С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
28 ное 2014, 16:20, 4563 прочитания

От Швеция с мъгла

Юхан Теорин за мрачните си бестселъри преди гостуването си на Софийския международен литературен фестивал

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

"На Йоланд зората идваше като тиха, ослепителна светлина от хоризонта..."

Една лятна сутрин майката на Юхан Теорин дои кравите и изведнъж вижда до себе си възрастен човек, висок по-малко от метър. При срещата джуджето започва да бяга и се хвърля във водите около остров Йоланд. Това е една от първите странни истории, които бъдещият писател и журналист чува от роднините си, произхождащи от втория по големина остров в Балтийско море, намиращ се до южната част на Швеция.


Фолклорът на местните моряци, фермери и рибари вдъхновява Юхан за издадения през 2007 г. трилър "В смутните часове по здрач", донесъл му награди от Шведската академия и Британската асоциация на криминалните автори, сравнения със създателя на "Милениум" Стиг Ларшон, високи продажби и преводи на над 25 езика. Впоследствие историите му за острова и фикционалния град Стенвик се превръщат в поредица, която става част от вълната на успешни скандинавски автори в жанра на трилъра.

"Беше роден за велики дела, надхвърлящи границите на Стенвик. За дела, велики като войната. Един ден щеше да се прослави и из целия остров щяха да говорят за него."


Юхан Теорин, чието име звучи като измислено от Толкин, е роден през 1963 г. в Гьотеборг - градът, в който живее през по-голямата част от живота си. Но поне един път в годината той се връща на населения със само 24 хиляди души остров, където прекарва детството си. "Почти всички в Йоланд харесват книгите ми и те са доста популярни в местните книжарници. Изглежда, всички са окей с това да пиша за ужасни престъпления, случили се на мястото, на което те живеят", разказва Юхан пред Light. "А и просто хората независимо от възрастта харесват истории, в които виновникът се издирва и си получава заслуженото. И мисля, че това е факт още откакто Каин е убил брат си Авел." На сайта си авторът пише, че ако Йоланд беше човек, той щеше да има раздвояване на личността – над 200 хиляди туристи го посещават през лятото, а през зимата повечето къщи са празни."

"Мъжът рязко извъртя глава последователно на всички страни. После погледна момчето и без усмивка прошепна:
- Сам ли си?"



Но пътят до "В смутните часове по здрач", в който той разказва за изчезнало през 70-те години дете, не е лек. На около 20-годишна възраст започва да пише кратки разкази, а на 25 завършва първия си роман, който никой не пожелава да издаде. Отнема му още 12, за да се престраши отново да мисли за обемен проект, а междувременно работи като журналист. "Отразявал съм всичко – от новини до пътувания. Но най-много ми харесваше да интервюирам по-възрастни хора – те като че ли винаги имат времето и спокойствието да ти разкажат най-интересното от живота си."

"Ако притаеше дъх и притиснеше телефона плътно до ухото си, от време на време чуваше далечни гласове. Понякога груби и шептящи, друг път – пронизителни и отчаяни."

И просто така изведнъж той сяда да пише бъдещия си бестселър с идеята за заплетено убийство, случило се на острова, на който е родена майка му. "Но никога не съм планирал да се придържам към криминалния жанр. Просто тя стана популярна и хората започнаха да ме виждат като автор на кримки. Но не се оплаквам, има и по-лоши неща по света."

Но след успеха на поредицата за Йоланд Юхан решава да излезе от комфортната си зона. Вече е издал роман, развиващ се на западното крайбрежие на Швеция, а в момента пише история, която се фокусира върху най-северните точки на страната. С това внася и още една промяна в живота си – премества се в Стокхолм.

"Реших, че след толкова много време в Гьотеборг ми трябва нещо различно. Но все пак често се връщам, за да видя приятелите и роднините си." Какво би препоръчал в Гьотеборг? "Паркът "Лисеберг", където винаги е пълно с щастливи млади хора и много музика, както и пътуване с ферибот към архипелага до града – островите са толкова красиви."

Но наред с препоръките му за Гьотеборг той има и още една – шведите да не бъдат съдени бързо като студени антисоциални хора. "Интересно е колко различно сме възприемани. Например в САЩ заради филмите на Ингмар Бергман ни смятат за конфликтни хора без морал. В Южна Европа ни мислят за дръпнати, тъй като рядко говорим с непознати, без ситуацията да го изисква, и затова няма оживени разговори по автобусите. Така че на нас ни трябва повече време, за да се отпуснем, или поне повече, отколкото на един американец. А всъщност сме много любопитни към другите хора и части от света."

"Взира се в снимката, докато очите го заболяха и черно-белите контури започнаха да се разминават..."

Преместването към Стокхолм става около 50-я рожден ден на Юхан Теорин. "Наскоро поръчах първите си очила за четене, така че вече усещам някои промени. Но с изключение на това аз се старая да запазя онова дете, което бях преди 40 - 45 години. Писателите се нуждаят от постоянно любопитство към света, точно като дете, което си играе свободно и все още не е обременено от отговорностите на възрастните. Само така можеш да продължиш да разказваш историите си. И нямам търпение да разкажа някои от тях в София."

Юхан Теорин ще бъде гост на Софийския международен литературен фестивал. Той ще говори за книгата си и ще се срещне с читатели на 13 декември в Мраморното фоайе на НДК между 17:00 и 18:30 ч. "В смутните часове по здрач" е издадена от "Колибри" и преведена от Ева Кънева. Цялата програма може да се разгледа на www.literaryfest.org
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Джазменът като блусар Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

18 окт 2019, 586 прочитания

20 въпроса: Даниела Костова 20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

18 окт 2019, 665 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: Аксиния Михайлова

Още от Капитал
Земеделецът, който не оре

Александър Китев си поставя за цел да образова земеделците за ползите от нулева обработка на почвата с "Агримат БГ"

Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10