Какво се крие зад храста
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво се крие зад храста

Какво се крие зад храста

Артистичният директор на The Bush Theatre Лондон и режисьор Омар Елериан

4728 прочитания

© Хелън Мъри


Омар Елериан е режисьор, драматург и театрал, който в момента работи и живее в Лондон. Роден е в Миланo през 1978 г. от майка италианка и баща палестинец. Израства, като със семейството си постоянно пътува из Близкия изток и САЩ, преди да се установи в Италия, където завършва висше образование (съвременна литература и театър).

По-късно се премества в Париж, където специализира в Jacques Lecoq International Theatre School, което завършва през 2005 г. Шест години живее е работи от Париж, докато през 2009 г. не се премества в Лондон като артистичен директор на The Bush.През годините е работил с редица творци и театрални трупи из Европа.

Поставял е "Бурята" на Шекспир в театър Barbican, носител е на награда на името на Лорънс Оливие за You're Not Like The Other Girls Chrissy. Като режисьор е поставял четири спектакъла в The Globe.

Омар, разкажете ни малко за спецификата на театър The Bush – кое го прави различен от останалите театри в Лондон?

The Bush е един от водещите продуценти и поръчители на нови пиеси в света. Всяка година в него има между четири и шест световни премиери, които често са дебютна или втора пиеса на млади автори, които по-късно ще оформят следващото поколение автори за театър и кино във Великобритания, а също и в чужбина. След като 40 години се помещаваше в малко студио над един бар и имаше само 80 места, през 2010 г. театърът се премести в новия си дом - старата библиотека на Shepherd’s Bush. Същата година се смени и артистичното му ръководство. Сега начело е Мадани Юнис, под чието управление театърът се разраства както като пространство, така и като репутация. Днес The Bush е един от основните играчи на лондонската театрална сцена и предлага неповторим микс от остро и провокиращо ново писане, както и сбор от театрални таланти на световно ниво от цял свят. Това е театър, който успява да гледа на света от огромен набор гледни точки, като по този начин улавя истинския дух на пулсиращия и изпълнен с живот Лондон.

Кое беше новото за вас в работата ви за the Bush, което се различаваше от предишния ви опит в Италия и Франция?

Структурите на театралното продуциране и разпространението във Великобритания са изключително различни от тези в континентална Европа. Като пространство, което се специализира само в развитие и продуциране на ново писане, повечето от ресурсите ни в the Bush са насочени към това да подкрепим развитието на драматурзите и техните текстове. Ангажиментът ни към продуцирането и представянето на нови текстове е прекрасно видим, като се има предвид, че средната продължителност на едно шоу при нас е между пет и седем седмици. В сравнение с Италия и Франция, където новото писане съставлява изключително незначителен и маргинален процент от общата продукция, тук има реална инвестиция и очаквания към новите театрални гласове.

В последното ви представление темата са офшорните зони и данъчните убежища – нещо напълно различаващо се от проблемите, които занимават българските театрали например. Има ли много текстове и представления в Лондон, които обсъждат последиците от финансовата криза и особено тъмната роля на хората с големи финансови възможности в нея?

Разбира се, Лондон е най-големият финансов център в света и след финансовия крах от 2008 г. се появиха доста на брой представления, които разработват различни аспекти от кризата. Вероятно най-известното е Enron на Люси Пребъл, въпреки че аз лично повече харесвам "Играта Пари" на Unlimited Theatre, която беше представена в the Bush само преди няколко години.

Как бихте коментирал последните тенденции в новите заглавия на сцените в Лондон – какви теми и форми се търсят?

Мисля, че такова нещо като значителни тенденции няма и, честно казано, не откривам нещо колосално ново, което да се случва в театъра – той си остава една доста консервативна форма в различните култури. Английската традиция и канон са закачени за драмата и реализма с някои забележителни изключения. Може би e интересно да се отбележи как някои от най-мрачните и най-малко традиционни драматурзи успяха да прекрачат културни граници и да бъдат представени из Европа – Сара Кейн, Саймън Стивънс, Марк Рейвънхил и Карил Чърчил, докато по сцените в Лондон все още властва натуралистичната драма с традиционен тип герои-персонажи, основаваща се на сюжетност от класически тип. Разбира се, че има доста изключения и някои невероятни произведения, които се поставят, излизат извън това определение, но когато става въпрос като цяло за театъра тук и за Уест Енд, ние наблюдаваме един все още доста хомогенен пейзаж.

Кой беше моментът в кариерата ви до този момент, който ви изправи пред най-голямо предизвикателство?

