20 въпроса: Филип Попов

Филип Попов е международно награждаван графичен дизайнер с над 120 реализирани и действащи проекта в областта на корпоративната идентичност. Новината около него е свързана с по-артистичната страна от работата му - актуалната самостоятелна изложба Totenkopf ("череп" на немски) - заглавие, което директно описва създадените от артиста образи. "Те са моят начин да изразя свръхинтереса към технологията, който съществува, и как това ни кара да губим духовното в себе си."

Филип е роден е през 1964 г. в Пловдив, но отраства в Лайпциг. Завършва графика и оформление на книгата в Националната художествена академия, а после следва в Швейцария. Има успешни интериорни проекти, но "вече не се занимавам с това, не ми е интересно". Двукратен носител е на златна награда от най-голямото винарско изложение в Сан Франциско за етикетите си за вина "Телиш". В кариерата си той има общо 25 самостоятелни изложби, включително в Токио и Кливланд.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Изложбата в софийската галерия "Алгара" може да се види до 6 декември.

Като какъв човек се определяте?
Локален оптимист, глобален песимист.

Нещото, в което вярвате абсолютно?
Не вярвам в абсолютното, но има един немски израз Alles wird besser - "Всичко ще става по-хубаво".

Любимият ви момент от деня?
Сутрин, когато слънчевите лъчи пробиват мрака на нощта и привечер, когато слънцето гали с огнена светлина земята и лицата на хората.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да откривам нови и интересни неща, където никой не очаква, че съществуват.



Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Не си общувам много често с 5-годишни деца. Детската възраст е много страшно време.Ще го разсмея и ще му разкажа някаква абсурдна история - например, че събирам камъчета от улиците, за да изцедя от тях сироп от малини, с който храня зелените двуметрови пеперуди, които живеят в комина.

Как си почивате?Ходя бос. Не си почивам, непрекъснато мисля и работя. Художникът измисля картини и под душа и в 3 часа през нощта. Когато работя творческа, работа си почивам най-много, защото това ми дава прилив на енергия и радост от живота.

Какво ви зарежда?
Пътешествията. Непрекъснатото движение. Нови места. Нови предизвикателства...

Какво ви разсмива?
Неочакваното чувство за хумор у уж суховати хора.

Какво ви натъжава?
Старостта, бедността, несправедливостта, ранимостта у хората...Какво ли не ме натъжава?

Какво ви вбесява?
Всичко глупаво ме вбесява, непрекъснато съм бесен, изпускам пара и не мога да си намеря място.

Личност, на която се възхищавате?
Не се възхищавам на точно определена личност, а на житейските и творчески дела на много личности.Ако трябва да ги изреждам, трябва да напиша роман.

Кое свое качество харесвате най-много?
Въображението си и способността ми да се изправям с нови сили след всеки удар.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Кой няма недостатъци, които да не иска да преодолее? Много са.

Какъв талант бихте искали да притежавате?
Композиторски. Искам да записвам музиката, която звучи в главата ми, и да мога да я изпълнявам виртуозно на цигулка.

Последният подарък, който направихте/получихте?
Един много красив часовник от жена ми.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
issuu.com, youtube, vimeo.

Къде бихте искали да живеете?
В някое затънтено старопланинско село, в зашеметяващото Токио, в пропадащия Лисабон. 

Любимите ви имена?
Всички български народни имена, особено тези, с които никой напоследък не кръщава децата си.

Най-интересното място, на което сте били?
Навсякъде ми е интересно, никога не изпитвам скука и в най-затънтеното сръбско село намирам неща, които са миинтересни и ме зареждат. Една въглищарска колиба може да бъде по-интересна и от Лувъра.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Най-добрият начин да се чувстваш добре е да направиш някой да се чувства добре - Марк Твен.