С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 6 фев 2015, 18:52, 15578 прочитания

Карай докрай

Как един българин с виетнамски корени и канадско гражданство промени живота си, като премина Северна Америка с колело

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Чувствах се изгубен в този свят. Свят на син лед и бяло небе. Свят, в който единственото, което има значение, е да не замръзнеш и да продължаваш напред. Не се справях с нито едно от двете."

Тези тревожни мисли минават през ума на Йохан, докато през миналия април се отправя на пътешествие от арктическите територии на Канада към Аржентина. И не само с цел да промени живота си чрез екстремното преживяване, но и да го превърне в документална поредица, в която да описва и показва любопитните случайни срещи, природните картини, моментите на вдъхновение и отчаяние. Всичко това без особена физическа подготовка, с техника, която трябва да работи при -30 градуса, насред променливи метерологични условия, огромни разстояния между населените места и разчитайки само на колелото си. А на него са закачени два флага – канадското и българското знаме.


Йохан Георгиев (около чието първо име няма конкретна история) е на 27 години и е роден в София. Майка му е българка, а баща му виетнамец, но както дискретно уточнява - "не ги познавам особено". Отгледан е от българските си баба и дядо, с които се премества в Хамилтън, Канада, когато е на 15 години и оттогава не се е връщал.

"Винаги, когато стане въпрос откъде съм, казвам, че съм българин. Предполагам, че след толкова време съм и малко канадец, но България ми липсва. За човек, който пътува из света, би трябвало да съм по-информиран какво се случва с нея, но, честно казано, не съм следил никакви световни новини, откакто тръгнах на път. Единственото, което чувам, е от хората, които срещам случайно. Това е една от причините да ми харесва този начин на живот – живееш за момента, не се притесняваш за бъдещето или миналото", казва той по телефона от Детройт, където е на гости при приятел от детството си в София. Започва да кара първия си велосипед, когато е на 6, а спомените му са свързани с препускания из Витоша и Варна.

Илюстрация





В Хамилтън учи строително инженерство, а навсякъде из града се придвижва с колелото. През 2013 г. купува първия си роуд байк и не след дълго чупи двете си ръце и ключицата след падане. Но вместо да го откаже, инцидентът още повече го амбицира за първото голямо пътешествие. Причините ограничава до "предизвикателство към самия себе си" и импулса да преживее нещо ново - за 12-те години живот в Канада, той никога не е бил извън района на Торонто. "Искам да видя света" е също толкова директното мото на видеата, които публикува. Тръгва с 600 долара, без конкретна физическа подготовка, а преди това е къмпингувал само два пъти в живота си. И успява да обиколи канадските арктически територии за 40 дни, в които изминава 6,400 км.

"Спирах и поглеждах назад. Къде бях? Как попаднах тук? Защо правя това?"

От април 2014 г. досега той документира приключенията си в www.bikewanderer.com, където обширно разказва какво му се е случило, без никога да пропусне кой кога му е помогнал, а в архива вече има десетки снимки и две 30-минутни видеа. Планира да намери спонсори за видеопоредица, а ако съдим по досега заснетото, има много какво да видим: каране в буря и по пропукващ се лед, 700-километрови разстояния между градовете, тридневно чакане за стоп, загуба на ориентация и преминаване през гори с мечки гризли и глутници вълци, срещи с рисове, диви елени и коне. И много човешка топлина и гостоприемство, понякога точно от хората, които са най на север.



"Всеки човек, който се осмелява да стигне до Аржентина с колело, заслужава безплатна закуска", казва му пощальон, който плаща сметката му в един от многото затънтени и раздалечени градове, през които минава. "Щом си дошъл дотук, значи моят дом е твой", казва му друг, пред чиято къща се озовава. Със "Сериозно? Човече, обичам те!" завършва краткия му диалог с шофьор на камион, който не може да повярва, че насред снежна буря среща на пътя човек, който иска да стигне до Южна Америка. Попитан за хората, с които се е запознал на пътя, веднага започва да разказва за два случая. "Видях мъж, който беше прекарал детски паралич и карането беше това, с което се чувстваше пълноценен. Срещнах и жена, която беше на път вече 2 години. Иначе могат да минават дни без да видиш човек".

Илюстрация



Йохан все още не е стигнал до Аржентина и засега се е фокусирал върху Северна Америка: 26-дневното пътуване го отвежда от запазилия индианското си име и населен само с 854 души арктически град Туктояктук до намиращия се на 4666 км Теръс, разположен в Британска Колумбия, най-западната провинция на Канада. После кара 10 дни из същата област, 36 дни в Аляска, преминава през планинските райони на Канада, а после Аризона и Гранд каньон. Местата, които вече е минал с колело, повтаря с влак. Обикновено кара по 10-12 часа, но понякога стигат до 17.

"Обикновено закусвам овесена каша, тъй като е най-евтината и едновременно вкусна опция. Ставам преди светло и 30 минути по-късно потеглям", описва деня си Йохан, като се извинява за лошия си български – всъщност почти перфектен и понякога с инстинктивно преминаване на английски, за да се изрази по-ясно. "Когато нямам пари, юфката е решение, но обикновено хранителният режим се състои в паста, ориз, картофи, месо, сирене." В края на януари е за кратко в Торонто, за да поднови канадското си гражданство. В първите дни на новия месец е на път към Юта, където е оставил колелото си. Докъде ще се стигне този път, той все още не е сигурен. Няма и идея кога пътуването ще спре, въпреки че има желание в близко бъдеще да завърши висшето си образование и да работи по специалността си. 

Илюстрация



"Най-доброто ми преживяване с колелото е... всичко, което се случи", казва той и не може да избере кое от местата му е оставило най-голямо впечатление или коя гледка е запомнил. Дали има все пак нещо меланхолично в цялото това приключение? "Понякога и аз се питам дали няма някаква самота, дори си мислих за това снощи. Но като че ли нямаш време да я усетиш. А и как с толкова много красиви места и толкова интересни хора с невероятни истории."

Приключенията на Йохан са на www.bikewanderer.com (където може да го подкрепите финансово с каквато сума пожелаете) и www.facebook.com/thebikewanderer


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: арх. Анета Василева 1 20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

17 яну 2020, 3411 прочитания

Всичко се връща, Руши също Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

17 яну 2020, 7598 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: Светлана Куюмджиева

Още от Капитал
Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

Защо свърши водата

ВиК дружествата в България дълги години се управляват безотговорно, зад това вероятно стои корупция и некомпетентност на места, затова и се стига до кризи

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10