Разкази в картинки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Разкази в картинки

Разкази в картинки

Игра на въображение с първата илюстраторка на Dixit Мари Кардуа

13505 прочитания

"Жега", обявява "разказвачът" и поставя своята карта на масата с лицето надолу. След кратък размисъл останалите играчи го последват. Всички карти са разбъркани и обърнати вече с изображението си нагоре. На масата има голямо слънце, учудено гледащо море от разтворени чадъри под него; горящо сърце под стъклен похлупак върху чиния; котва, спусната върху пясъчни дюни; ококорена котка, "баеща" над кристално кълбо, в което плува рибка; кървяща свещ, която прогаря въже; и усмихнато плашило с жезъл в ръка сред поле от слънчогледи. Познахте ли вече коя карта се е опитвал да обясни с жегата разказвачът? Ако да, значи имате добри шансове в играта Dixit. Dixit вече доби широка популярност и в България и едва ли е нужно да обясняваме правилата в детайли. Едно е ясно – играта разчита изцяло на въображението и асоциативното ви мислене. Доброто познаване на това как разсъждават останалите играчи също не вреди.

Правилата са прости, възможните комбинации – на практика толкова безкрайни, колкото е и фантазията на участващите. А тя няма как да не се развихри при вида на главните герои – картите. Техните приказни, фантасмагорични, а понякога  откровено странни и стряскащи рисунки са дело на френската илюстраторка Мари Кардуа.

Dixit се появява на бял свят през декември 2008 г.. Бързо печели световна популярност и куп награди. Два месеца по-късно излиза и продължението Dixit 2 Quest, което всъщност представлява нова колода от 84 карти, илюстрирани пак от Мари. Следват още пет разновидности на играта с илюстрации от различни художници, но оригиналните визии на Кардуа си остават класика.

Усмихнатата французойка с детско излъчване е родена преди 33 години в Брест, а от няколко години живее в Париж. Още като малка започва да рисува комикси с истории от семейството си и такива, в които тя самата е супергерой. "Казваха се Super Marie – малко егоцентрично, но беше забавно", признава Кардуа.

Днес илюстрациите са нейният живот, а дори напредналата бременност не ѝ пречи да се впуска в най-различни проекти. Dixit обаче си остава нашата слабост, затова започваме да разпитваме Мари за него:

Как започна всичко?

Бях илюстратор на свободна практика и си търсех ангажимент. Един приятел ми подхвърли обява на редактора Режи Бонесе, в която той търсеше илюстратор на карти за игра. Изпратих си портфолиото без особени надежди. Режи ми се обади скоро след това, защото стилът ми му допаднал, после се срещнахме с автора на Dixit Жан-Луи Рубира и така...

Как се родиха идеите за илюстрациите на картите?

В началото Жан-Луи и Режи ми обясниха играта. Рубира, който е детски психиатър, имаше много точни идеи за символите и темите, които искаше да представи в Dixit. Той ми даде главната насока за картите, след това в течение на проекта аз също започнах да му предлагам идеи. Имаше и карти, които измислихме заедно.

Някои от тях са, меко казано, нестандартни. Имахте ли представа какво ще нарисувате, когато започвахте, или просто освобождавахте напълно въображението си?

В началото Жан-Луи използваше играта (заедно с други картини), за да помогне на хора с проблеми в общуването. Именно затова се налагаше за различните теми да използваме символи, които са разпознаваеми от всички и в същото време дават достатъчно свобода за собствена интерпретация.

Идеите, които аз добавих, са плод на моето въображение, чувство, на онези мигове, в които усещаш, че нещата просто "кликват".

Откъде получавахте вдъхновение?

От някакъв елемент от всекидневието, който трансформирах, или от някои по-сюрреалистични идеи, които ми идваха наум. Понякога пък просто имах желание да нарисувам нещо и си измислях някаква история около него... Tази работа всъщност се оказа много добро упражнение за развитие на въображението ми.

Имате ли любима карта?

Толкова много са! Със сигурност имам пристрастия, свързани или с естетическата стойност на картите, или с конкретен момент от живота ми, когато съм работила върху дадена карта и съм се чувствала много добре.

От чисто символна гледна точка, бих посочила тази с персонажа върху купчина книги, който се гмурка в една отворена книга, тъй като считам, че представя най-добре цялата идея на Dixit: скок във въображаемото, в някаква нова история.

Кога ви е най-лесно да рисувате, кога идва вдъхновението – дали е късно през нощта, или след чаша хубаво вино, да речем?

Наистина работех доста през нощта, по-ефективна съм късно нощем, когато нищо не ме притеснява. А чаша вино понякога действително помага за вдъхновението... но като цяло нямам нужда от това, достатъчно ми е спокойствие, малко музика и шоколад… и се създава перфектната работна обстановка! Идеите често ми идват ненадейно, докато си вървя по улицата, говоря с някого, отивам на изложба или кино, чета книга. Именно животът ми дава най-голямото вдъхновение.

Това, с което се занимавате сега, ли е онова, което винаги сте мечтала да правите?

Дори си мисля, че не съм си и мечтала да правя нещо, което ми допада толкова много  - в началото нямах намерение да превръщам рисуването в моя професия, тъй като бях започнала да изучавам търговия. Давам си сметка, че е голям късмет да се занимаваш с нещо, което обичаш. Това обаче не означава, че винаги е лесно, тъй като работата е непостоянна. Но изобщо не съжалявам за направения избор и съм много щастлива в тази професия, която ми помогна да се развия значително. Имам нужда да творя и това ми носи голямо удоволствие, което е още по-голямо, защото знам, че докосва хората. Това е най-красивата награда.

Играете ли често Dixit?

В началото играех много често, особено по време на фестивалите, на които присъствах, и понякога трябваше да обяснявам играта. Беше много интересно и различно изживяване, защото се налагаше да играя с хора, за които не знам нищо.

Сега със сигурност играя по-рядко - имам малко свободно време и много други проекти.

Хайде да поиграем малко – ако вие бяхте разказвачът в Dixit, как бихте описала всяка от тези три карти, включваме и любимата ви?

1. "Dixit" (защото тази карта ме кара да мисля точно за това, което Dixit представлява за мен).

2. "Алиса" (от "Алиса в Страната на чудесата").

3. "Сладко сътворяване" (защото става дума за сътворяване на живот и на музика, а жената изглежда спокойна и в мир).

Върху какво работите сега?

Имам два нови проекта, които скоро ще се появят на бял свят: детската книжка I can change the world, издадена от I see me!, която може да бъде персонализирана (момиче или момче, цвят на очите, косата, кожата, име на детето), и отличната игра на Гари Ким Abraca… What? от корейското издателство Korea Boardgames, която има и английски превод и ще излезе скоро в Германия, Италия, Франция.

Също така вече 10 години се занимавам с пощенските картички на Editions des Correspondances. И накрая, предстои ми и работа по една много поетична и забавна игра, чиито съавтори сме с Людовик Моблан. За момента носи заглавието Clouds, ще бъде издадена от Funforge.

Ако трябваше да нарисувате себе си, но по вашия изпълнен с въображение начин, какво би нарисувала?

Един малък сапунен мехур, носещ се във въздуха с малко бебе в него. 

"Жега", обявява "разказвачът" и поставя своята карта на масата с лицето надолу. След кратък размисъл останалите играчи го последват. Всички карти са разбъркани и обърнати вече с изображението си нагоре. На масата има голямо слънце, учудено гледащо море от разтворени чадъри под него; горящо сърце под стъклен похлупак върху чиния; котва, спусната върху пясъчни дюни; ококорена котка, "баеща" над кристално кълбо, в което плува рибка; кървяща свещ, която прогаря въже; и усмихнато плашило с жезъл в ръка сред поле от слънчогледи. Познахте ли вече коя карта се е опитвал да обясни с жегата разказвачът? Ако да, значи имате добри шансове в играта Dixit. Dixit вече доби широка популярност и в България и едва ли е нужно да обясняваме правилата в детайли. Едно е ясно – играта разчита изцяло на въображението и асоциативното ви мислене. Доброто познаване на това как разсъждават останалите играчи също не вреди.

Правилата са прости, възможните комбинации – на практика толкова безкрайни, колкото е и фантазията на участващите. А тя няма как да не се развихри при вида на главните герои – картите. Техните приказни, фантасмагорични, а понякога  откровено странни и стряскащи рисунки са дело на френската илюстраторка Мари Кардуа.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    zaza avatar :-P
    zaza

    Много весела игра :-) Изкупих всички тестета :-) Наистина се вижда някаква малка разлика в стила или по-скоро в идеите.

    Един приятел обича да казва, че това е игра за шизофреняци. Петната на роршах ряпа да ядат :-)

  • 2
    zaza avatar :-P
    zaza

    Ако на някого във Варна му се играе - приемам гости и ходя на гости :-) - ЛС

  • 3
    tol1414321040380416 avatar :-|
    Vladimir Terziev

    За всички в Бургас, които желаят да опитат "Диксит", както и много други настолни игри: https://www.facebook.com/groups/hamagames/

  • 4
    sopher avatar :-|
    abdelhaqq

    много добра игра, препоръчвам на всеки.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK