С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
20 мар 2015, 16:13, 10880 прочитания

Режисьор, кацнал на клон, размишлява за битието

Носителят на "Златен лъв" Рой Андершон за уязвимостта на хората и защо всеки е потенциален актьор

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
След поредната дълга пауза в кариерата си 71-годишният шведски режисьор Рой Андершон поднася поредния си абсурден, суров и чувствителен филм за човешкото битие. Гостуващият на "София филм фест" "Гълъб, кацнал на клон, размишлява за битието" спечели миналогодишния "Златен лъв" във Венеция и е последна част от трилогията му за човешките състояния в днешно време, започнала със Songs From The Second Floor (2000) и продължила с You, The Living (2007). Мисълта на френския художник Анри Матис "Премахнете всичко, което не е нужно за картината и оставете само важното" е водеща за него, независимо дали снима кино или реклами. "Това се опитам да правя и аз. Моите пространства, моите стаи са съставени от моите спомени и фантазии. А паметта изчиства, окастря излишното. Дори сънищата изчистват и кондензират. В сънищата всичко маловажно изчезва. Искам да правя филми, в които всички излишни детайли изчезват."

В последния си филм той смесва фантазията с черния хумор и разказва сюжет, в който неопитни търговци обикалят и се опитват да продават инвентара си от вампирски зъби. А паралелно с това Карл XII – най-войнственият шведски крал, се появява в наши дни и продължава серията си катастрофални поражения.


"Израснал съм с обикновен тип филми - с начало и край, завръзка и развръзка, класическата структура. Първите 15 години, след като напуснах киноакадемията, работих в много натуралистичен стил. Усетих, че ще е страшна скука да продължа така, и реших да спра да правя кино. Да си намеря друга работа. Но една нощ разбрах, че мога да правя друг вид кино, не реализъм или натурализъм. Реших да не рисувам истории, с каквито съм расъл в работническия квартал и каквито единствено са били разбираеми за хората от обкръжението ми. Стъпка по стъпка оставих ценностите на реализма и открих, че най-интересно е да се откажеш от него и да започнеш нещо, което може направо да се нарече нова кариера."

В третата част на трилогията снима с дигитална техника, което според него истински различава актуалния му проект от предишните. "Дигиталната картина е по-широка и много остра. А това е важно, защото за мен е много важно фокусът да е дълбок."

Кадри от филма "Гълъб, кацнал на клон, размишлява за битието"


Можем ли да кажем същото за живота? Придобивате ли все по-дълбок фокус?
Да, за мен това е много важно. Даже написах есе по въпроса. Казва се "Човекът и неговата стая". В това есе формулирах философията си за важността на обкръжаващото пространство. Защото смятам, че то по-добре определя човешкото същество, казва повече за теб и твоята личност от твоите очи или лице. Ако разгледате историята на изобразителното изкуство например, за мен далечните планове са много по-интересни от близките планове. Ако се замислим, няма и толкова близки планове в изобразителното изкуство. Повечето велики картини са широки. И те са по-интересни, защото ти показват и битието на персонажите, а това е важно.



Често използвате тази фраза  - човешкото битие. Какво точно имате предвид?
Животът е абсурдна смес. Изумен съм от човешките същества и тяхната уязвимост – тя е основна тема на моите филми. Конкретните житейски условия придават цвят на филмите ми – дали персонажът ми е богат или беден, здрав или болен. Това имам предвид под "човешкото битие". В днешно време хората много говорят за икономическите условия. И наистина в днешно време ни управляват финансите. Парите командват.

На едно представяне на филма казвате, че вие сте гълъбът, кацнал на клона...
Да, птицата е моя проекция. Но почти всички герои във филма ми са мои проекции. Намирам мои черти във всеки герой. Това се дължи на факта, че ние, човешките същества, сме толкова подобни. Еднакво сме уязвими, независимо дали живеем в дълбоката африканска джунгла, или на север ние имаме същата уязвимост, копнежи, любов, смях, шеги. И това според мен е добра новина.

Защо предпочитате да работите с непрофесионални актьори?
Предпочитам да работя с хора, които могат да играят, но също така това, което искам от тях, е автентичност. Искам да са автентични в държанието си, в езика на тялото, дори в диалога. Това можеш да го откриеш и при аматьорите. Но не мразя професионалистите. Старая се да правя добра смес от аматьори и професионалисти. Вярно, че в последните ми филми има повече аматьори, но това се дължи и на факта, че в Швеция сме 10 млн. жители, а шведските актьори са около 5000. В живота има доста по-голям избор на персонажи. Всеки е потенциален актьор.

Илюстрация


Имам чувството, че филмите ви се развиват на сцена.
Наистина има четвърта стена и зрителят гледа като на театър. Изнамерих този кинематографичен език с фиксираната камера и специалното осветление. Наричам го безмилостно осветление. Всичко е постоянно и ярко осветено. Няма сянка, в която да се скриете. Искам персонажите ми винаги да са силно осветени. Да не могат да се скрият или да избягат. Да са като хванати в светлината, оголени.

Няма да успеете да представите сам "Гълъб, кацнал на клон, размишлява за битието" в България. Какво бихте казали на тукашната си публика?
Много се надявам да можете да погледнете филма ми спокойно и без твърде много очаквания, все едно гледате картини. Понякога шведските зрители имат трудност да разберат филмите ми. Тогава им казвам да ги възприемат като изобразително изкуство. Не се опитвайте да ги разберете, спрете звука и гледайте картините и ако те не ви смаят, не знам какво да кажа. Надявам се, че ще се забавлявате с моя филм. Той е за човешките същества. Един филм за нас. Най-важната тема в работата ми е уязвимостта. Не мога да търпя да гледам как хора са унижавани. Филмите ми са винаги за това, макар и разказано по различни начини. Те са за уязвимите човешки същества и ние трябва да уважаваме тази уязвимост, като бъдем смирени.

"Гълъб, кацнал на клон, размишлява за битието" е част от "София филм фест" и може да се гледа на 23 март в кино "Одеон" (21:15 ч.), 24 март (културен център G8 от 18 ч.), 25 март в Euro Cinema (20:45 ч.).
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

От Маракеш до Париж и обратно От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

14 фев 2020, 1119 прочитания

20 въпроса: Бистра Кирова 20 въпроса: Бистра Кирова

Директор на първия детски научен център на Балканите - "Музейко"

14 фев 2020, 1631 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Разкази в картинки

Игра на въображение с първата илюстраторка на Dixit Мари Кардуа

Още от Капитал
Драмата с ТЕЦ "Марица-изток 2" - дълга, скъпа и опасна

Каквито и действия да се предприемат, те ще бъдат закъснели, ще струват скъпо и може да доведат до нови проблеми в сектора

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

(Не)възможната столица на културата

"Пловдив 2019" премина с повече скандали, отколкото културни новини, бе недофинансиран и неглижиран от властта

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Книга: Макс Блехер - "Случки в близката нереалност"

Десетилетия след написването им, сюрреалистичните истории на румънския писател намират нова публика

От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10