Красив ум
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Красив ум

Красив ум

"Изправени сме пред дизайн на собствения си мозък", казва за Light испанският философ и педагог Хосе Антонио Марина

14859 прочитания

"Мозъкът ни е по-интелигентен от самите нас. Въпросът е как да се научим да се възползваме максимално от тази интелигентност", казва философът, педагог и писател Хосе Антонио Марина.

Той е един от испанските и международни учени, експерти, бизнесмени и артисти от различни области, събрали се на петото издание на конгреса Mentes brillantes ("Брилятни умове") в Мадрид. Всеки от тях разполага с 21 минути, за да представи последната иновация или нов проект, върху които работи и които, по думите на организаторите, "ще превърне света в едно по-добро място". Времето е изписано на големи монитори, а участниците рядко го надвишават с няколко минути.

Хосе Антонио Марина (р.1939 г.) говори за последните проекти в областта на образованието, по които екипът му работи. Автор е на близо петдесет книги, някои от тях написани в съавторство. Най-новата, El talentо de los adolescentеs ("Талантът на тийнейджърите", изд. Ariel), представя "новата парадигма на юношеството". Според Марина всеки тийндейджър трябва да вземе четири фундаментални решения: да мисли и да се чувства по-добре, да бъде по-свободен и да изгради собствения си характер.

Вие сте философ, преподавател, участвате в много проучвания, пишете книги. Как бихте резюмирали това, с което се занимавате?

Моята специалност е изучаването на интелигентността и как тя може да се развива и прилага на различни образователни нива, за да се подобри качеството на живота на хората и обществото. Интелигентността е нашият най-голям ресурс, а възпитанието може да я развие и подобри. Ръководя и базирания изцяло онлайн "Университет за родители" (www.universidaddepadres.es), в който ученици са не децата, а родителите. В него няма общовалидни общи съвети, всеки получава конкретна методология за възрастта, в която е детето им – от раждането до 16-годишната му възраст. В моята катедра в университета "Антонио де Небриха" даваме курсове на учители, за да се научат как да прилагат нашите научни постижения. Всичко, свързано с образованието, трябва да се приложи, за да се види дали действително има ефект. Възпитанието неизменно стига до учебната стая и до хола у дома и ние трябва да сме и на двете места.

Образователните системи са подлагани на все по-големи критики дори и в най-развитите страни. Може ли да очакваме някакъв голям научен пробив, който да повлияе положително върху образованието?

Аз виждам голямото обновяване на образованието в прилагането на т.нар. меки, некогнитивни умения или емоционалната интелигентност. Те са свързани с изпълнителните функции на мозъка. През последните години невронауката открива, че процесите на усвояване на знания и на взимане на решения са различни от тези, които смятахме доскоро. Изпълнителните функции служат като диригент на мозъка. Оркестърът не свири добре без добър диригент. Тези функции трябва да се възпитават, в противен случай се появяват възпитателни и поведенчески проблеми като импулсивност, трудност за следване и постигане на цели, липса на концентрация, отказ от усилие.

По-възрастното поколение изглежда хронично критикува по-младото. Забравили ли са днешните възрастни какви са били като млади?

До голяма степен са забравили. Вярно е също, че при предишните поколения юношеството е траело много по-малко и е било по-контролирано като житейски етап. Днес обществото няма ясни системи за конрол. Тийнейджърите сега са такива по-дълго време, а и разполагат с повече средства и следователно имат по-големи възможности. Така това, което правят, има по-голям ефект и по-силен отзвук. Да вземем за пример насилието. Младежите винаги са се били, но преди години го правят с юмруци, после вадят ножове, сега могат да разполагат и с огнестрелни оръжия. Ето как феномени, които винаги ги е имало, сега са по-усилени и мащабни, и това ни плаши. Същото важи за алкохола. Днес младите вече започват да пият от 13-годишни. Обществото и родителите не разполагат с форми за мек контрол в лицето на етични и морални модели. В криза са системите за натиск на базата на общи ценности и традиции. Разчитаме единствено на твърдите методи за контрол като Наказателния кодекс. Настояването за намаляване на възрастта за наказателна отговорност е проява на безпомощност във възпитанието. Не знам как да реша проблема чрез възпитанието, така че ако направиш нещо, отиваш в затвора. В САЩ има над седемстотин града с полицейски час за младежи.

