"На места е прекалено оригинална за моя вкус", гласи едно читателско мнение за "Няма такава книга", може би най-известното заглавие в творчеството на родения преди 55 години във Варна сатиричен писател Людмил Станев. Новата му книга "Рязко" (издадена от "Жанет 45") носи същото леко разказване, в което като че ли всеки ред и всяка идея са родени на момента. По нищо не личи, че "писането на истории е занимание самотно", както Людмил Станев твърди в сборника. Осмиването на реалността и гротеската са водещи теми, герои на кратките му истории са отново незабележимите хора на ежедневието, а фон на случващото се с тях често е любимият му Пловдив.
Като какъв човек се определяте?
Като човек, който се опитва постоянно да разбере кой е.
Нещото, в което вярвате абсолютно?
Човек умира само един път.
Любимият ви момент от деня?
Сутрин, с кафе, гледайки Черно море.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Заплатата.
Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Измислям.
Как си почивате?
Легнал.
Какво ви зарежда?
Глупостта.
Какво ви разсмива?
Същото.
Какво ви натъжава?
Същото.
Какво ви вбесява?
Медиите.
Личност, на която се възхищавате?
Никос Казандзакис.
Кое свое качество харесвате най-много?
Няма такова.
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Местоживеенето.
Какъв талант, бихте искали да притежавате?
Виртуозен пианист.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Книга.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Площад "Славейков", "Факел", Ролбата на плажа.
Къде бихте искали да живеете?
Там преди сто лета.
Любимите ви имена?
Петър, Филип, Александър.
Най-интересното място, на което сте били?
В десния горен ъгъл на картина на Ботичели.
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Мулетари от всички страни... (реплика на Планше от "Тримата мускетари").
"На места е прекалено оригинална за моя вкус", гласи едно читателско мнение за "Няма такава книга", може би най-известното заглавие в творчеството на родения преди 55 години във Варна сатиричен писател Людмил Станев. Новата му книга "Рязко" (издадена от "Жанет 45") носи същото леко разказване, в което като че ли всеки ред и всяка идея са родени на момента. По нищо не личи, че "писането на истории е занимание самотно", както Людмил Станев твърди в сборника. Осмиването на реалността и гротеската са водещи теми, герои на кратките му истории са отново незабележимите хора на ежедневието, а фон на случващото се с тях често е любимият му Пловдив.
4 коментара
мдаа винаги съм бил на мнение че разликата между България и Гърция е ....Никос Казандзакис, за съжаление България никога не е имала подобен нему ум
Отговорите на въпросите са сходни с публикувания наскоро в "Дневник" разказ на Л. Станев:
http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2015/02/21/2477
Това, навярно, е литература, която аз не разбирам.
И не настоявам.
Люси Станев е голяма работа. Бликащ талант и изключително подредена интелигентност. Сигурна съм, че и новата му книга е също така добра като предишните.
Този пич ако с такава лекота лекува, с каквато се чете - цена няма.
Преди двадесетина години, откривайки го за себе си като писател, се смях от първата - до последната дума. Често на глас и с болки в корема.
Жив и здрав!