Кауза.doc
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кауза.doc

Светла Търнин

Кауза.doc

Родената в България Светла Търнин за вдъхновяващия Монреал и как платформата й Cinema Politica отправя по-задълбочен поглед върху световните проблеми

Светослав Тодоров
17312 прочитания

Светла Търнин

© Cinema Politica


За какво се борят различните протестни групи из Канада, как звучи феминисткият пънк, какво е да си хомосексуален и отдаден на църквата или да създадеш безплатна болница в Хондурас при липса на държавна помощ? Tова са само част от темите, върху които платформата за разпространение на политически ангажирано документално кино Cinema Politica иска да привлече внимание. Сред основателите на непрекъснато разрастващия се проект е живеещата от тринадесет години в Канада Светла Търнин, в момента в България за първите прожекции на филми под знака на Cinema Politica в София и заради участието си като жури на "София филм фест" в категорията за документално кино.

Родена е в София, а въпреки че от поколения семейството й е свързано със столицата, фамилията идва от Велико Търново и "според семейната легенда" е свързана с рода на Стефан Караджа. Отдадена е на балета в продължение на години, като дете играе в "Сълза и смях", участва по различни начини в културния живот в Американския колеж, а след като го завършва, продължава в Американския университет в Мадрид, където следва комуникации. Заминава на деветнадесет, решена да бъде напълно независима. Затова наред с ученето работи в университета като редактор на студенти, които имат затруднения със задачите си, както и като учителка по английски в бизнес компании.

През септември 2002 г. продължава образованието си в Монреал, който й се разкрива като "невероятно будно и активно място", а желанието за позитивна промяна и развитие е "нещо, което можеш да усетиш по коридорите на университета". Една от причините за тази среда се крие във факта, че това е един от градовете с най-голям процент студенти в съотношение с живеещите в него, а и бунтарската традиция в града.

"Всички са ужасно активни в най-различни области. Никаква апатия. Учат, работят, но и допринасят за развитието на обществото, а не задължително на индивида", казва Светла, която, изглежда, е взела всичко от ентусиазма, който е срещнала – личи в думите й, липсата на крайни изказвания и присъствието на ясна позиция, оптимизмът, дори когато говори за трудностите.

Изборът да живее и работи в Канада е продиктуван от скептицизма й към политиката и обществото на САЩ. Страна, в която според нея съществува "само привидна свобода, ако решиш да видиш как стоят нещата под повърхността" извън "иначе велики градове" като Ню Йорк или Сан Франциско.

Впечатлява я и мултикултурността на Монреал и целия Квебек, чиято независимост на два пъти е обект на референдуми. Понастоящем говорещото френски население е признато за "нация на територията на обединена Канада". "В продължение на поколения наред англофоните са виждани като потисници и все още има семейства, за които независимостта на Квебек е всекидневен дебат по време на вечеря. Но Монреал е толкова космополитен град, че с времето разликите все повече се размиват."

Кадър от On The Bride's Side, документален филм за сирийски и палестински бежанци, които прекосяват Европа по пътя към Швеция. Той ще бъде прожектиран днес (18 март) от 18:30 ч. в "Гьоте институт".
Източник: Cinema Politica

Прожекция на филма Manufacturing Consent по книгата на Ноам Чомски за зависимостта на медиите от големите корпорации я вдъхновява да участва в повече подобни събития. Заедно с нейни колеги тя започва първите прожекции на политически и социално ангажирани документални филми в библиотеката на университета. Поради активистките настроения на студентите прожекциите веднага намират интерес. "Като казахме какво планираме, очите на служителите светнаха и веднага казаха, че ще ни помогнат с каквото могат. От месечни прожекции за по 20-30 души за по-малко от година се преместихме в зала за 100 души, после още по-големи пространства."

Между 2004 и 2005 г. към инициативата проявяват интерес университети от цялата страна, а студенти на разменни начала предлагат да промотират идеята и в собствените си държави. През 2007 г. организацията е официално регистрирана. Сред целите е не само да бъдат представяни нестандартни заглавия, но и винаги да има хонорари за екипа им. Сега Cinema Politica заема цялото време на Светла, занимаваща се също така с кураторска дейност, често е в ролята на жури, а отскоро и автор на книгата Screening Through Power в съавторство с Езра Уинтън, основния й партньор в организацията. А тя вече има реализирани над 3000 безплатни прожекции за тези единадесет години.

Заедно с приятеля си и съосновател на проекта Езра Уинтън и съвместната им книга
Източник: Cinema Politica

И все пак има ли нещо, което местната аудитория възприема по-трудно?"По-резки реакции е имало за филми, които говорят за използването на животните и ужасните условия на отглеждането им във ферми – имаше хора, които излязоха, тъй като не бяха психически подготвени за някои кадри. Все още трудно поглеждаме жертвите в очите, това, което нашият апетит предизвиква." Като болна тема тя определя и отношението към оригиналното население на страната. "Сегрегацията му все още е много видима и потискаща. Първите народи по тези земи са по резервати с ужасни условия и често нямат достъп до електричество и питейна вода, въпреки че Канада е страната с най-чистата вода и с изобилие на електричество. Повечето хора не искат да мислят за тези проблеми."