Каква е вашата рецепта за излизане от тази ситуация?

Най-мъдрото, което съм чувал за възпитанието, е една африканска поговорка. За да се възпита едно дете, е необходимо цялото племе. От себе си добавям – за да се възпита добре, трябва едно добро племе. Всички волно или неволно участваме във възпитанието. С личния си пример, с това, което консумираме, с мненията си, с това на кого даваме награди и кой има престиж в социалните медии.

Неизменна дилема остава дали семейството или образователната система имат по-голяма отговорност за възпитанието.

И училището, и родителите, но след 13-годишна възраст повече влияе средата. Цялото обществото участва и носи възпитателна отговорност. Ако достигнем съгласие по някои доста базови неща, резултатите ще са много ефикасни. Защото много често най-критикуваното поведение е просто най-лесното и е вследствие на навик или мода. Ако от социална гледна точка се промени модата, ще се коригира и поведението. Когато аз бях студент, нямаше мода да се консумират наркотици. Забранените днес амфетамини се продаваха в аптеката и бяха много евтини. Взимахме ги, докато учехме за изпити, и когато те свършваха, забравяхме за тях. Сега те са на мода и са свързани с удоволствието, много млади хората не знаят как да се забавляват по друг начин. Модите имат своята динамика и се променят със серия от малки и по-големи търпеливи социални мерки. Убеждаваш няколко дущи, после още няколко. Бях в Англия, когато започна манията по миниполата. Момичетата умираха от студ посред зима, но беше на мода.

Значи по-големите възможности на днешното младо поколение могат да се окажат и вредни?

Имат повече възможности и в положителна, и в негативна посока. Влиянието на богатите пазарни общества е едва доловимо, но много силно въздействащо. В развитите нации сега се произвежда много и трябва да дойде рекламата да събуди желанията ни да консумираме. Подложени сме на постоянно подтикване да имаме повече и да го получим на момента. Всички се поддаваме, но виждам колко уязвими са моите ученици и студенти. Трябва да имаш айфон 3, после 4 и 5. Периодът на задоволство е все по-кратък. Постоянният натиск те кара да се чувстваш алчен за нещо, което нямаш, и да не оценяваш това, което имаш. Така се създава един специфичен характер с много ниска способност за отлагане на наградата за по-късно. Това има опустошителен ефект върху възпитанието и образованието, които по презумпция дават наградата в по-дългосрочен план.

Доколко нашият мозък е виновен за тази липса на търпение?

Той може да се научи да чака или не. Мотивиращите и емоционалните центрове на мозъка са много силни, но след това мозъчната кора се грижи да модулира емоциите. Липсва добро възпитание на изпълнителните функции, които "решават" дали да направим нещо. Много млади хора, които днес са диагностицирани като силно импулсивни, с липса на внимание и концентрация, хиперактивност, всъщност имат лоша конфигурация на тази управляваща система на мозъка. Затова трябва да направим този завой във възпитанието. Да възпитаваме емоционалната интелигентност, която например да реши – избирам една цел вместо друга или заменям по-внезапната награда с по-далечна.

Какво се случва в мозъка на един тийнейджър?

При съзряването промените са толкова зрелищни, че на практика тийнейджърите трябва да се научат да управляват "Ферари", докато дотогава са знаели как да карат само мотоциклет. Мозъкът им действа като компресиран файл, по-малко пространство и по-висока ефективност.

Дайте ни някоя добра новина от последните открития на невронауката.

На мен ми е много приятно да се занимавам с тази наука, защото е много оптимистична сама по себе си. Казва ни, че имаме повече възможности, отколкото някога сме мислели. Изправени сме пред дизайн на собствения си мозък. Разполагаме с фантастично средство като магнитния резонанс, благодарение на който виждаме какво се случва в мозъка в действие. Вече знаем, че пластичността на мозъка и възможността му да се променя с опита и възпитанието е много по-голяма, отколкото смятахме, и продължава цял живот. Когато един човек се подложи на успешна психотерапия, дори и без използване на медикаменти, преди и след това мозъкът е различен. Ако го приложим във възпитанието, ще разрешим много проблеми и ще развием способностите на децата. Краят на миналия век беше белязан от генетиката. Началото на XXI век е епохата на епигенетиката. Всички се раждаме с определен геном, но дали и кои гени ще се активират зависи също от средата и следователно от възпитанието. С добро възпитание ще се активират различни гени, отколкото с лошо. Можем да възпитаме смелост, както и малодушие. Креативност или рутина. Ейджингът също е много актуален, защото и възрастните хора подобно на младите трябва да се научат да използват своя мозък. 

Какво през последните години доведе до приближаването на конвенционалната наука и метафизиката до теми като медитацията например?

Сега знаем какви са механизмите на медитацията. Тя позволява вниманието да се реорганизира, което може да е много полезно. Променяйки емоционалната структура, се помага да се избегнат силни притеснения и терзания. Прилагаме медитация с деца, които имат проблеми с поведението, защото ги центрира много добре и това им харесва. Голямата мъдрост на източните техники се корени в това, че си дават сметка как чрез физически техники могат да влияят на много от мозъчните процеси. Смяташе се, че автономната или вегетативна нервна система, контролираща вътрешните органи, не подлежи на волеви контрол – затова и тя е наречена така. Но с техниките за концентрация индийските специалисти доказаха обратното. Йогите могат на практика почти да спрат сърдечния си ритъм. Ние не знаехме, че е възможно, а те не знаеха как става, но го правеха.

Живеем в много интересни времена!

www.joseantoniomarina.net

"Мозъкът ни е по-интелигентен от самите нас. Въпросът е как да се научим да се възползваме максимално от тази интелигентност", казва философът, педагог и писател Хосе Антонио Марина.

Той е един от испанските и международни учени, експерти, бизнесмени и артисти от различни области, събрали се на петото издание на конгреса Mentes brillantes ("Брилятни умове") в Мадрид. Всеки от тях разполага с 21 минути, за да представи последната иновация или нов проект, върху които работи и които, по думите на организаторите, "ще превърне света в едно по-добро място". Времето е изписано на големи монитори, а участниците рядко го надвишават с няколко минути.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    Супер интервю. Даже малко съм разочарован, че е толкова кратко.

  • 2
    raimond avatar :-|
    Meister Eckhart


    the era of mindful living

  • 3
    klimentm avatar :-|
    klimentm

    Мислех че идеята за влиянието на средата е мъртва . Не вярвам в нея.

  • 4
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    '' за да се възпита добре, трябва едно добро племе.''

    Тук се съдържа и диагнозата ни като нация, и лечението. Взаимносвързано е. Докато не се превърнем в добро племе, нищо в тази държава няма да върви.
    А пластичността на мозъка е нож с две остриета - напоследък наблюдаваме масово негативното моделиране на мозъците, особено на децата и младите, от дигиталната технология. Голямо постижение би било, ако се открие начин за отсяване на въздействията върху мозъците ни, защото всеизвестно е, че сме най-податливи на отрицателните влияния.

  • 5
    buzzjn avatar :-|
    Imeto mi

    Чудесно. Като прочета подобно интервю виждам, че все пак има останали мислещи хора. И си казвам е не съм луд, че не се чувствам на място в Бг кочината.
    Благодарско на Капитал, че са го публикували.

  • 6
    noufar avatar :-?
    noufar

    Много интересна статия

  • 7
    anahid avatar :-|
    anahid

    До коментар [#4] от "princess_x":

    Как би могла да е мъртва тази идея?

    Едно семе, за да поникне му трябва походяща среда (почва, слънце, влага), няма как да стане иначе.

    За щестие когато човек осъзнава това може да смени средата си :)

  • 8
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    До коментар [#7] от "anahid":

    Коментарът ти е в отговор на номер 3, нали? :)

  • 9
    an.elica avatar :-|
    an.elica

    "Племето" наречено работна среда формулира основните качества за правилно приключена работа и балансирано заредена мотивираност за реални резултати.Личността на всеки индивид е видима и ценена при равнопоставеност от материална гледна точка,което е основния стимулант за креативна и продуктивна колективна дейност.Конфликтите и конкуренцията се обезсмислят ,когато всеки дава най-доброто от себе си и уважението и доверието са на първо място.

  • 10
    4itatel avatar :-|
    4itatel

    Много интересна статия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK