С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 16 яну 2015, 9:55, 20820 прочитания

Самодива в Лос Анджелис

Родената в България и живееща в САЩ писателка Краси Зуркова пред Light за дистанцията от дома и съчетаващия автобиографичното и фантастичното дебютен роман

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Името на живеещата от години в САЩ Краси Зуркова ще се споменава все по-често и това е като че ли необратимо – наситеният с български фолклор дебютен роман Wildalone ("Самодива") излезе на твърди корици под знака на Harper Collins, превърна се в едно от най-препоръчваните заглавия в социалната мрежа Good Reads, влезе в топ 100 на Amazon и все по-уверено си пробива път в мейнстрийм литературата. И всичко това чрез сюжет, който не е типичен за американските читатели.

Историята разказва за 18-годишната българка Теодора Славин, която (подобно на авторката) заради успеха си като пианистка печели стипендия и заминава за "Принстън". Пред нея стои предизвикателството да се впише в новата среда, а впоследствие се намесват тайните общества на университета, скрити семейни тайни и любовни обрати покрай запознанството с двама мистериозни братя, които й разкриват един съвсем различен свят. Фолклорните мотиви са основно свързани с образите на красивите горски духове в славянската митология – самодивите.


Корицата на Wildalone

[Harper Collins]


Представянето на познати проблеми в нов контекст бързо спечели внимание на когото е необходимо: в. USA Today публикува откъс от книгата, сп. Cosmopolitan я включи сред книжните си препоръки, а за BookPage.com романът е едновременно изпълнен с фантазия и амбиция дебют. Негативните коментари са рядкост и обикновено насочени към понякога определения като твърде поетичен стил на Краси, а позитивните описват колко бързо се влиза в света на Wildalone: "На 154-та страница съм и отмених всички планове за вечерта", пише читател от Ел Ей.

Интересът на Краси Зуркова към фолклорните теми датират от живописното й детство в Елена. Тя е родена през 1974 г. в семейство, в което "литературата, както и музиката бяха издигнати в култ". Гледането на концертите на Виенската филхармония на 1 януари е семейната традиция. "Всичко това до голяма степен и до днес определя начина ми на живот. Ден без поне една доза изкуство за мен е пропилян", разказва Краси.



Тя завършва гимназия в София, а промените след 1989 г. я вдъхновяват да преследва по-големи цели в образованието си. "Кандидатстването в "Принстън" беше къртовски труд, защото ми трябваше пълна стипендия. Но когато човек преследва мечта, какво значение има колко много усилия са нужни?"

Описва живота си като студент по история на изкуството в "Принстън" през 1993 г. с една дума: самота. Далечината от семейството и нуждата от бърза адаптация са теми, за които директно се говори в Wildalone, а в аудио откъс героинята е провокирана да разбере нуждата да излезе от своя "eastern european bubble."

"Като изключим паранормалното в сюжета, книгата описва нещата такива, каквито са. Особено бариерите – социална, културна, финансова - пред които е изправено момиче от Източна Европа при влизането си в едно от най-елитните училища в света. Във всеки роман има (и би трябвало да има) доза творческа свобода. Но за мен достоверността е много важна, тъй като искам книгата ми не само да развлича, а и да информира, да провокира размисъл."

След "Принстън" тя записва право в "Харвард", практикува в Ню Йорк, Чикаго и понастоящем Лос Анджелис. "Винаги съм имала колебания относно това къде да живея. Най-вероятно ще продължа да имам. Откакто напуснах България, понятието дом все ми убягва. Може би защото да имаш повече от един дом означава да нямаш нито един."

Кариерата като юрист и утвърждаването в професията за известно време я отделя от изкуството. "Този момент продължи доста дълго въпреки старанието ми да не го позволя. В крайна сметка преходът ми към по-сериозно и обстойно писане не започна с романи, а с поезия." Писането на стихове се оказва "това, което ми помогна да оцелея като творец при 15-часовите работни дни в корпоративна Америка".

