С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 6 фев 2015, 18:52, 15165 прочитания

Карай докрай

Как един българин с виетнамски корени и канадско гражданство промени живота си, като премина Северна Америка с колело

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Чувствах се изгубен в този свят. Свят на син лед и бяло небе. Свят, в който единственото, което има значение, е да не замръзнеш и да продължаваш напред. Не се справях с нито едно от двете."

Тези тревожни мисли минават през ума на Йохан, докато през миналия април се отправя на пътешествие от арктическите територии на Канада към Аржентина. И не само с цел да промени живота си чрез екстремното преживяване, но и да го превърне в документална поредица, в която да описва и показва любопитните случайни срещи, природните картини, моментите на вдъхновение и отчаяние. Всичко това без особена физическа подготовка, с техника, която трябва да работи при -30 градуса, насред променливи метерологични условия, огромни разстояния между населените места и разчитайки само на колелото си. А на него са закачени два флага – канадското и българското знаме.


Йохан Георгиев (около чието първо име няма конкретна история) е на 27 години и е роден в София. Майка му е българка, а баща му виетнамец, но както дискретно уточнява - "не ги познавам особено". Отгледан е от българските си баба и дядо, с които се премества в Хамилтън, Канада, когато е на 15 години и оттогава не се е връщал.

"Винаги, когато стане въпрос откъде съм, казвам, че съм българин. Предполагам, че след толкова време съм и малко канадец, но България ми липсва. За човек, който пътува из света, би трябвало да съм по-информиран какво се случва с нея, но, честно казано, не съм следил никакви световни новини, откакто тръгнах на път. Единственото, което чувам, е от хората, които срещам случайно. Това е една от причините да ми харесва този начин на живот – живееш за момента, не се притесняваш за бъдещето или миналото", казва той по телефона от Детройт, където е на гости при приятел от детството си в София. Започва да кара първия си велосипед, когато е на 6, а спомените му са свързани с препускания из Витоша и Варна.

Илюстрация





В Хамилтън учи строително инженерство, а навсякъде из града се придвижва с колелото. През 2013 г. купува първия си роуд байк и не след дълго чупи двете си ръце и ключицата след падане. Но вместо да го откаже, инцидентът още повече го амбицира за първото голямо пътешествие. Причините ограничава до "предизвикателство към самия себе си" и импулса да преживее нещо ново - за 12-те години живот в Канада, той никога не е бил извън района на Торонто. "Искам да видя света" е също толкова директното мото на видеата, които публикува. Тръгва с 600 долара, без конкретна физическа подготовка, а преди това е къмпингувал само два пъти в живота си. И успява да обиколи канадските арктически територии за 40 дни, в които изминава 6,400 км.

"Спирах и поглеждах назад. Къде бях? Как попаднах тук? Защо правя това?"

От април 2014 г. досега той документира приключенията си в www.bikewanderer.com, където обширно разказва какво му се е случило, без никога да пропусне кой кога му е помогнал, а в архива вече има десетки снимки и две 30-минутни видеа. Планира да намери спонсори за видеопоредица, а ако съдим по досега заснетото, има много какво да видим: каране в буря и по пропукващ се лед, 700-километрови разстояния между градовете, тридневно чакане за стоп, загуба на ориентация и преминаване през гори с мечки гризли и глутници вълци, срещи с рисове, диви елени и коне. И много човешка топлина и гостоприемство, понякога точно от хората, които са най на север.



"Всеки човек, който се осмелява да стигне до Аржентина с колело, заслужава безплатна закуска", казва му пощальон, който плаща сметката му в един от многото затънтени и раздалечени градове, през които минава. "Щом си дошъл дотук, значи моят дом е твой", казва му друг, пред чиято къща се озовава. Със "Сериозно? Човече, обичам те!" завършва краткия му диалог с шофьор на камион, който не може да повярва, че насред снежна буря среща на пътя човек, който иска да стигне до Южна Америка. Попитан за хората, с които се е запознал на пътя, веднага започва да разказва за два случая. "Видях мъж, който беше прекарал детски паралич и карането беше това, с което се чувстваше пълноценен. Срещнах и жена, която беше на път вече 2 години. Иначе могат да минават дни без да видиш човек".

Илюстрация



Йохан все още не е стигнал до Аржентина и засега се е фокусирал върху Северна Америка: 26-дневното пътуване го отвежда от запазилия индианското си име и населен само с 854 души арктически град Туктояктук до намиращия се на 4666 км Теръс, разположен в Британска Колумбия, най-западната провинция на Канада. После кара 10 дни из същата област, 36 дни в Аляска, преминава през планинските райони на Канада, а после Аризона и Гранд каньон. Местата, които вече е минал с колело, повтаря с влак. Обикновено кара по 10-12 часа, но понякога стигат до 17.

"Обикновено закусвам овесена каша, тъй като е най-евтината и едновременно вкусна опция. Ставам преди светло и 30 минути по-късно потеглям", описва деня си Йохан, като се извинява за лошия си български – всъщност почти перфектен и понякога с инстинктивно преминаване на английски, за да се изрази по-ясно. "Когато нямам пари, юфката е решение, но обикновено хранителният режим се състои в паста, ориз, картофи, месо, сирене." В края на януари е за кратко в Торонто, за да поднови канадското си гражданство. В първите дни на новия месец е на път към Юта, където е оставил колелото си. Докъде ще се стигне този път, той все още не е сигурен. Няма и идея кога пътуването ще спре, въпреки че има желание в близко бъдеще да завърши висшето си образование и да работи по специалността си. 

Илюстрация



"Най-доброто ми преживяване с колелото е... всичко, което се случи", казва той и не може да избере кое от местата му е оставило най-голямо впечатление или коя гледка е запомнил. Дали има все пак нещо меланхолично в цялото това приключение? "Понякога и аз се питам дали няма някаква самота, дори си мислих за това снощи. Но като че ли нямаш време да я усетиш. А и как с толкова много красиви места и толкова интересни хора с невероятни истории."

Приключенията на Йохан са на www.bikewanderer.com (където може да го подкрепите финансово с каквато сума пожелаете) и www.facebook.com/thebikewanderer


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Силвия Великова 20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

15 ное 2019, 1592 прочитания

Близкият и далечен Николай Атанасов 2 Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

14 ное 2019, 2823 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: Светлана Куюмджиева

Още от Капитал
Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10