Друг принцип на Cinema Politica е като гости да се канят личности, които са максимално вътре в проблемите. Няма да намерите "белият мъж на средна възраст" да говори за малцинства. "Избягваме някой да представя тема, без да е засегнат пряко от нея."

Засега единственото българско заглавие, което е ставало част от платформата, е международно награждаваният "Баща" на Иван Богданов. 16-минутният анимационен филм, създаден заедно с Диана Иванова, разказва пет действителни семейни истории, а в конкретната вечер е съчетан с представяне на документален филм за трансполовите родители в Канада.

"За Cinema Politica продължавам да търся силно българско документално кино с политическа насоченост. Намирам качествени продукции, но често оставам с усещането, че те са ограничени за използване и разбиране само от българската публика, контекстът остава чужд за международната аудитория."

Най-конкретното, което тя изисква, е "силно присъствие на ясна гледна точка" и "креативна визия". Но го смята за трудно постижимо покрай медийната среда в България. "Често казусите се разглеждат в изолация, липсва връзката им с подобни случаи по света. Мога да говоря само като страничен наблюдател, но ми се струва, че генетичната пошлост на политическия живот има отблъскващо влияние - творците дори не искат да се занимават с определени теми, тъй като те се преекспонират и съществуват в публичното съзнание по един изкривен начин. И се получава разсейване от истинските проблеми", казва Светла, продължила да следи събитията в страната въпреки паузите от по три години без връщане.

Пълното пространство на "Гьоте институт" за прожектирането на проследяващия мирните протести по света "Бунтовник всеки ден" и останалата и след финалните надписи публика дава надежда, че разсейването може да е начало на фокусирането.

Повече за дейността на Cinema Politica и филмите, които платформата е представяла, може да разберете на www.cinemapolitica.org.

За какво се борят различните протестни групи из Канада, как звучи феминисткият пънк, какво е да си хомосексуален и отдаден на църквата или да създадеш безплатна болница в Хондурас при липса на държавна помощ? Tова са само част от темите, върху които платформата за разпространение на политически ангажирано документално кино Cinema Politica иска да привлече внимание. Сред основателите на непрекъснато разрастващия се проект е живеещата от тринадесет години в Канада Светла Търнин, в момента в България за първите прожекции на филми под знака на Cinema Politica в София и заради участието си като жури на "София филм фест" в категорията за документално кино.

Родена е в София, а въпреки че от поколения семейството й е свързано със столицата, фамилията идва от Велико Търново и "според семейната легенда" е свързана с рода на Стефан Караджа. Отдадена е на балета в продължение на години, като дете играе в "Сълза и смях", участва по различни начини в културния живот в Американския колеж, а след като го завършва, продължава в Американския университет в Мадрид, където следва комуникации. Заминава на деветнадесет, решена да бъде напълно независима. Затова наред с ученето работи в университета като редактор на студенти, които имат затруднения със задачите си, както и като учителка по английски в бизнес компании.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    pesheff avatar :-|
    Пешката

    Сладурана, успехи. Радваме се че има връщания към България.

  • 2
    running_spirit avatar :-|
    running_spirit

    Браво, браво, браво! Отново страхотно попадение на Светослав Тодоров с вдъхновяващата история за това невероятно момиче.

  • 3
    inmoinvestments avatar :-|
    InmoInvestments

    Много левичарско звучи.... Не знам, но аз когато съм в USA винаги говоря свободно без да ми дреме дали има обидено. И никой не ме е застрелял за това !

  • 4
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    Освен левичарския дух, нещо до голяма степен простимо и разбираемо за млади хора и особено когато живеят в една достатъчно подредена държава, аз не мога да схвана позиция като:

    "Често казусите се разглеждат в изолация, липсва връзката им с подобни случаи по света. Мога да говоря само като страничен наблюдател, но ми се струва, че генетичната пошлост на политическия живот има отблъскващо влияние - творците дори не искат да се занимават с определени теми, тъй като те се преекспонират и съществуват в публичното съзнание по един изкривен начин."

    Първо, за да говорим за генетичната пошлост на политиката е по-същество отказ от политика и няма как да стане каквато и да е промяна, ако не влизат нормални хора в политическия живот или поне с обичайната гражданска политическа активност да въздействаме на генетично пошлите политици.
    И ако това е мнение на един активен човек, какво остава за неактивните. За мен горния материал поражда повече въпроси и създава някаква неяснота вместо да отправя някакви определени внушения, дори и да са различни от моето виждане.

  • 5
    rodos avatar :-(
    Tod

    [quote#3:"InmoInvestments"]Много левичарско звучи...
    ----------------------------
    +++++++++++++++++++
    Абсолютно си прав...

  • 6
    klimentm avatar :-|
    klimentm

    Мда, ясна е работата излиза че страната където Чомски живее и работи и пише левичарските си кабинетни книги е задръстена фалшива и несвободна за разлика от Канада и Монреал където е настъпило царството небесно! Винаги ми е било смешно да чета левичарски изявления от хора които са живели цял живот в консервената кутия на благополучието и имат обща представа за истинския живот от симпозиумите по"Парадигмата на вербалния наритив в социалната действителност " които се провеждат в Монреал под гордия поглед на Чомски! @@@


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK