Да изглеждаш и да бъдеш
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да изглеждаш и да бъдеш

Warpaint

Да изглеждаш и да бъдеш

Warpaint, една от водещите групи в алтернативния рок на 2014 г., в интервю за Light

Светослав Тодоров
5632 прочитания

Warpaint

© Mia Kirby


Името на изцяло дамската алтърнатив рок група Warpaint и вторият им албум е част от повечето класации за музикални заглавия на 2014 г. Макар и все още ново име за широката публика, четворката вече има десетгодишна история, водеща началото си от Лос Анджелис и студиото на току-що напусналия Red Hot Chili Peppers Джон Фрушанте, приятел на ковокалистката и китаристка с чешки корени Емили Кокал.

Връзките с вече утвърдени имена следват американската група и досега. Излезлият в началото на тази година едноименен албум е продуциран от Flood, отговорен за най-значимите албуми на Depeche Mode, U2, Nine Inch Nails, Smashing Pumpkins, за звука е отговорен дългогодишния сътрудник на Radiohead Найджъл Голдрич, а режисьор на документалния филм за записването му е Крис Кънингам, съпруг на басистката на Warpaint и създател на видеоклипове за Aphex Twin, Placebo, Boards of Canada. Резултатът е приет почти единодушно позитивно, вкарва ги в топ 10 на класациите за независим рок в САЩ и Великобритания, а в ревютата се прокрадва едно често срещано предупреждение – това не са песни, които се възприемат от първо слушане.

Пред Light Емили Кокал разказва повече около пробива им и защо спонтанността е основната съставка на музиката им.

Настоящият албум звучи още по-фокусирано от предходния. Какво се промени в начина ви на работа в годините преди завършването му?

В началото бяхме просто поредната група от Лос Анджелис, която си свиреше само в Лос Анджелис и не правеше нищо друго, освен да се опитва да намери себе си докато записва каквото й дойде на ума. Този период обаче много ни сближи, даде ни посока и разбрахме какво искаме да направим. След като записахме The Fool всичко се превърна в безкрайното турне, което наричаме живот. Но може би най-голямата промяна е, че вече оценяваме пространството на другия - вместо да търсим заедно началните посоки, сега всяка от нас индивидуално развива идеите си. Това трае докато не се появи фикс идеята и после се отдаваме на момента - например отиваме из пустините в Южна Калифорния и седмици наред може да импровизираме без конкретни планове. Понякога мелодиите, които се създават, диктуват текстовете.

Този начин на работа е голяма част от идентичността ни, носи необходимата спонтанност, за да правим музика заедно. Защото наистина, ние просто свирим – не водим разговори накъде бихме искали една песен да завие, винаги се стараем да сме максимално открити. Нямаме друг метод освен да го правим и да оставяме на времето и това, което се случва в нашия живот да оформи останалото. 

В едно старо интервю казвате, че ако трябва да определите ефекта от звученето си, то той е като след употреба на твърде много марихуана. Какво сравнение би отивало на втория албум тогава?

Всъщност не помня да съм го казвала, но мисля, че навремето това беше единственият начин спокойно да направим поредност от песни, от която всички в групата да са доволни. Колкото до настоящия албум – мисля, че бих го асоциирала с халюциногени, например ДМТ.

Харесвани сте от това поколение, което е в социалните мрежи, стриймва музика и всичко около нея се намира онлайн. Променя ли това по някакъв начин усещането ви за групата и присъствието й?

Да си онлайн сред феновете си е безспорно нож с две остриета. Имаш достъп до цялата палитра на дълбочината и красотата на света, но също така има огромно количество боклук, който напълно ти промива мозъка. Може би заради това като се цяло се старая да не преглеждам коментарите в социалните мрежи и фен форумите.

Къде са рисковете?

За мен е като да разглеждаш списание с жълти новини: дава ти някакъв импулс на любопитство, но след това се чувстваш някак си омърсен от видяното. Но същевременно мисля, че поддържаме редовен и директен контакт с хората, които ни подкрепят, и досега сме получавали винаги много позитивна обратна връзка. 

Често се прокрадва мнението, че днес музикантите толкова се стараят да са на една ниво с феновете си, че вече няма мистерия около тях...

Зависи какво целиш. Да изглеждаш мистериозен и интересен, и всъщност да бъдеш такъв, са две много различни неща. Много хора, които са отдавна идолизирани и са с често обсъждан личен живот с всеизвестни детайли, са все още пълна загадка за мен.

Името на изцяло дамската алтърнатив рок група Warpaint и вторият им албум е част от повечето класации за музикални заглавия на 2014 г. Макар и все още ново име за широката публика, четворката вече има десетгодишна история, водеща началото си от Лос Анджелис и студиото на току-що напусналия Red Hot Chili Peppers Джон Фрушанте, приятел на ковокалистката и китаристка с чешки корени Емили Кокал.

Връзките с вече утвърдени имена следват американската група и досега. Излезлият в началото на тази година едноименен албум е продуциран от Flood, отговорен за най-значимите албуми на Depeche Mode, U2, Nine Inch Nails, Smashing Pumpkins, за звука е отговорен дългогодишния сътрудник на Radiohead Найджъл Голдрич, а режисьор на документалния филм за записването му е Крис Кънингам, съпруг на басистката на Warpaint и създател на видеоклипове за Aphex Twin, Placebo, Boards of Canada. Резултатът е приет почти единодушно позитивно, вкарва ги в топ 10 на класациите за независим рок в САЩ и Великобритания, а в ревютата се прокрадва едно често срещано предупреждение – това не са песни, които се възприемат от първо слушане.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.