20 въпроса: Мирела Иванова
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

20 въпроса: Мирела Иванова

20 въпроса: Мирела Иванова

7427 прочитания

Мирела Иванова е сред малкото личности в българската литература, които редуват поезията и прозата с лекота. Понякога дори в един и същ текст. Превеждана е на девет езика, изявявала се е като сценарист, водещ, литературен критик, преводач от немски, а след появата на дебютната й книга с поезия "Каменни криле" (1985) следват още осем заглавия. Най-скорошното, "Всички разкази са за теб", излиза във второто си издание под знака на "Прозорец". 

"Губим ли себе си, когато губим любовта? Докъде се простират дългите сенки на миналото? С какъв смисъл да "слепим" разкъсаните си биографии, разпарчетосаното си съществуване", са част от въпросите, на които Мирела Иванова се опитва да отговори в 134-те страници на сборника.

Като какъв човек се определяте?

Усмихнат човек съм.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

В поезията, в силата и енергията на Словото.

Любимият ви момент от деня?

Сумракът заран и сумракът привечер.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Най-голямото, едновременно тягостно и празнично предизвикателство е, че крепейки се на здравия си разум, обитавам поне няколко различни, паралелни и взаимоизключващи се свята едновременно.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Съчинявам си най-интересната игра, защото инак ми е безсмислено.

Как си почивате?

Чета, а все по-често и препрочитам книгите, които са били същностни за мен в младостта ми. Обичам и да вървя дълго пеш из града, да наблюдавам променящите се места и хора.

Какво ви зарежда?

Мечтаенето напосоки, въображаемото вкопчване в някоя утопия, разговорите с дъщеря ми.

Какво ви разсмива?

Най-искрено ме разсмиват абсурдите в собствения ми живот, често се смея над себе си.

Какво ви натъжава?

Усещането, че животът е непрекъсната загуба. Безсилието да си изградим страната другояче, с повече дух и по-далечни хоризонти.

Какво ви вбесява?

Бясна съм, когато навсякъде прозирам сговарянето на политическата върхушка срещу собствените й граждани.

Личност, на която се възхищавате?

Възхищавам се от всекиго, успял да остане с достойнство в пътя си.

Кое свое качество харесвате най-много?

Ведрия си скептицизъм.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Случва ми се да издребнявам.

Какъв талант бихте искали да притежавате?

Ще ми се да можех да пея вярно, да плувам и да карам кола.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Едно писмо от десет ръкописни страници голям формат.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Чета пощата си всеки ден, посещавам сайтовете за литература и култура и преглеждам всекидневниците.

Къде бихте искали да живеете?

Живея тук, където искам. Къде другаде да живее един писател освен в езика си?

Любимите ви имена?

Зорница.

Най-интересното място, на което сте били?

Преди време имах четене в затвора за малолетни престъпници с най-тежки наказания в Бавария, край Ебрахерхоф. Внушителна манастирска обител насред нищото почти, с най-импозантното парадно бароково стълбище и най-удивителната библиотека. Непредставима грижа за 400-те момчета… Никъде другаде не съм виждала опредметена по този начин пропастта между абсолютните възможности и абсолютната не-свобода.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

През 1985 година, тъкмо бях завършила университета и бях издала първата си стихосбирка "Каменни криле", и се появи една книга-събитие: "Моят последен дъх", спомените на Луис Бунюел, с меки жълти корици в превод на Нина Венова. Та сред тези магически Бунюелови страници попаднах и на доста грубичка и безцеремонна констатация, която и до днес ме държи нащрек. "Необходимостта да ядеш не оправдава проституцията в изкуството." 

Мирела Иванова е сред малкото личности в българската литература, които редуват поезията и прозата с лекота. Понякога дори в един и същ текст. Превеждана е на девет езика, изявявала се е като сценарист, водещ, литературен критик, преводач от немски, а след появата на дебютната й книга с поезия "Каменни криле" (1985) следват още осем заглавия. Най-скорошното, "Всички разкази са за теб", излиза във второто си издание под знака на "Прозорец". 

"Губим ли себе си, когато губим любовта? Докъде се простират дългите сенки на миналото? С какъв смисъл да "слепим" разкъсаните си биографии, разпарчетосаното си съществуване", са част от въпросите, на които Мирела Иванова се опитва да отговори в 134-те страници на сборника.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    Какво ще направиш,когато срещнеш- обикновния човек,очи в очи на опашката за хляб,опс сега има достатъчно, е на опашката пред касата в супера. Виждаш ли красота във вторачените погледи,които непременно са се зарекли да те претопят,казано образно ти си пламък нооо ще те загасим(мачкаме,дърпаме,бутаме,въвеждане в свади ей така за нищо)
    Не си достатъчно голям за да си "оттатък" в кварталите на творците,където самото име на твореца отваря врати с уважение.
    И постепенно делничното само се настанява и от стихове преминаваш на скечове.
    А някога Людмила беше ги усетила нещата.

  • 2
    Bramasole avatar :-|
    Bramasole

    "Необходимостта да ядеш не оправдава проституцията в изкуството."

    Необходимостта от насъщния категорично не оправдава поведение на упражняващ/а най-древната професия в никоя общ. сфера.
    Харесвам текстовете на М. Иванова. Допадна ми, че се определя като "ведър" скептик. :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK