Самодива в Лос Анджелис
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Самодива в Лос Анджелис

Краси Зуркова

Самодива в Лос Анджелис

Родената в България и живееща в САЩ писателка Краси Зуркова пред Light за дистанцията от дома и съчетаващия автобиографичното и фантастичното дебютен роман

Светослав Тодоров
21334 прочитания

Краси Зуркова

© Harper Collins


Името на живеещата от години в САЩ Краси Зуркова ще се споменава все по-често и това е като че ли необратимо – наситеният с български фолклор дебютен роман Wildalone ("Самодива") излезе на твърди корици под знака на Harper Collins, превърна се в едно от най-препоръчваните заглавия в социалната мрежа Good Reads, влезе в топ 100 на Amazon и все по-уверено си пробива път в мейнстрийм литературата. И всичко това чрез сюжет, който не е типичен за американските читатели.

Историята разказва за 18-годишната българка Теодора Славин, която (подобно на авторката) заради успеха си като пианистка печели стипендия и заминава за "Принстън". Пред нея стои предизвикателството да се впише в новата среда, а впоследствие се намесват тайните общества на университета, скрити семейни тайни и любовни обрати покрай запознанството с двама мистериозни братя, които й разкриват един съвсем различен свят. Фолклорните мотиви са основно свързани с образите на красивите горски духове в славянската митология – самодивите.

Корицата на Wildalone
Източник: Harper Collins

Представянето на познати проблеми в нов контекст бързо спечели внимание на когото е необходимо: в. USA Today публикува откъс от книгата, сп. Cosmopolitan я включи сред книжните си препоръки, а за BookPage.com романът е едновременно изпълнен с фантазия и амбиция дебют. Негативните коментари са рядкост и обикновено насочени към понякога определения като твърде поетичен стил на Краси, а позитивните описват колко бързо се влиза в света на Wildalone: "На 154-та страница съм и отмених всички планове за вечерта", пише читател от Ел Ей.

Интересът на Краси Зуркова към фолклорните теми датират от живописното й детство в Елена. Тя е родена през 1974 г. в семейство, в което "литературата, както и музиката бяха издигнати в култ". Гледането на концертите на Виенската филхармония на 1 януари е семейната традиция. "Всичко това до голяма степен и до днес определя начина ми на живот. Ден без поне една доза изкуство за мен е пропилян", разказва Краси.

Тя завършва гимназия в София, а промените след 1989 г. я вдъхновяват да преследва по-големи цели в образованието си. "Кандидатстването в "Принстън" беше къртовски труд, защото ми трябваше пълна стипендия. Но когато човек преследва мечта, какво значение има колко много усилия са нужни?"

Описва живота си като студент по история на изкуството в "Принстън" през 1993 г. с една дума: самота. Далечината от семейството и нуждата от бърза адаптация са теми, за които директно се говори в Wildalone, а в аудио откъс героинята е провокирана да разбере нуждата да излезе от своя "eastern european bubble."

"Като изключим паранормалното в сюжета, книгата описва нещата такива, каквито са. Особено бариерите – социална, културна, финансова - пред които е изправено момиче от Източна Европа при влизането си в едно от най-елитните училища в света. Във всеки роман има (и би трябвало да има) доза творческа свобода. Но за мен достоверността е много важна, тъй като искам книгата ми не само да развлича, а и да информира, да провокира размисъл."

След "Принстън" тя записва право в "Харвард", практикува в Ню Йорк, Чикаго и понастоящем Лос Анджелис. "Винаги съм имала колебания относно това къде да живея. Най-вероятно ще продължа да имам. Откакто напуснах България, понятието дом все ми убягва. Може би защото да имаш повече от един дом означава да нямаш нито един."

Кариерата като юрист и утвърждаването в професията за известно време я отделя от изкуството. "Този момент продължи доста дълго въпреки старанието ми да не го позволя. В крайна сметка преходът ми към по-сериозно и обстойно писане не започна с романи, а с поезия." Писането на стихове се оказва "това, което ми помогна да оцелея като творец при 15-часовите работни дни в корпоративна Америка".

Краси започва да пише поезия още докато живее в България, но в САЩ това й отнема повече време. "Оказа се, че да знаеш езика не е достатъчно. Успях да започна да пиша поезия на английски едва след като упорито я четях в оригинал."

