Костюмът й прилича
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Костюмът й прилича

Армавени Стоянова

Костюмът й прилича

С Армавени Стоянова, селектирана за номинация "Гоя" за костюмите си в антиутопията Autómata

8832 прочитания

Армавени Стоянова

© Яна Лозева


Може уверено да твърдим, че напоследък Армавени Стоянова e известна. Името й най-вече се свързва с бижута. Фини, изящни, излети от благороден метал, те се разпознават лесно и предизвикват директна асоциация с красивото точно толкова бързо и запомнящо се, колкото е и името на авторката им.

Но бижутата са нейно занимание от близките две-три години, а не преднамерена професия. По диплома Армавени е моден дизайнер (Националната художествена академия, София, Нов български университет, София и Fachhohschule, Триер, Германия). Досега обаче изявите й като дизайнер на костюми в реклами и филми са подминати от публичния интерес въпреки работата й по българските пълнометражни ленти "Цветът на хамелеона" на Емил Христов (2012), "Вяра, любов и уиски" на Кристина Николова (2012), "Лунно езеро" на Иван Станев (2009), както и в късометражните "Три сестри" и "Андрей" на Борис Десподов и Андрей Паунов (2009) и "АB" на Николай Мутафчиев (2007).

С Армавени се срещаме по повод наскоро миналия по кината Autómata

– антиутопия на режисьора Гейб Ибанес с Антонио Бандерас в главната роля. Сред испанските имена това на българския дизайнер на костюми изпъква отчетливо още в началните надписи. Филмът е сниман в София, а зрителите с набито око може би ще разпознаят силует на НДК, подлез с мраморни плочи под бул. "България" или парче от сивите полета на Кремиковци.

Поканата да е част от екипа на Autómata е изненадваща и идва от българския координатор на филма - продуцента Елена Меламед. Като начало Армавени трябва да създаде табла с визуални вдъхновения за костюмите на всеки отделен персонаж само за седмица. Нейните денонощни усилия са възнаградени и тя е одобрена от режисьора. Минавайки през сценария с Гейб Ибанес, дизайнерката получава ясни инструкции какво се иска от нея: усещане за нещо потискащо, евтино и захабено. Водена от увереността, че визуалното внушение може да е мрачно, но едновременно с това красиво, тя склонява Ибанес да й се довери и да създаде костюмите така, както изглеждат финално – стилни, но с препратки към едни по-безрадостни времена.

Костюмите са резултат от въображението на визионери, които неусетно дават тон на настроението от самото начало на филма. Затова ролята на дизайнера им е от голямо значение. Всеки детайл, аксесоар, шев и кройка са дело на Армавени Стоянова и са минали през нейната критика, поглед и ръце. Може би малцина ще видят как реверът на мъжките костюми отсъства, защото през 2044 ресурсите са ограничени, а всичко е тъжно минималистично. И как дъждобраните, с които героите са покрити през цялото време, са по-грубовати и с дребни петна, защото често вали киселинен дъжд. Или пък биха обърнали внимание на скромните рокли и жилетки с меланхолични тонове, типични за главната героиня.

Интересното е, че костюмите в Autómata, 20 години по-късно от нашето време, не изглеждат драстично по-различно от съвременните. Това е и силата на тяхното въздействие. Правейки ги близки до сегашните разбирания и възприятия за мода, все пак с нова и леко променена визия те излъчват друго време, по-мрачно, по-обрано и по-дефицитно откъм радост, разкош и разхищения на форми, материали и цветове. "Режисьорът искаше в костюмите да има късче от бъдещето, но за мен беше много по-важно до тези роботи да застанат нормални хора.

