С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
37 19 дек 2014, 16:08, 13630 прочитания

Moia strana, moia Bulgaria

Те са родени в Сирия, Гана, Чехия, Непал и Афганистан, но сега България е техният дом. Истинското доказателство, че ставаме "бяла" държава

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Мохамед Хуатми, Сирия

Мохамед Хуатми, Сирия

Фотограф: Добрин Кашавелов

Сириецът Мохамед Хуатми (44 г.) притежава малко магазинче за опаковки и пликове на ул. "Цар Симеон". Говори прекрасен български и единственото, което му липсва от Сирия и родния град Халеб, е семейството. "Войната там разби всичко, моите родители имаха фабрика за сладкиши и халва "Хуатми", внасях от нашата продукция тук и продавах сладки, но сега всичко е разрушено, фабриката вече я няма." Дойдох в България като турист, уж за петнадесет дни и останах вече двадесет години. Планирам тук да изживея живота си.

Абдул Хаман, Гана

Абдул Хаман, Гана

Фотограф: Добрин Кашавелов

Абдул Хаман (27 г.) е от три месеца в България, идва от Гана, където е бил автомонтьор. Иска да научи български, но му е трудно, но пък говори добър английски език. "Опитвам се да си намеря работа, но вие, българите, май не харесвате чернокожи. Никой не иска да ме вземе, а съм готов да правя всичко." Страната ни му харесва, казва, че всичко е евтино, но без работа не вижда как ще остане.


Жуан Мустафа, кюрд от Сирия

Жуан Мустафа, кюрд от Сирия

Фотограф: Добрин Кашавелов

Братята Мустафа имат малка пекарна за сладки и баклави на ул. "Цар Симеон", точно до "Женския пазар". Те са кюрди от Сирия, но единият брат Жуан (29 г., който е в България от осем години, твърди: "Вече съм наполовина българин." Другият брат идва скоро у нас, заради войната в Сирия. Двамата правят типични сирийски сладки с фурми, банани, сусамки и кокоски. "Аз самият предпочитам сухите сладкиши, но вие, българитеq си падате по сиропираните и баклавите." Докато разговаряме, постоянно влизат клиенти и всички хвалят продукцията, а техен съсед сириец споделя: "Събираме са да играем карти на вързано, който загуби, идва тук и купува сладкиши за всички."

Зита Луц, Чехия

Зита Луц, Чехия

Фотограф: Добрин Кашавелов

Зита Зарубова от Чехия е вече четири години в България. Родом е от град в Северна Чехия, близо до границата с Германия. "Всъщност родът ни е наполовина немски – този немски характер ми създава трудности тук, българите не са от най-точните, а аз обичам прецизността." "Чувствам се объркана, понякога много ми харесва в страната ви, понякога се чудя на неуредиците тук. А често и не знам къде съм си у дома: в България или в Чехия." Тя отглежда двете си малки деца в София и доскоро е работила в частна детска градина. Малката й дъщеря учи в музикалното училище. Зита говори български почти безгрешно, включително и с децата си.

Гунджа Чокхай, Непал

Гунджа Чокхай, Непал

Фотограф: Добрин Кашавелов

Гунджа Чокхай (29 г.) e главен готвач на индийско-непалския ресторант "Гуркха" в София. Самият той е от Непал и освен български владее санскрит, английски и още няколко езика. Затова се смее, че българският определено не е труден. Преди единадесет години идва в страната ни по покана на индийски ресторант. "След България работих в Гърция, Англия, Дания и се върнах пак в София. Тук ми харесва най-много, защото хем българската и азиатската кухня са донякъде близки заради зеленчуците и манджите, и вие правите гювечи и каварми, хем хората са сърдечни. Но най-много ми допада, че тук азиатската кухня не е навлязла достатъчно, българите още не са свикнали да я ядат често и се чувствам като пионер, за мен е истинско предизвикателство да ви накарам да проядете подправки и индийска и непалска храна." На Гунджи му харесва етническото разнообразие - "България е като цветна градина и това й е хубавото, колкото по-шарена е една страна: с различни етноси и култури, толкова по-интересна е тя."



Маси Сидики, Афганистан

Маси Сидики, Афганистан

Фотограф: Добрин Кашавелов

Маси Сидики е на 22 години, от Кабул, Афганистан. Почти през целия си живот е живял в България (вече седемнадесет години). Работи като специалист социални дейности, свързани с бежанци. Има бакалавърска степен по икономика на търговията и в момента завършва магистратура. Живее със семейството си (майка, баща, брат и сестра, всички работят). "Родителите ми избягаха от Афганистан по политически причини и са със статут на бежанци." Казва, че това, което го впечатлява в България, е отвореността на хората към чуждото. Както в Афганистан, и тук страната е на географски кръстопът.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Звуковата терапия на Стейси Кент Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

6 дек 2019, 1568 прочитания

20 въпроса: Красимир Георгиев 20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

6 дек 2019, 2542 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Да изглеждаш и да бъдеш

Warpaint, една от водещите групи в алтернативния рок на 2014 г., в интервю за Light

Още от Капитал
На първо място инженер

Станислав Протасов, съосновател на софтуерната компания Acronis

LVMH тества границите на лукса

Може ли шик конгломератът да се разрасне още

PISA 2018: Образование с часовников механизъм

Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10