Докато учи право в "Харвард", се записва в курс по креативно писане с фокус поезия. "Имах невероятен професор, който ме убеди, че имам бъдеще като поет и писател. Той е също така и човекът, който ми помогна да разбера, че английският да не ти е роден език не е недостатък, а предимство, позволяващо да правиш с думите уникални неща."

Идеята за романа се появява преди шест години, като в началото Краси не е подготвена колко време ще й отнеме да завърши историята. "Писането на първа книга е трудно, особено когато не вървиш по утъпкани пътеки, а комбинираш жанрове и тематики. Когато най-накрая реших да се заема сериозно със създаването на роман, мислех, че ще ми трябват само няколко месеца. Вдъхновението не е достатъчно – писането си е занаят. Но самодивите бяха в сърцето на замисъла от самото начало, както и образа на Орфей. Останалото се появи впоследствие, когато започнах да чета повече за митовете около Дионис и да откривам в гръцките легенди паралели с българския самодивски фолклор."

За нея е мистерия защо вампирите и върколаците са толкова неразделна част от западната литература и кино, а към славянските митове почти не е посягано. Надява се, че книги като нейната ще имат бъдеще и като екранизации. "Във въздуха тук се усеща пренасищане от филми с номерирани продължения, които следват една и съща формула. Публиката иска ново, оригинално съдържание, а за това най-добрият източник все още си остава литературата."

Вече е решила, че Wildalone ще има продължение. "От самото начало замисълът беше за една много по-дълга сюжетна линия, от която знаех, че на първо време ще мога да напиша само малка част."

И все пак доколко истинска е приликата между героинята и създателката й? "Тя не е само житейска, а и духовна. Като мен и тя поставя на първо място човешките отношения -  приятелството, любовта, лоялността. Кариерата е второстепенна, а това е анатема за американското мислене." Последното е нещо, на което тя би искала да се противопостави като автор и личност. "Много ми се иска да провокирам хората в Америка да започнат да мислят като нас. Да повярват в силата на "славянската душа". Да приемат, че емоциите не са слабост."

Тематиката на Wildalone e не просто връщане към детството и първите й години в САЩ, но и опит да се доближи отново до страната, в която е родена. "За съжаление в последните години доста се откъснах от България. В правото, особено в частната практика, е почти невъзможно човек да вземе повече от седмица-две ваканция наведнъж. За последните 10 години съм се връщала само един път. Надявам се това да се промени, защото все още я считам за свой дом. Може би дори книгата ми е подсъзнателен опит да се доближа пак до това, с което съм израснала."

Опитва се да остане адекватно информирана за това, което се случва в България, но "с две професии, които изискват пълно посвещаване, свободното време се превръща в немислим лукс". За 2015 г. си пожелава да навакса с водещите заглавия в българската литература, тъй като наблюденията й са твърде бегли.

В крайна сметка какво е изгубила и спечелила от тази дистанция? "Разпиляност на душата? Неконвенционална гледна точка? Осъзнаване, че всичко в живота може да бъде изгубено внезапно и завинаги? Между загубата и печалбата винаги трябва да има наклонена черта, защото те са две страни на една и съща монета. Промяната винаги изостря възприятията и поляризира всичко. Както и дистанцията. Дали това е по-добрият избор? Все още се питам."

Wildalone се очаква на български по-късно тази година от издателство "Егмонт".

Името на живеещата от години в САЩ Краси Зуркова ще се споменава все по-често и това е като че ли необратимо – наситеният с български фолклор дебютен роман Wildalone ("Самодива") излезе на твърди корици под знака на Harper Collins, превърна се в едно от най-препоръчваните заглавия в социалната мрежа Good Reads, влезе в топ 100 на Amazon и все по-уверено си пробива път в мейнстрийм литературата. И всичко това чрез сюжет, който не е типичен за американските читатели.

Историята разказва за 18-годишната българка Теодора Славин, която (подобно на авторката) заради успеха си като пианистка печели стипендия и заминава за "Принстън". Пред нея стои предизвикателството да се впише в новата среда, а впоследствие се намесват тайните общества на университета, скрити семейни тайни и любовни обрати покрай запознанството с двама мистериозни братя, които й разкриват един съвсем различен свят. Фолклорните мотиви са основно свързани с образите на красивите горски духове в славянската митология – самодивите.

