С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

32 14 ное 2014, 15:00, 13011 прочитания

20 въпроса: Христо Христов

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Поредицата по БНТ "Отворени досиета" е името на новия проект на многократно награждавания разследващ журналист, документалист и основател на сайта desebg.com Христо Христов. Предаването, на което той е сценарист, започва от 12 ноември, а в шестте му части ще бъдат представяни хора, които са били подложени на репресии по време на комунистическия режим. 

Според Христов, журналист в "Дневник" в продължение на десетилетие и автор на блога "Досиета" в сайта на "Капитал", българското общество дължи уважение към тези свои сънародници, които са "буквално забравени". В режисьорския екип, отразил историите на тези политически преследвания, са Димитър Коцев – Шошо ("Четвърта власт", "Лора от сутрин до вечер"), Любомир Младенов (документалният "Витоша") и Николай Василев (предаването "Малки истории"). Продуцент е Катя Атанасова.



Като какъв човек се определяте?
Хм, никога не съм се замислял за това. Винаги съм се стремял да бъда честен човек, но в много случаи се е оказвало, че съм наивен. Може и да прозвучи в днешно време архаично, но за мен ценности като чест и почтеност са важна част от живота.

Нещото, в което вярвате абсолютно?
Вярвам в Господ Исус Христос и в това, че ми дава сили да правя добри неща.

Любимият ви момент от деня?
Когато видя близките си, семейството.



Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да продължа "маратона", който вече "бягам" 24 години без прекъсване – работата ми като журналист, последователно, без да съм продал името си и да си лягам вечер с чиста съвест.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Че пиша, а писането е едно от чудесата, които успяват да спрат времето.

Как си почивате?
В последните 4 години това ми се случва само 3 дни в годината – на Рождество Христово, на Нова година и на Великден. През останалите дни, включително събота и неделя, публикувам на своя сайт desebg.com. Засега успявам да издържа, приел съм, че работата ми е кауза.

Какво ви зарежда?
Слушането на музика. Достатъчно е само да си сложа слушалките на ушите и се концентрирам веднага. Лошото в случая е, че това е начин за прогресивно оглушаване.

Какво ви разсмива?
Децата.

Какво ви натъжава?
Обезценяването на живота в България. Живеем в Апокалипсиса на преобърнатите ценности, където човешкият живот е обезценен и масово се пропилява, а всяка секунда от него е Божи дар.

Какво ви вбесява?
Липсата на абсолютна култура на поведение в българското общество. Хората в София са страшно изнервени, избухват за глупости, вече могат да стрелят по теб на светофара, ако някой джигит сметне, че пътят е негов. Няма грам толерантност. В същото време ние, българите, разбираме от всичко и най-много от политика и футбол. Много комплексирана нация сме! Все чакаме някой да ни оправи – 45 години Съветският съюз, а сега Европейският съюз. Все някой друг ни е виновен, а всъщност сме виновни ние като общество, но не обичаме да носим отговорност и да проявим поне малко дисциплина. Къде, къде отидоха другите общества от страните в някогашния източен блок, а ние сами си правим живота от труден по-труден, вместо да му се радваме.

Личност, на която се възхищавате?
В личен план се възхищавам на дядо ми Христо, на когото съм кръстен – изконен българин, който цял живот е работил от сутрин до вечер тежък физически труд в едно селце в Балкана. Човек, който, работейки, пееше и когото не чух нито веднъж да се оплаче. За съжаление вече го няма. Остави ми думите никога да не забравям да ходя по земята. В по-широк план се възхищавам на всички онези хора, които по време на комунистическия режим не са се оставили да бъдат пречупени от системата въпреки лагерите, затворите, изселванията и репресиите.

Кое свое качество харесвате най-много?
Обичам да съм точен човек и да си държа на думата. Напоследък се застъпиха няколко проекта, по които работя паралелно, времето не стига и се наложи да не спазя дадени срокове. Това ме кара да се чувствам зле.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Да не взимам навътре всичко, което се случва в България. Както и това, че в спорове или дискусии понякога се паля, но това няма как да го поправя, защото съм емоционален човек.

Какъв талант бихте искали да притежавате?
О, никакъв талант не искам, защото Господ ми е дал много рано да разбера, че правя това, което мога най-добре – да пиша. Това ме прави щастлив човек.

Последният подарък, който направихте/получихте?
Подарих букет цветя на съпругата ми за годишнина от сватбата ни.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
Сайтът, който поддържам, Гугъл за някои лесни справки и сайтът на Комисията по досиетата.

Къде бихте искали да живеете?
На брега на Бяло море.

Любимите ви имена?
Нямам такива.

Най-интересното място, на което сте били?
То не е най-интересното, а лично за мен е най-българското и най-божественото място – нашият български манастир "Св. Георги – Зограф" в Света гора. Мястото, което 10 века е оцеляло въпреки превратностите на времето и епохите и е съхранило българския дух благодарение на саможертвата на стотици знайни и незнайни български монаси, които са се врекли на служба на Господ бог в светата светогорска обител.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Едно японско хайку: "Когато стигнеш върха на планината, продължи да се изкачваш."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Ралица Петрова 20 въпроса: Ралица Петрова

Режисьорката на "Безбог" завършва сценария към следващия си филм

13 сеп 2019, 1849 прочитания

Софийската Индиана Джоунс Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

13 сеп 2019, 3543 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Детайли: Магдалена Кърлет

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"

Ново място: Книжарница на издателство "Рибка"

Книжарницата има за цел да предложи пълноценна селекция от детска литература на български език