Процесът на налагане на моята визия бе постоянна борба между мен и него. Но мисля, че надделях." Това заявление подхожда на твърдата позиция, която Армавени заема в работата си. Тя е човек на контрола, детайла и перфектното изпълнение, a спонтанните отбивки, когато координираш собствен екип и гониш перфектна визия в напрегнати срокове, не са добре дошли. "Аз съм педант и държа хората, с които работя, да са в час – екипът ми е най-важното нещо и от всички изисквам специална съобразителност. Шофьорът на буса с облеклата е толкова ценен, колкото и всеки друг."

Армавени набелязва пет етапа при направата на костюмите, като всеки завършва с потвърждение от режисьора: работа по сценария и проучване; коригирано проучване със скици; намиране на подходящи материали, платове, аксесоари, добри шивачи или готови дрехи и т.н. Може би най-важният за нея етап обаче е този с костюмните проби, защото тогава е първата среща с актьора. "В случая с Autómata знаех само за неговия образ, но не и за физическото му поведение в пространството." И това е момента, когато всичко става ясно. Дрехата или заживява така, че става част от образа не само във филма, но и физически пасва на актьора, или се нанасят корекции. Последният, пети етап е снимачният процес. "Понякога се налага всички тези етапи да се разминават, особено когато се снима чужд филм. Тогава актьорите не са на разположение и идват в деня преди снимки и трябва да предугадя всички възможности, да ги набавя и да елиминирам всички пречки за това костюмът да не проработи."

След премиерата си в Сан Себастиан в края на септември тази година Autómata e в очакване на раздаването на наградите "Гоя" (los Premios Goya) на Испанската академия за кинематографично изкуство и наука. Филмът е номиниран в десет категории, а една от тях е селекция за номинация на българката Армавени Стоянова за най-добър дизайн на костюми. Стискаме палци при обявяването на резултатите през януари 2015.

Случайност и предзнаменователен сън преди две години разкриват съвсем друга възможност за развитие пред Армавени. Тя смята бижутата като свое най-голямо постижение и гордост в професионален план. "Процесът на създаване на бижута е като среща със себе си. Когато работя за реклама или филм, служа на друг и материализирам чужди идеи." Когато се захваща с тях, най-голямото предизвикателство е било по-скоро да разбера как точно да отсее и разбере идеите си и коя от всички би отразила конкретно чувство. Споделя, че дрехите винаги са я влечели, но трудно открива качествени материали, а и темпото на амортизация при тях е много по-бързо.

Над спалнята на Армавени е поставена голяма рамкирана снимка от серията "Пряка светлина" на Яна Лозева. Освен че харесва работата на младия фотограф, Армавени представя тази седмица своите нови бижута в нейна компания. И с неподправено вълнение разкрива над какво работи – пръчки за коса. Без още да сме ги зърнали на живо, сигурно е, че са красиви, изчистени, благородни, блестящи, стойностни и необвързани с мода или време, точно като вижданията на създателката им.

Нови бижута от Армавени Стоянова и фотографии от серията "Пряка светлина" на Яна Лозева се откриват на 5 декември в софийската галерия Sabai (ул. «Неофит Рилски» 63).

Може уверено да твърдим, че напоследък Армавени Стоянова e известна. Името й най-вече се свързва с бижута. Фини, изящни, излети от благороден метал, те се разпознават лесно и предизвикват директна асоциация с красивото точно толкова бързо и запомнящо се, колкото е и името на авторката им.

Но бижутата са нейно занимание от близките две-три години, а не преднамерена професия. По диплома Армавени е моден дизайнер (Националната художествена академия, София, Нов български университет, София и Fachhohschule, Триер, Германия). Досега обаче изявите й като дизайнер на костюми в реклами и филми са подминати от публичния интерес въпреки работата й по българските пълнометражни ленти "Цветът на хамелеона" на Емил Христов (2012), "Вяра, любов и уиски" на Кристина Николова (2012), "Лунно езеро" на Иван Станев (2009), както и в късометражните "Три сестри" и "Андрей" на Борис Десподов и Андрей Паунов (2009) и "АB" на Николай Мутафчиев (2007).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.