Корицата на Wildalone
Източник: Harper Collins

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    kireto avatar :-|
    Кирето

    "...Историята разказва за 18-годишната българка Теодора Славин, която (подобно на авторката) заради успеха си като пианистка печели стипендия и заминава за "Принстън". Пред нея стои предизвикателството да се впише в новата среда, а впоследствие се намесват тайните общества на университета, скрити семейни тайни и любовни обрати покрай запознанството с двама мистериозни братя, които й разкриват един съвсем различен свят. Фолклорните мотиви са основно свързани с образите на красивите горски духове в славянската митология – самодивите..."
    ==================

    Така описано, съдържанието на книгата не ме впечатли.
    Нормална и прозаична история е разказало момичето, в което няма нищо лошо де. Явно се търсят такива произведения на пазара.
    И все пак похвално, че е "пробила" в щатите.

  • 2
    karen_walker avatar :-|
    karen_walker

    Подмокрих гащите от умиление докато четях тази помпозна и претенциозна статия. Във високотехнологична Америка, темата за вещици, таласъми, върколаци и всичко паранормално, в момента изживява ренесанс, и тази "самодива" просто е скочила на the bandwagon (модата на момента).
    Поздравявам я за нейната бизнес-находчивост, и й пожелавам да изкара много, много пачки с пари, понеже няма да се нареди до Virginia Wolf или Oscar Wilde или Йордан Йовков в световната литература.

  • 3
    geordgeo avatar :-?
    geordgeo

    Не виждам нищо лошо в това, че жената е Успяла, дай Боже всекиму...

  • 4
    romolus avatar :-|
    Додо

    До коментар [#2] от "karen_walker":

    +1

    литературен junk food

    Успех в САЩ на девойката, мога да се обзаложа, обаче, че българското издание ще претърпи (финансов) крах

  • 5
    sultana avatar :-|
    султана глаушева

    Ако чете тези постинги, един бг, димитър динев, написа в австрия книга на немски (не му е роден език и като възрастен се е преселил там) - ангелски езици (мисля, че я преведоха на бг). Със самото й издаване книгата му спечели престижна литературна награда. Аз я прочетох с огромно удоволствие - сага за две семейства в бг в ком.времена - един висш номенклатурчик и едно ченге-бияч. Пожелавам на авторката да я прочете, невероятна е, а и двамата са си близки - пишат голяма литература на чужд език. А на себе си пожелавам да мога да прочета нейната книга - много съм заинтригувана. И да използвам случая от сърце да й пожелая всичко най-добро - адекватно, чувствително и талантливо наше дете!

  • 6
    lalleen avatar :-P
    lalleen

    Мен пък ми се наби това натъртване на славяни. Ние българите сме славянин до славянина... ха!

  • 7
    GreenEyes avatar :-|
    GreenEyes

    Познавам Краси, благодарение на един мой приятел адвокат в Сан Франциско. Бях му на гости миналата година и съвсем по български запрашихме да видим отблизо градът на ангелите. Та там се и видяхме с негови колеги и колежки. Краси ми се видя доста скромна и приятна жена, не съм чел книгата й, но след тази статия непременно ще го направя.

  • 8
    owen avatar :-|
    owen

    До коментар [#2] от "karen_walker":

    и какво ако не се окаже Вирджиния Улф? боже, колко злоба има на тоя свят.
    браво на мацката и да не чете коментарите.
    да не говорим, че само написването на роман докато работиш правна работа в щатите си е цяло геройство.

  • 9
    7777 avatar :-|
    7777

    Браво на Краси Зуркова. Ще си поръчам книгата. А за който се интересува как американците възприемат България, препоръчвам "Cold Snap: Bulgaria Stories" от Cynthia Morrison Phoel. Била е учителка по английски в България през деветдесетте и кратките разкази в книгата са много хубави. Приличат ми на пиесите на Чехов.

  • 10
    clarke avatar :-?
    clarke

    Темата на книгата изглежда интересна. Очаквам я на българския пазар :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK