20 въпроса: Аксиния Михайлова
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

20 въпроса: Аксиния Михайлова

20 въпроса: Аксиния Михайлова

10489 прочитания

© Велко Ангелов


Името на преводачката, поетеса и преподавател Аксиния Михайлова не се появява често сред културните новини, но когато то е част от тях, има защо. По-рано този ноември тя се превърна в актуалния носител на една от най-престижните награди в поезията – френския приз на името на Гийом Аполинер.

Поводът е стихосбирката Ciel à perdre ("Небе за изгубване"), разпространена от "Галимар", едно от най-утвърдените литературни издателства във Франция и вече с почти вековна история. Тя е второто българско име в каталога му, след като през 80-те то превежда Йордан Радичков.

Победата на Аксиния, работеща и живееща в София, е събитие и поради факта, че изключително рядко автор извън френскоезична страна печели подобно отличие. Пред Light тя издава, че работи по два превода от френски и нова книга с поезия, която е готова отдавна, но от суеверие не иска да конкретизира повече около тези проекти, преди да бъдат реализирани.

На български Аксиния Михайлова има пет издадени стихосбирки - "Тревите на съня" (1994), "Луна в празен вагон" (2004), "Три сезона" (2005), "Най-ниската част на небето" (2008), "Разкопчаване на тялото" (2011). Съставител е на две антологии на латвийска и френска поезия и преводач на над 30 издания от двата езика. 

Като какъв човек се определяте?

Жизнерадостен и умерено тъжен работохолик.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

В любовта, в способността на поезията да създава светове в Библейския смисъл на тази дума.

Любимият ви момент от деня?

Късният следобед, стъпил с единия крак във вечерта.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Как да намеря най-точните думи, за да оформя хаоса от чувства, идеи, миризми и цветове, с които енергията на едно стихотворение ме застига. Почти същото е валидно и за работата ми като преводач.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

"Опитвам се подреждам думи, както ти подреждаш пъзел, и съм щастлива, когато успея да наредя картинката така, че да стане цялостна и завършена, да говори по някакъв начин на другите - на очите, на сърцето и те да изпитват радост."

Как си почивате?

С книга, музика, приятел или наблюдавайки Витоша от терасата с чаша вино в ръка.

Какво ви зарежда?

Любовта. Желанието за живот във всичките му проявления – една теменужка например, поникнала и разцъфнала в пукнатина на бетона в центъра на столицата.

Връщането ми при близките, реката, баирите и градината, сред които съм израснала.

Какво ви разсмива?

Всички реални комични ситуации в собствения ми живот, в този на другите или пресъздадените чрез изкуството.

Какво ви натъжава?

Несподелена гледка, песен, стихотворение. Дъщеря ми, когато поставя двете си ръце в крайчетата на устните ми, опитвайки се да възпроизведе усмивка.

Какво ви вбесява?

Поведението на онази част от човечеството, която се смята за господар, за по-силна от природата и в заблудата си нарушава Вселенската хармония.

Собственото ми поведение, когато забравям, че всеки ден от живота е подарък, а аз го приемам за даденост и не му се радвам истински.

Личност, на която се възхищавате?

Всички онези хора, които продължават да следват пътя, които са си избрали, и вярват в него и в себе си независимо от това какво им се случва.

Кое свое качество харесвате най-много?

Способността да прощавам на себе си и на другите, самоиронията.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Склонността ми към идеализации от всякакво естество. Това, че пренебрегвам интуицията си, овенската си импулсивност, давайки превес на разума.

Какъв талант бихте искали да притежавате?

Да рисувам и да имам възможността всеки път, когато поискам, да вибрирам с честота на думите, които пораждат живот и светове.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Набор от няколко вида горчица за сина ми, които избрах заради цветовете, но се оказаха безумно лютиви. Приказката, в която живях последните десет дни в Париж, и едно ново приятелството в сърцето на Латинския квартал като част от нея.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Двете си пощи и всякакви видове електронни речници и справочници.

Къде бихте искали да живеете?

Навсякъде по света, но при условие че винаги, когато поискам, мога да се върна в България.

Любимите ви имена?

Всички, които са част от емоционалния ми живот във всичките му измерения.

Най-интересното място, на което сте били?

Храмовете и планините в Тибет.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

"Не се чувствай изцяло, неотменно, вечно отговорен за всичко. Това е моя работа."

Бог

Името на преводачката, поетеса и преподавател Аксиния Михайлова не се появява често сред културните новини, но когато то е част от тях, има защо. По-рано този ноември тя се превърна в актуалния носител на една от най-престижните награди в поезията – френския приз на името на Гийом Аполинер.

Поводът е стихосбирката Ciel à perdre ("Небе за изгубване"), разпространена от "Галимар", едно от най-утвърдените литературни издателства във Франция и вече с почти вековна история. Тя е второто българско име в каталога му, след като през 80-те то превежда Йордан Радичков.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    domakinq avatar :-|
    Bramasole

    Интервюто и мислите на Аксиния Михайлова ми допаднаха.
    Хареса ми, че може да обясни своята работа на малко дете, защото Айнщайн е казал, че ако не можете да обясните какво правите на едно дете, то това значи, че вие самият не го разбирате.

  • 2
    maginka avatar :-|
    maginka

    много добре казано.всичко е на място и говори с любов за живота.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK