Всичко за комунизма в два часа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Всичко за комунизма в два часа

Сцена от "Хористи"

Всичко за комунизма в два часа

Режисьорът Николай Гундеров за театралните си успехи в Чехия и все още неподготвената за тях България

Светослав Тодоров
9706 прочитания

Сцена от "Хористи"

© Моника Петрушкова


"Майката: Ама защо да не го изберат – може и да го изберат!

Бащата: Нали това ти обяснявам! Майката: Защо да не отиде детето в Чехия – нека се нагледа на полилеи, на сервизи… красоти…"

(из пиесата "Хористи" на Николай Гундеров и Димитър Събов)

"Смехът е на изчезване в българските театри. Приемам наградата не като театрал, а като изчезващ животински вид, и благодаря на журито като на природозащитници", казва режисьорът, автор и актьор Николай Гундеров при получаването на отличието за нова драматургия в родния му Шумен през миналата година. Поводът е хвърлящата саркастичен поглед към социализма пиеса "Хористи", която в началото на февруари направи премиера в най-новия чешки театър и се превърна в първото събитие в календара на Пилзен като актуалната Европейска столица на културата.

Николай Гундеров
Фотограф: Бедрос Азинян

Все още непоставяна в България, пиесата в момента се играе в Чехия (с музика на композитора Георги Георгиев от група "Остава"), а връзката между страната и 41-годишният Гундеров е силна много преди това. След като още като тийнейджър основава "Синтез", първия авторски театър в страната, той завършва славянска филология в Софийския университет и после следва драматургия в Академията за изящни изкуства в Прага, градът, в който днес той прекарва по-голямата част от годината. 

Ние все още се страхуваме да погледнем към миналото, нямаме единна позиция за него. Тук няма подобно усещане. Също така в Чехия няма толкова значение кой си и откъде си, много по-лесно те възприемат такъв, какъвто си

Там е режисирал творби на Шекспир, Вацлав Хавел и Бранислав Нушич, а сред чешките автори, които е адаптирал в София, е Ладислав Смоляк, който казва, че "Хористи" за по-малко от два часа описва цялата комунистическа епоха и че "отдавна не е имало нещо подобно" – комплимент от значение, тъй като бунтарството и несъгласието с тоталитарните режими никога не е липсвало в чешката (контра)култура, критикувала социализма с настървеност независимо от репресиите и забраните.

Отзив за пиесата, първа от български автори в Средна Европа от 2000 г. насам, има и от една от най-големите фигури на местното и европейското кино – Иржи Менцел, който казва, че лесно може да си представи раздвижената история като игрален филм. Неговата подкрепа не е случайна – Гундеров заедно до Иван Бърнев участва в изключително успешния му "Обслужвах английския крал" (2006). Има и още няколко чешки заглавия като актьор в киното, сред които наградения в Карлови Вари, Денвър и Санта Барбара "Красавица в беда". Интересен детайл е, че в страната той е по-познат като Николай Пенев (спестява фамилията си заради трудното произношение), а за литературните изяви има трети вариант - под името Павлов излиза дебютната му стихосбирка.

"Но пиесата всъщност не е за комунизма", малко изненадващо казва Николай. В "Хористи" той иска да изследва човешките отношения, а политиката е просто контекст. "Искам пиесата да бъде неутрална, публиката сама да заеме позиция, вместо да й бъде наложена такава. По-скоро това е ирония към българския поглед върху комунизма."

"Ние все още се страхуваме да погледнем към миналото, нямаме единна позиция за него. Тук няма подобно усещане. Също така в Чехия няма толкова значение кой си и откъде си, много по-лесно те възприемат такъв, какъвто си", казва Николай. За него идеите в българския театър са често като въртящи се "в развалена пералня", голяма част от хората в него "са в окаяно състояние", наградите му приличат на "томбола с ясни победители", а средата сравнява като "блато, в което хорът се състои от едни и същи жаби". Затова и чувства хумора като заплашен животински вид в България. За опазването му мисли да допринесе и със създаването на кръг от творци на име "Грозните патета" - една идея, все още в зародиш.

Позитивна реакция за пиесата вижда и от руска публика, пред която се разиграват части по време на театрален фестивал в арктическите територии на страната. Но за какво всъщност става въпрос?

"Хористи" разказва за училищен хор, който е поканен на фестивал в Чехословакия на име "Златната терличка", но настоятелството бързо намира начин да се възползва от успеха като се явява пред комисията вместо учениците. Сред героите пък е алкохолик, който е изследовател в свободното си време и в килера крие радиото, с което улавя западните станции. Периодично осветлението изгасва заради режима на тока – елемент, който прави впечатление на публиката, тъй като това не е било част от атмосферата на социалистическа Чехословакия.

Автор: Моника Петрушкова

Въпреки че Гундеров не определя историята като биографична, тя е отчасти вдъхновена от преживявания на съавтора Димитър Събов, също публикуван и като поет. "С пиесата все едно спускаме сонда в нашето детство. Писахме я около година, но след това в продължение на шест месеца разсъждавах върху финала – той е трагичен и трябваше да обобщи всичко, което сме заложили като смисъл. Спомням си момента, в който го измислих: на един светофар до Съдебната палата, което беше символично – най-сетне трябваше да отсъдя какво ще се случи."

Въпреки тези колебания той звучи като човек, който знае много добре какво иска да постигне с изкуството си. "Харесвам сюжети, които са естествени и не подценяват публиката, които обличат идеите си чрез хумора, с хора, чието излъчване личи. Театърът за мен е превозно средство. Винаги държа актьорите да знаят, че имаме час и половина, в който трябва да пренесем зрителите в един микросвят и нямаме право да им губим времето. Защото никой не може да им го върне", убедено разказва Николай, докато междувременно подготвя следващата си авторска постановка – в нея тримата мускетари са всъщност боклукчии.

"Бащата: Любовта е като асансьора. Вдига те стремително нагоре. Земята изчезва под краката ти. Гърдите ти се пълнят с радост. Но трябва да знаеш на кой етаж да слезеш! Пропуснеш ли го – цял живот си нещастен!" (из "Хористи")
Автор: Моника Петрушкова

"Аз всъщност не гледам на себе си като режисьор, а на зрител, който помага на другите зрители. Винаги се опитвам да гледам през техните очи. Колко и лична да е една творба, тя трябва да мисли за публиката си. Затова смятам, че моята задача е да прекарам конеца на сюжета през иглата, за да мога ушия историята. Най-важното, което научих от "Хористи", е, че не можеш да построиш една къща от тавана, започваш от основите и трябва да направиш стаи, в които всички герои да се чувстват у дома си."

Засега няма яснота кога може да очакваме творбата в България. Пиесата е преминавала през кабинетите на различни директори, но "като че ли театрите са изплашени". И Николай няма отговор от какво. Сега се водят преговори с Народния театър, но без обозрим изход. "Всичко ще бъде по-добре, ако младите бъдат пуснати от клетката." Но от кого зависи това освобождаване? "От директора на зоопарка", бързо и загадъчно отговаря режисьорът.

"Майката: Ама защо да не го изберат – може и да го изберат!

Бащата: Нали това ти обяснявам!

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    stephanco avatar :-(
    stephanco

    И само младите ли са в клетка???
    А ние старите..., т.е. всички останали да живеем на територията все още наричана България - не сме ли?
    И #КОЙ е директорът на клетката???
    Какъв ти тук хумор!
    Тъжно, много тъжно...

  • 2
    karen_walker avatar :-|
    karen_walker

    В България още не е разрешено да се говори за терора на комунизма. Медиите бягат от тази тема-табу като дявол от тамян.

  • 4
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    Др. Гундеров , лесно е да пишете за комун изъм а.
    А нещо за Бъдещето за България , на Българина имате ли наум.., че...
    Може ли мъж да пише за жена ,която е виждал като кърмаче.
    Щото тогава май , сукалче сте бил.
    Др. [#2] "karen_walker": , както виждате , свободно се говори.
    Нали има Демо крация. Демо кратично е всеки да си каже мнението.
    Надявам се , че няма да ми се разсърдите .
    Въпросът не е дали ще е Капитал изъм. Ах ,грешка , Демокрация.
    Въпросът е човек да живее по- добре.
    25 години след 09.09.1944. Българинът живееше по- добре от колкото 25 г. след 10.11.1989., т.е. от Демокрацията.


  • 5
    pinoccio avatar :-|
    pinoccio

    До коментар [#4] от "oyh53308658":

    Не знам дали си живял добре тогава, но нещо с главата не ти е наред сега. И правилно е споменато - за соца или добро или нищо. И се чудим после защо сме на тоя хал, пак 50 години зад и 20 в страни от нормалните държави...

  • 6
    citoplast avatar :-|
    citoplast




    До коментар [#4] от "oyh53308658":

    Не за комунизма не се пише лесно! За комуниза се пише с неприязън, с чуство на отвръщение и гняв, но трябва да се пише, за да знае и последното сукалче за тази чудовищна утопия съсипала и унищожила човешки съдби, ликвидирала човешки същества без съд и присъда, ей така за нищо с едно щракване с пръсти.
    При вас нещата са объркани изначално недраги ми "oyh53308658"! Колкото до бъдещето, по скоро на светлото бъдеще и сияйните хоризонти се нагледахме отдавна, особенно ние по възрасните! А след като потвърждаваш, че животът е бил по хубав за някъкъв отрязък от време, говори за привилегии, облагодетелстване, покровителсво, безнаказаност и т.н. Няма вечен двигател!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK