20 въпроса: Здравка Евтимова

Здравка Евтимова е от писателките, чието име значи все повече извън границите на България. В края на ноември на английски излезе сборникът Wrong and Other Stories, а по-рано тази година романът й Sinfonia Bulgarica беше разпространен в САЩ. Очакват се преводи в Китай, Италия и Македония.

Автор е на седем романа и шест сборника с разкази, последният от които, "Пернишки разкази" (2012), е посветен на родния й град. Работи като преводач от английски. Тя е също така една от шестте членки на възобновения Клуб на българските писатели, оригинално съществувал през 30-те години и включвал имена като Елисавета Багряна и Дора Габе.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Инициативата е на Леа Коен, а новото му начало беше отбелязано с поредица от четения през ноември. "Сред жените писателки отново у нас трябва да се внесе едно чувство на сътрудничество. Без то да е затворено, капсулирано, твърде елитарно".

Като какъв човек се определяте?
Избягващ караници. Работещ дълго време, без да се уморява.

Нещото, в което вярвате абсолютно?
Вярвам, че добрата дума е най-краткото разстояние между хората.



Любимият ви момент от деня?
Всеки час от денонощието, в който съм свободна от задължения.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да я свърши така, че след два дни хората да ме потърсят пак да работя за тях.

Как бихте обяснили това, което правите на едно петгодишно дете?
Бих го хванала за ръка, три поредни дни ще му купувам сладолед от сергията до нашия блок. Ще го водя с мене, докато работя, без да обяснявам нищо. На четвъртия ден детето ще ме чака на пейката пред входа и ще каже – "Дай и на мене едни малки овощарски ножици!"

Как си почивате?
Присаждам дървета, садя дървета и се грижа за тях.

Какво ви зарежда?
Бъбренето на моята внучка Мария, която е на една година.

Какво ви разсмива?
"Случаят "Пенлеве" на Петър Незнакомов. Романите на английската писателка Сю Таунсенд с главен герой Ейдриън Моул. Неумението да заобикалям трудностите в ежедневието.

Какво ви натъжава?
Безсилието ми да изтрия грижата от човешките лица, които ме заобикалят.

Какво ви вбесява?
Предателството.

Личност, на която се възхищавате?
На писателя Антон Чехов, който, болен от туберкулоза, успява да напише творби, приближаващи и до днес човечеството до човечността.

Кое свое качество харесвате най-много?
Пропастта, в която пропадам, е повод да намеря скъпоценни камъни на дъното й. Височината, до която съм се покатерила, е клетка, от която виждам по-добре земята и я обичам още повече.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Нерешителността си, но тя се задълбочава с времето.

Какъв талант бихте искали да притежавате?
Да не бия на очи, да създавам оазис на спокойствие поне за половин час на ден.

Последният подарък, който направихте/получихте?
Подарих спално чувалче на Мария. Получих едно прекрасно мъничко дръвче гинко билоба и жасминов храст от поета Илко Славчев.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
Сайта Offnews, новинарски сайтове, както и сайтове за идиоми, колокации и пословици на английски език.

Къде бихте искали да живеете? 
В Перник, в апартамент на петия етаж. За месец-два в годината да отсядам на различни части по света.

Любимите ви имена?
Мария, Нели, Васил, Иван, Тошо, Антон, Димчо, Йордан, Никола и Ана.

Най-интересното място, на което сте били?
Храм-кладенеца до село Гърло, от XII-X век пр. Христа, община Брезник.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Случайността е указателна табела, която ме насочва в правилната посока.