Краси започва да пише поезия още докато живее в България, но в САЩ това й отнема повече време. "Оказа се, че да знаеш езика не е достатъчно. Успях да започна да пиша поезия на английски едва след като упорито я четях в оригинал."

Докато учи право в "Харвард", се записва в курс по креативно писане с фокус поезия. "Имах невероятен професор, който ме убеди, че имам бъдеще като поет и писател. Той е също така и човекът, който ми помогна да разбера, че английският да не ти е роден език не е недостатък, а предимство, позволяващо да правиш с думите уникални неща."

Идеята за романа се появява преди шест години, като в началото Краси не е подготвена колко време ще й отнеме да завърши историята. "Писането на първа книга е трудно, особено когато не вървиш по утъпкани пътеки, а комбинираш жанрове и тематики. Когато най-накрая реших да се заема сериозно със създаването на роман, мислех, че ще ми трябват само няколко месеца. Вдъхновението не е достатъчно – писането си е занаят. Но самодивите бяха в сърцето на замисъла от самото начало, както и образа на Орфей. Останалото се появи впоследствие, когато започнах да чета повече за митовете около Дионис и да откривам в гръцките легенди паралели с българския самодивски фолклор."

За нея е мистерия защо вампирите и върколаците са толкова неразделна част от западната литература и кино, а към славянските митове почти не е посягано. Надява се, че книги като нейната ще имат бъдеще и като екранизации. "Във въздуха тук се усеща пренасищане от филми с номерирани продължения, които следват една и съща формула. Публиката иска ново, оригинално съдържание, а за това най-добрият източник все още си остава литературата."

Вече е решила, че Wildalone ще има продължение. "От самото начало замисълът беше за една много по-дълга сюжетна линия, от която знаех, че на първо време ще мога да напиша само малка част."

И все пак доколко истинска е приликата между героинята и създателката й? "Тя не е само житейска, а и духовна. Като мен и тя поставя на първо място човешките отношения -  приятелството, любовта, лоялността. Кариерата е второстепенна, а това е анатема за американското мислене." Последното е нещо, на което тя би искала да се противопостави като автор и личност. "Много ми се иска да провокирам хората в Америка да започнат да мислят като нас. Да повярват в силата на "славянската душа". Да приемат, че емоциите не са слабост."

Тематиката на Wildalone e не просто връщане към детството и първите й години в САЩ, но и опит да се доближи отново до страната, в която е родена. "За съжаление в последните години доста се откъснах от България. В правото, особено в частната практика, е почти невъзможно човек да вземе повече от седмица-две ваканция наведнъж. За последните 10 години съм се връщала само един път. Надявам се това да се промени, защото все още я считам за свой дом. Може би дори книгата ми е подсъзнателен опит да се доближа пак до това, с което съм израснала."

Опитва се да остане адекватно информирана за това, което се случва в България, но "с две професии, които изискват пълно посвещаване, свободното време се превръща в немислим лукс". За 2015 г. си пожелава да навакса с водещите заглавия в българската литература, тъй като наблюденията й са твърде бегли.

В крайна сметка какво е изгубила и спечелила от тази дистанция? "Разпиляност на душата? Неконвенционална гледна точка? Осъзнаване, че всичко в живота може да бъде изгубено внезапно и завинаги? Между загубата и печалбата винаги трябва да има наклонена черта, защото те са две страни на една и съща монета. Промяната винаги изостря възприятията и поляризира всичко. Както и дистанцията. Дали това е по-добрият избор? Все още се питам."

Wildalone се очаква на български по-късно тази година от издателство "Егмонт".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Звуковата терапия на Стейси Кент Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

6 дек 2019, 1055 прочитания

20 въпроса: Красимир Георгиев 20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

6 дек 2019, 1773 прочитания

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Детайли: Ина Дърова

Още от Капитал
Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10