Най-голямото предизвикателство беше преди 15 години, когато водех театрално ателие за 6-годишни деца в Италия. Помолих ги да застанат в диагонал и след десет минути хаос и бъркотия, сконфузени усмивки едно малко момиченце ме дръпна за ръката и ме попита: "А какво значи диагонал?" В този момент осъзнах, че човек не може да приема нищо за даденост, в която и да е ситуация, което пък ми помогна да се справя с всички предизвикателни ситуации, пред които съм се изправял след това.

Каква е ролята на театъра днес?

Да си спомняме, че съществуваме в общество като група от живи, дишащи, вероятно миришещи и не непременно най-грациозни същества, които могат да се съберат на общо място и там да мислят, да се смеят, да се вълнуват или да недоволстват заедно. Това е роля, която театърът винаги е имал – да бъде място за среща и дебат. Със себе си и със заобикалящия свят.

А къде е мястото на експерименталните форми в театъра?

Където има любопитство, време и пари. В този ред на значимост. Не е лесно да се намери като комбинация, но понякога се получава и не е прерогатив на едно отделно пространство или институция.

Колко политика можем да си позволим в едно представление?

Що се отнася до мен, политиката съществува във всяка форма на изкуството, където властовите структури са ясни и постоянно видими. Например начинът, по който публиката е разположена; речниковият избор; гледната точка, от която се разказват историите. Това, което намирам за дразнещо, е, когато политическата сфера се пренебрегва или изобщо не се взима под внимание. Това е форма на искейпизъм (бягство), която намирам за мързелива и безотговорна, особено когато я практикуват хора на изкуството, продуценти и критици.

Като режисьор във Великобритания доколко ви се налага да отчитате пазарните сили (силите, които купуват билети) и можете ли да разчитате на някаква подкрепа от финансиращи организации?

Британският модел на финансиране на организациите е много балансиран, като целият оборот на един театър е разделен грубо на три между субсидии (от Националния съвет по изкуствата); собствен приход (билети, продажби в бара на театъра) и развитие (тръстове, фондации и частни дарители). Комерсиалният успех е необходим, за да докаже стабилността на организацията и ангажираността й в това да комуникира с публиката по смислен начин. Понеже във Великобритания нямаме театрален абонамент, конкуренцията на всяко едно отделно представление в град като Лондон е жестока и се опитваме да балансираме програмните си решения съобразно с това. За да сме честни, публиките в Лондон могат да са доста любопитни и напредничави, като това дава възможност на организациите да поддържат определено ниво на иновативност и поемане на риск.

Театърът глобален ли е или локален?

И двете, въпреки че глобалният се ползва с повече почести от местния. Но това, което трябва да запомним, е, че не може да има нищо глобално, ако нямаше локално, от което да се почне.

А какво е специалното в "Острови" –  най-новата постановка на театъра, за вас като ръководител на процеса, но и за публиката?

 "Острови", пиесата, която наскоро режисирах, е специална в много отношения. Първо, това беше първият път, когато the Bush е копродуцент в проект. Авторът Каролин Хортън, също е актриса в спектакъла, но и негов продуцент. Обикновено театърът ни поръчва пиеси по по-традиционния модел, който се ръководи от литературния отдел. В случая с "Острови" моделът беше променен, за да отговори на изискванията към процеса, по който Каролин и аз разработихме текста, а това включваше различни проучвателни етапи, както и работа с целия екип от актьори и творческия състав. Освен това "Острови" е много политически и дори войнстващ театър, който кара публиката ни да участва в процеса, а това може да се стори малко по-непознато от обикновено. Накрая използвахме стил и форма – гротесковата буфонада, която рядко се среща по британските сцени и тя за определени публики може да се стори прекомерно конфронтативна и агресивна.

Гледали ли си нещо от българския театър?

За съжаление все още не. Но се надявам да наваксам, когато най-накрая се реша да посетя София.

Омар Елериан е режисьор, драматург и театрал, който в момента работи и живее в Лондон. Роден е в Миланo през 1978 г. от майка италианка и баща палестинец. Израства, като със семейството си постоянно пътува из Близкия изток и САЩ, преди да се установи в Италия, където завършва висше образование (съвременна литература и театър).

По-късно се премества в Париж, където специализира в Jacques Lecoq International Theatre School, което завършва през 2005 г. Шест години живее е работи от Париж, докато през 2009 г. не се премества в Лондон като артистичен директор на The Bush.През годините е работил с редица творци и театрални трупи из Европа.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.