С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 21 ное 2014, 14:39, 4047 прочитания

Престъпления без наказания

Писателят Херман Кох за непредсказуемите си герои и книгата, по която Кейт Бланшет ще направи дебютния си филм

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Престъпления без наказания

Автор: Яна Пункина
"Намразих тази книга, защото намразих всеки герой в нея" е мнението, около което се обединяват солиден брой читатели на "Вечерята" на холандския писател Херман Кох. Но онлайн критиките се изправят в директен сблъсък с впечатлените от романа, превърнал Кох в най-превеждания белетрист от страната си.

В книгата главният герой и неговата съпруга отиват на вечеря в изискан ресторант със семейството на омразния му брат – политик с бляскаво бъдеще, спорни разбирания и интелект. Изкуствените разговори и уморени теми са последвани от трагедия, в която основни лица са уж добре възпитаните деца на двете семейства. "Колко далеч можеш да стигнеш в желанието да защитиш детето си" е въпросът, чийто отговор движи историята, започваща с главата "Аперитив" и завършваща с "Бакшиш". Въпреки че авторът твърди, че с нея не осъжда никого, трудно е да му повярваме.


Преди преведената на 21 езика творба с холандска и предстояща американска екранизация Херман Кох пише сборници с разкази, пет романа, изявява се като сценарист на телевизионни предавания, а през 80-те живее в Испания, където среща съпругата си.

Покрай издаването на новия роман "Вила с басейн", разказващ за лекар, който умишлено иска да убие пациент, той пристигна за първо посещение в България. Страна, с която вече има някои установени връзки – през 1996 г. описва въображаема среща с Христо Стоичков за "литературното" футболно списание Hard Gras, доматите в менюто от "Вечерята" са български, а по време на литературен фестивал в Исландия миналата година се запознава с Георги Господинов. На представянето авторът нa "Физика на тъгата" сравни "Вечерята" с "Престъпление и наказание" с това, че трагичната завръзка в сюжета съвсем не е най-важното в нея.

Шейсет и една годишният Херман Кох, от чиято възраст лесно може да се извади поне десетилетие, отговаря на въпросите на Light, без да губи време в мислене, винаги с усмивка и е склонен на всякакви разходки във времето и спомените си.



Липсата на комуникация между хората ли е голямата тема на "Вечерята"?
Всъщност ние не спираме да комуникираме и да си задаваме въпроси. Но проблемът е там, че не го правим директно – нито към другите, нито към нас самите. Често няма дълбочина, нито желание да се стигне до нея. Героите в книгата идеално съзнават какво се случва, просто никой не търси обяснение дори когато са наясно, че трябва да го намерят. Самият аз бях изненадан от действията им.

Вие също сте имали проблеми в тийнейджърска възраст. Били сте изключен от гимназията във времето, в което сте писали първите си разкази. Какво се случи тогава?
Нямах никаква самодисциплина. Бях в училище, функциониращо по система, в която трябваше сами да разпределяме времето и занятията си. Проблемът с мен беше, че завършвах всички домашни през годината в последната седмица. Преди да ме изключат, повтарях годината два пъти. Част от тези преживявания вдъхновиха сюжета към Save Us, Maria Montanelli (1989), първият ми роман. В него всичко се развива през очите на 17-годишно момче, бях на почти толкова, когато това се случи с мен.
След това постъпих в друго училище, но сега си мисля, че за мен щеше да бъде по-добре въобще да не бях продължавал образованието си. Никога не съм свързвал бъдещето си с огромно количество изпити. Но пък вече нищо не отлагам. От 15 години всяка сутрин пия кафе, прочитам вестника и пиша по два часа, но не повече. Често всичко, което измисля след 12:00 ч., е излишно.

През 80-те наред с първите книги правите и първите си актьорски изяви...
...в абсурдистко телевизионно шоу, което създадох с мои двама приятели. Никога не съм бил актьор в професионалния смисъл, но това ми даде много като писател. Най-вече способността по-лесно да влизам в кожата на героите си – често сам разигравам диалозите им. Все пак понякога е по-важно не какво казват те, а как го казват. Например един определен акцент веднага задава чертите му. Често не съм сигурен как изглеждат персонажите ми, но знам как шофират, как разрязват стека, как излизат от досаден разговор.

Бяха ли кратките разкази преход към дебютния роман?
Моята мечта винаги е била да се науча да създавам романи. Така че ранните истории бяха упражнения за нещо по-голямо. Започнах да пиша, когато бях на 14-15 години, но чак на 22 за пръв път се осмелих да изпратя нещо мое. Ставаше въпрос за писател, който си води дневник и в него разказва колко е депресиран от факта, че не може да напише нищо качествено, и как постоянно отлага реализирането на идеите си.

Самоирония?
Точно така. Но след това последва просто серия от откази. Много късно придобих увереност, а и нямаше да базата на какво да я имам. Първата ми публикация дойде, когато бях на 26 години. И си спомням колко сигурен бях, че "този път ще се получи". Дори се обзалагах с приятели. Не мога да си го обясня, просто предчувствах, че най-сетне мой разказ няма да бъде върнат.

За какво се разказваше в него?
Текстът на "Организирано пътуване" предава думите на екскурзовод, който разказва на туристите какво ще видят през следващите дни. Те се намират на неясна локация из Източна Европа. След това автобусът е отвлечен, а пътниците стават заложници. В края става въпрос за усещането за край, че няма никога да си тръгнеш от определено място, че повече няма да видиш близките си. Тогава си бях поставил за цел да пиша само експериментално – в първия ми сборник някои разкази например бяха въображаеми новинарски статии.

Как тогава се стигна до пълноценен трилър роман като "Вечерята"?
След всички експерименти реших, че съм пробвал всичко. В един момент се оказа, че нещо по-традиционно представлява по-голямо предизвикателство пред мен. Винаги съм смятал, че заплетените сюжети не са моя сила. Но ме привлече идеята да напиша нещо, което те кара да продължаваш да четеш, да създаде чувство на пристрастяване. Важен елемент е, че никога не планирам романите си. Например във "Вечерята" не знаех, че историята ще се завърже около двама братя, докато единият герой не казва, че е брат на другия. Казах си: "Защо не?" Този начин на писане носи страх, много връщания и редакции, изхвърлени страници. Но пък така винаги изненадвам сам себе си и не ми е скучно.

Кейт Бланшет ще направи режисьорския си дебют с "Вечерята". Имате ли участие в екранизацията?
Никакво. Не искам и да имам – желая хората, които работят по него, да имат пълна свобода на действие. Уверих ги, че дори не искам да виждам сценария. Ще ми бъде много интересно да го гледам, дори и да променят края.

След този роман получават ли се неловки ситуации, когато трябва да вечеряте с някого?
Пътувам много и като че ли домакините ми инстинктивно знаят, че не трябва да ме водят в скъп ресторант и обикновено се насочваме към място, на което ходят всички. Така че репутацията на книгата създава само удобство за тези, които плащат сметката.

"Вечерята" и "Вила с басейн", преведени от Мария Енчева, са издадени на българския книжен пазар от "Колибри".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Джазменът като блусар Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

18 окт 2019, 1264 прочитания

20 въпроса: Даниела Костова 20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

18 окт 2019, 1326 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Внимание: красиво

Eдин от най-известните чешки дизайнери на стъкло Рони Плесъл пред Light

Още от Капитал
В милиардната паяжина на Спайдърмен

Sony и Disney първо се скараха, а после се разбраха за филмовите права върху комиксовия герой

Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10