя ще се прибере в непознато жилище в Бруклин, за да постави ново начало в живота си с приятеля си, с когото са заедно от 5 години.

Инди дебют

Познаваме Ива от "Кецове" и "Лора от сутрин до вечер". От главната роля в "Инкогнита" до Наум Шопов, Стефан Данаилов и Георги Стайков. Тя си спомня снимките на "Кецове" с носталгия – докато в него се е разигравала една история, между актьорите се е случвала друга – също толкова чудна.

През октомври обаче тя ще направи дебют като режисьор на Woodstock Film Festival и много се вълнува: "Това е малък, но бутиков фестивал с инди филми от New York и тази година Дарън Арнофски е един от специалните гости." Филмът й Sunday е в официалната селекция за късометражни филми. Представлява амалгама от документално и игрално кино, в която главно действащо лице е приятелка на Ива, с изтичаща виза, изправена пред важното решение дали да остане в Ню Йорк. Въпреки че в истинския живот момичето се връща в България, режисьорката решава да създаде паралелен свят, в който тя остава в големия град. Дори приятелката й днес се пита: "Ами ако…?"

По-рано тази година се снима в нискобюджетния sci-fi филм Embers, режисиран от нейната приятелка Клеър Каре, която освен това е запален геймър и любител на комикси. Премиерата на филма е през 2015 г. Той разказва седем истории, в които Земята е завладяна от вирус, заличаващ паметта по най-различни начини.

Вече има и планове за нов проект, но този път в България. Смята да направи дълъг пълнометражен филм – отново комбинация между документален и игрален, а снимките са планирани за пролетта на 2015 г.

С тролея към сцената

Ива не се качва на сцена за пръв път като студент в Ню Йорк. На дванайсет години тя вече играе в театрални постановки в читалище в Княжево. Заедно с петима съученици и приятели от квартал "Мусагеница" пътува всеки ден с тролей, а после с трамвай до Княжево. Спомня си как са пътували редовно и с какво желание са играли, вместо да "бездействат". Освен това ръководителката им Катя Казакова ги води по фестивали и гастроли. Реквизитът също пътува с тях по влакове и рейсове.

И така Голямото пътуване няма край и до днес, защото младата актриса и режисьорка не може без движение. Затова и живее в Ню Йорк, защото е там е "широко и по-лесно се диша".

По съвет на баща си, режисьора и продуцент Димитър Гочев, Ива заминава за Америка на 20 години, за да учи актьорско майсторство. Но защо Ню Йорк? "Бях малко депресирана. Скъсаха ме на изпитите в НАТФИЗ. Бях в Рим за един месец да търся училище там, но не усетих града и мястото. Много съм благодарна на баща ми, че ми помогна, защото още от началото почувствах Ню Йорк като вкъщи. Градът е пълен с имигранти и хора от цял свят, всички веднага те приемат. Запознах се с толкова много зареждащи хора - от 15-годишно приятелче до учител на 70. Градът е много богат на всякакви култури и се научих много да се вслyшвам и наблюдавам. Аз съм малко инат и беше много полезно за мен. Няма значение откъде си, ако просто си отворен и ти към това, че всички са от някъде другаде."

Прекарва година в New York Academy, където организацията не й допада, а и таксите са с твърде високи тарифи. Премества се в друго по-малко училище - HB Studio, и след три години го завършва. Спомня си как през първите години с група приятели са скитали, откривали, изследвали града. "Впоследствие се оказа, че те са много малки! На 15-16 години, но всичките имаха фалшиви лични карти, за да могат да ходят по нощните заведения." Понякога младежите ходят нощем на някой голям строеж и прекарват там часове. Веднъж дори се покатерила толкова високо, че после не можела да слезе от страх.

Романтично ускорение

Въпреки скоростта на Ню Йорк режисьорката го смята за много романтичен. "Различните квартали имат толкова хубави паркове, улички, усеща се една специфична градска романтика. Същевременно градът е много динамичен и всичко се случва много бързо. Като срещнеш някого, първият въпрос е: "Какво правиш сега? Какъв е новият ти проект?"

Според нея в град като този, където конкуренцията е огромна, а темпото бясно, от най-голямо значение са търпението и постоянството. "Трябва да си много гъвкав със себе си и околните. Да експериментираш и да не те е страх."

След десет години живот тук Ива препоръчва репертоара на Brooklyn Academy Of Music, менюто на Roman's, разходките из Prospect Park, залезите в квартала "Ред худ", мостът "Уилямсбърг", джаз вечерите в клуба Fat Cat. "Но най-прекрасното е просто да обикаляш улици и да намираш разни нови места и хора."

Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


10 коментара
  • 1
    izabell avatar :-P
    izabell

    Хубаво е да се учиш пътьом, големия град е една разтворена книга.Щом може претвори я дигитално,Ива.Но тайните не се разкриват на бързоходците.Трябва да заслужиш:)

  • 3
    inmoinvestments avatar :-|
    InmoInvestments

    Ей за такива млади хора си мечтая. Не онези с остригани глави и други, които казват как е хубаво само да си стоиш у село и да работиш там. Да обиколиш света, да срещнеш различни хора и култури, да обмениш мнение с тях, ей тва е интересното.

  • 4
    zloradi avatar :-|
    Radi Cholova

    Много е лесно да живееш по света и да си широко скроен, когато родителите плащат за това.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 5
    norm avatar :-|
    Dimitar Velkov

    Иде ми да й пея "Common People" ама не оригинала, ами версията на Шатнър.

  • 6
    4itatel avatar :-|
    Elena Dimitrova

    има кой да плаща за всичко това.

  • 7
    api1413230892379172 avatar :-|
    Martin Kostov

    Залезите сигурно са в Ред Хуук (както и потопите на Санди), а не в значително по-страшно звучащия "Ред Худ."

  • 8
    ana_ni avatar :-|
    ana_ni

    кецове е редко бозав филм, изпълнен с плагиатство
    особено дразни сцената изкопирана от Телма и Луиз


    това,че някой живее и работи в чужбина не го прави голям артист

  • 9
    milenita_73 avatar :-|
    milenita_73

    Вярно е, че умните, мъдри и почтени българи почти измряха. Остана един Димитри Иванов, но толкова ли сред младите и живите не можете да откриете някой, който наистина да е пример с начина си на живот и с разсъжденията си. Нищо против нямам това момиче, но на какво може да ни научи тя - може би как да се възползваме по максимално безполезен за другите начин от името и положението на тати. Сигурна съм, че някъде из клетата ни Родина, има младежи - сериозни, логични, стремящи се към самоусъвършенстване и хуманизъм, на които обаче никой не дава думата или шанса да се чуе мисълта им, защото са от класата на робите и неизвестните.

  • 10
    zmuz avatar :-|
    zmuz

    "режисьорката Ива Гочева излъчва финес, който може да се определи само с едно: New York flair. Да, онзи полъх на непринудена изисканост, която някак се пропива в теб, ако прекараш повече от година в Голямата ябълка."

    Глупости, които може да пише някой, който или не е живял достатъчно в Голямата ябълка или и представа си няма как точно стоят нещата.

    Момиченцето е симпатично и хубаво - както и много други хора, когато са млади. Останалото е кухота, претенциозност и нЕкви надути приказки.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал