С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 23 яну 2015, 15:08, 8023 прочитания

Весели рисунки

Чешката илюстраторка Андреа Тахези за последните й книги и новата й изложба в София

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Може би ще я забележите да прави странни гримаси и понякога да си говори сама. Докато пътува в самолета, а и навсякъде, където има възможност, тя ще скицира чудати картинки, приличащи на колажи. Чешката илюстраторка Андреа Тахези живее с героите в главата си и често пътува из различни държави, за да ги представя. Сега я откриваме в чешкия културен център в София.

"В момента работя по продължение на книжка за деца, загубили се в учебник по чешки, и мисля за тях непрекъснато. В самолета към София сигурно другите пътници са ме гледали странно, защото докато рисувам, се вживявам в историята и външно ми личи – ако момченцето се намръщва, се намръщвам и аз", смее се художничка. Зад гърба си тя има купища спечелени награди за илюстрациите си, като последната е от 2014 г. - "Златна панделка" за най-красива детска книжка. "Спечелихме с книгата "Фердинанде", която се разгъва и се превръща в къщичка." Изданието разказва историята на няколко прилепа. "Беше сложна изработка – трябваше и като книга историята и рисунките да са последователни и да следват определена логика, и като се разгънат под формата на къща, в новополучената фигура отново да се открива последователност, а отвътре да прилича на интериор на дом", обяснява авторката.



По време на разговора ни обаче е трудно да я върна отново към наградата и предишните й произведения. "Когато работя над нещо, а и когато ми "гори крайният срок под петите" (чешкият израз за "крайния срок наближава"), мисля само за настоящата си работа – ето сега толкова съм се разсеяла, че забравих всичките си пари, картата за фотоапарата вкъщи, както и книгите с илюстрации, които трябваше да донеса на изложбата. Добре че поне кредитната ми карта е с мен тук, в България. Не че съм я ползвала – бях в две книжарница в центъра на София и не си харесах нито една книга, това ми се случва за пръв път. Винаги, когато пътувам, си купувам някоя красиво илюстрирана книга, хубаво издание. Тук, поне засега, не намерих такава", споделя Андреа. Въпреки всичко в ръцете си тя държи новата черно-бяла детска книжка "Когато искам да мълча" на издателство "Точица", която според нея е пълна красиви илюстрации. Не я е открила в книжарниците, а тук, в чешкия център.

Андреа Тахези е завършила Института за приложни изкуства, алтернативни техники и филмова и телевизионна графика. Разказва, че докато учила, осъзнала, че за анимацията е нужна работа в екип. "Аз съм интроверт, обичам да си работя сама, тихо. А и така ми харесва – че нося отговорност за илюстрациите си. Мога да застана зад избора си на рисунки." Всъщност тя не работи съвсем сама – има си кон и канарче. "И докато през деня дъщеря ми е в университета, а съпругът ми на работа, аз рисувам с канарчето до мен."


Чешката анимация и книгоиздаване винаги са били на световно ниво – не само заради Зденек Милер и неговото "Къртиче". Според Андреа през последните години те се развиват все повече, а и стилът се променя: "По време на комунизма в Чехия повечето добри художници бяха преследвани и не им беше позволено да рисуват, единственото, което можеха да правят, е да илюстрират детски книжки. Стилът на книгите за деца от този период е съвсем различен – като за възрастни, но сега нещата се променят."



Стилът на Андреа също търпи трансформация и сега авторката предпочита да прави илюстрации, напомнящи колажи. Изложбата й в София представя рисунки по литературни мотиви, разработени както с класическа техника (рисунка, пастел, акварел и колаж), така и чрез формата на дигиталната графика. "Напоследък имам нова страст – да рисувам върху стари папируси или хартии, които намирам в антиаквариати, голяма тръпка ми е!



С приятелката ми в детството постоянно се карахме, защото аз твърдях, че Алиса от "Алиса в Страната на чудесата" е с червена рокля, а тя беше убедена, че е със синя. Стигахме до дърпане на коси. Андреа се смее на тази моя история и си признава, че не е разсъждавала много върху властта, която има в създаването на представите на децата за героите. "Но, честно казано, постъпвам доста егоистично – не показвам на деца илюстрациите, преди да са готови. Не искам да гледам реакциите им. Наблюдавам чак когато книгата излезе." Същото правя и с писателите. Не им се бъркам в работата, не искам и те да се бъркат в моята. Разбира се, има издателства, в които работният процес протича така, че често се срещаме и обсъждаме развитието на нещата заедно с автора, но повечето не са така. Веднъж направих грешка да пиша на една авторка, че много харесвам книгата й, и тя ми върна писмо с инструкции как иска да изглеждат илюстрациите. Трябваше някак си да прекратя комуникацията с нея", разказва Андреа.

Според нея в Чехия по-големите издателства гонят печалба и не влагат достатъчно средства в добре изглеждаща корица или книга. "Но след революцията (падането на комунистическия режим) се появиха малки независими издателства, за които е изключителна важност да издадат качествена книга. Например в новия проект, по който работя, пак ще се показват допълнителни страници и ще се правят фигури, като разказът ще добива нов смисъл при новата подредба. Детските книги ще стават все по-интерактивни, но мисля, че физическите им издания няма да изчезнат. Досегът с хартията е незаменим дори от Kindle", споделя Андреа. И макар че е художничка, самата тя не обича да чете книги с илюстрации: "Искам да използвам въображението си и да си представям как биха изглеждали нещата."

Изложбата на Андреа Тахези "Отвъд планини и долини" е в чешкия център до 27 февруари
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Здравко Петров 20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

11 окт 2019, 1591 прочитания

Надежда за "Ирина" Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

11 окт 2019, 1788 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: Алек Попов

Още от Капитал
Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10