"Ало, здрасти. Искаме звук на животно, което изяжда нещо, а после се самоизяжда." Това е режисьорската идея, която композиторът, продуцент, диджей и художник Иван Шопов трябва да реализира за танцовия спектакъл "АртеФакт" на Derida Dance Center. Той скрива парче салам в шума и чака котката наблизо да се приближи. Записва звука от улова. Същия ден вкъщи намира мишка, която търкаля орех зад хладилника му. Поставя устройството за записване в ъгъла, отдалечава се и после превръща всички тези звуци в саундтрак. За него музиката може да бъде всичко и във всичко. Създава я на лаптопа си предимно по летища и в самолета, докато пътува към поредното клубно участие. Но какъв житейски път се изисква, за да бъде подобно мислене част от всеки твой ден?
"Бях под нулата" - така Иван Шопов описва положението си години преди да обиколи света и издаде над 60 плочи като дръм енд бейс диджея Cooh и да основе етно-дъбстеп проекта Бalkansky с Теодосий Спасов и Иво Христов. Роден е в Троян преди 32 години в бедното семейство на планински спасител с труден характер и слабост към алкохола, и художничка, която с живописните си картини е издържала домакинството. Под нейно влияние първото, с което Иван се захваща, е рисуването.
"Израснах в ателието й. Помня как седеше до късно, когато спешно трябваше да довърши картина, за да я продаде. А ако не успееше, това означаваше да се търси заем, поредни картофи за вечеря или аз и баща ми да отидем в планината за гъби", казва Иван, а усмивката му изглежда еднаква независимо дали говори за последното парти, на което е бил, или "хардкор" семейната среда, в която отраснал.
Бедността тренира въображението му и той сам създава играчките си в детските години. За да си купи първите си по-хубави обувки и дрехи, отива да работи по строежите заедно с баща си. "Усещането да разчиташ изцяло на своите ръце и собствени сили много ми е помогнало занапред. Щеше да е напълно различно, ако бях в по-голям град, с по-заможни родители."
За музиката той се отваря на 8-годишна възраст, и то чрез хардрока и метъла. Касетките на Deep Purple, Paradise Lost и Metallica преминават през фонотеката му, карат го да носи несъразмерно голяма за него фланелка на Motorhead в клас и да скача на леглото с хилка за тенис вместо китара.
Но заедно с това променят рисуването му и го карат да се изправи пред вътрешните демони. "Започнах да рисувам по-готически. А за да правя това и да слушам тежка музика, съм имал потребност. Цялото семейство спеше в една стая, съответно слушането на музиката в слушалките из горите беше моето спасение. Усещането за мрак и болка, обложките на албумите – всичко това ми повлия много в рисуването."
В гимназиалните години започва да свири на бас в метъл група. Покрай различните вкусове на членовете младите музиканти се ориентират към джаза, с подръчни средства превръща баскитарата в контрабас и често свири по улиците на Троян. Един от приятелите на брат му започва да се увлича към индъстриъла и покрай Nine Inch Nails и Die Krupps Иван навлиза в по-електронната страна на музиката. В 9-и клас, докато скучае в часовете по химия, му прави впечатление химичното съединение COOH, записва го в тетрадката си и го превръща в свой псевдоним още тогава. С него надписва първите си авторски записи на дискети.
Тъй като родителите му нямат пари за компютър, той сяда пред този на негов приятел с инсталиран музикален софтуер. С първото докосване до мишката Иван прави първи опити в композирането на компютър. После спестява от закуски и инвестира всичко в нет клубове, където, докато другите играят игри, той усъвършенства способностите си в музиката. Пари за собствен компютър намира едва през 2006 г., когато вече има няколко издадени плочи като продуцент и диджей.
В гимназията събира над 650 касетки, от които оцеляват десетина, след като Шопов завършва графика в Националната художествена академия и се премества от Студентски град. Не го приемат да продължи към магистърска степен. На изпита преподавателят му казва, че след като вече записва с Теодосий Спасов, скоро ще се качи на сцената, ще види "всички мацки" отпред и няма да му е до графика. "Яка гавра. Реших, че вече няма да рисувам, и натиснах здраво музиката. Започнах да издавам с най-големите лейбъли в дръм енд бейса, в резултат се появиха всички тези турнета, осъзнах, че мога да се издържам и живея самостоятелно." Но през 2008 г. рисуването пак го застига - галеристка в Марбург предлага той да направи експозиция в града.
Шест години по-късно. Разговорът ни се състои ден след като се е прибрал в София от изложба в Скопие, състояла се на "културно място с некултурни хора". Показва творбите си и на последното издание на Нощта на музеите в Пловдив, където също така свири заедно с Теодосий Спасов и Иво Христов пред изпълненото до краен предел пространство пред Драматичния театър.
"Или ще правя музиката, или ще рисувам, или ще говоря за двете. Имаш 24 часа в денонощието и в тях може да бъдеш всичко", синтезира натоварения си график Иван, а дейността му днес се разгръща до още няколко проекта - нов саундтрак за Derida Dance Center покрай спектакъл за зомбиращ населението диктатор, работи по дебютните песни на младата изпълнителка Ива Янкулова, членува в творящата предимно в Берлин група Underhill и е част от Project Zenith в Казахстан, където през 2011 г. завързва контакти покрай своя изложба и уъркшоп в столицата. С него вече има сингли, превърнали са местни хитове, включително по руския канал "МУЗ", където клиповете селектира... Филип Киркоров.
Въпреки множеството турнета, достигнали чак до Австралия и Нова Зеландия, той не мисли, че преместване извън България ще му донесе повече възможности.
Издържа се изцяло от музика и рисуване и с изключение на два месеца като мияч на чинии в ресторант не е работил нищо извън интересите си. Все по-често преподава – от музикални уъркшопи до платени уроци по Skype за работа с музикален софтуер и продуциране. "Целият си успех дължа на това, че го споделям с другите. Младите музиканти и диджеи често се нуждаят някой да им каже посоката, тъй като не знаят какво да правят със способностите си. Те са добри, докато не се изправят пред някого с опит", казва Иван. Той също така смята за лоша практика групите в конкретен стил да се учат само от големите в жанра, тъй като така не развиват мисленето си в други посоки. "Докато си жив, винаги трябва да търсиш, да твориш. Всяка твоя стъпка да е осъзната."
Тази лична максима ще бъде заложена в предстоящата изложба Lights and Shadows в коуъркинг пространството SOHO. Тя ще бъде съставена от последните му графики, а движението на всеки посетител ще модулира ембиънт музиката в залата.
Иван изглежда позитивен, може би малко уморен и безспорно спокоен за бъдещето си. Мечтае някой ден да се върне в Троян и да създаде арт център, в който творци да работят по проектите си в добри условия, добра храна и насред нужното спокойствие. Понастоящем живее в столичния квартал "Изгрев", а хазайката му случайно се оказва художничка и почитателка на Теодосий Спасов. Там е и важното за него "енергийно поле", което не мисли, че може да постигне на друго място. "А и Бalkansky трябва да е близо до Балканите все пак."
На 28 ноември Иван Шопов ще направи изложбата Lights and Shadows в SOHO. Ден по-късно Бalkansky заедно с Деси Добрева ще бъдат част от десетото издание на Drum and Jazz. На 17 декември те ще бъдат в Лондон, а на 19-и - на фестивално участие в Манхайм. През 2015 г. се очаква техният трети албум. В началото на същия месец той ще проведе работилници по рисуване и самоменажиране в SOHO.
Повече за Иван Шопов на http://www.ivanshopov.com/
